Определение № 761 от 19.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. София, 19.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20228002103901 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 11328/12.05.2022 г., подадена от С. Н. К. и Р. Б. К., чрез адвокат М. Т., срещу решение № 435 от 6.04.2022 г. по гр. д. № 470/2022 г. на Окръжен съд – Варна, както и по касационна жалба вх. № 18716/5.08.2022 г. на същите жалбоподатели срещу решение № 832 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 470/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

С първото решение е отменено решение № 262870 от 26.11.2021 г. по гр. д. № 10656/2019 г. на Районен съд – Варна в частта, с която на основание чл. 34, ал. 1 ЗС е отхвърлен предявеният от Т. И. М. срещу В. И. К., А. Д. К., С. Н. К. и Р. Б. К. иск за допускане и извършване на делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. А., обл. Варна, [улица], представляващ едноетажна жилищна сграда, състояща се от две входни антрета, три стаи, два санитарни възела, две избени помещения и трето малко избено помещение под площадката на външното стълбище, обозначени в действащия план в УПИ *, в кв. 36 като МЖ и МС, и стопански постройки, разположени по северната граница на имота, и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. А., обл. Варна, [улица], представляващ едноетажна жилищна сграда, изградена в дворно място, представляващо УПИ *, в кв. 36 по действащия план на [населено място], одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община Аксаково, с площ от 800 кв. м, състояща се от две входни антрета, три стаи, два санитарни възела, две избени помещения и трето малко избено помещение под площадката на външното стълбище, обозначени в действащия план в УПИ *, в кв. 36 като МЖ и МС, ведно с изградените в мястото стопански постройки, означени на скицата на л. 179 от делото на В. в зелен, в син и червен цвят, между съсобственици и при квоти за всеки от тях, както следва: 1/4 ид. ч. за Т. И. М., 1/4 ид. ч. в 1 режим на СИО за В. И. К. и А. Д. К., и 1/2 ид. ч. в режим на СИО за С. Н. К. и Р. Б. К..

С второто решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е оставена без уважение молбата на С. Н. К. и Р. Б. К. за допълване на решение № 435 от 6.04.2022 г. по гр. д. № 470/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

В основното решение е съобразено, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. И. М. срещу С. Н. К. и Р. Б. К., В. И. К. и А. Д. К. искове по чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], обл. Варна, [улица], представляващо УПИ *, в кв. 36 по действащия план на града, одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община Аксаково, идентичен с имот пл. № *, включен в парцел *., в кв. 36 по предходен план на населеното място, с площ по скица от 800 кв.м и при граници: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ *, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, без посочена площ в нотариалния акт, а по данъчна оценка - с площ от 59 кв.м, състояща се от две стаи, салон и кухня, ведно с принадлежащата на сградата изба, без посочена площ по нотариален акт, а по данъчна оценка с площ от 53 кв.м, и стопански постройки.Ищцата твърди, че през 1997 г. придобила в индивидуална собственост 1/2 ид. ч. от описания имот на основание алеаторен договор по нот. акт № 94/1997 г. от прехвърлителката, нейна майка, Я. С. Г.. На 17.12.2012 г. продала 1/4 ид.ч. от имота на сестра си В. И. К., която по това време била в граждански брак с А. Д. К.. Ответникът С. Н. К. придобил 1/2 ид.ч. от имота на основание алеаторен договор, оформен с нот. акт № 143/5.10.2012 г., от прехвърлителя, негов баща, Н. С. К.. Към датата на придобиването С. К. бил в брак с Р. Б. К.. С договора прехвърлителят запазил за себе си пожизнено безвъзмездно право на ползване на имота. Вследствие извършени от съсобствениците преустройства, в къщата са обособени: две изби, две стаи, кухня, голям салон, баня и тоалет, външна тоалетна, голяма тераса. Помещенията се ползват поотделно от ползвателя Н. К., който идва в имота само през лятото, и от ищцата, сестра й В. и майка им Я.. Всяка група съсобственици влиза в сградата и ползваните части от отделен вход.

Възникналата съсобственост не могат да прекратят извънсъдебно, поради което Т. М. прави искане за допускане и извършване на делба на общия имот, при квоти от по 1/4 ид. ч. за нея и ответниците К. (в режим на СИО), и 1/2 ид.ч. за ответниците К. (в режим на СИО).

С отговора на исковата молба С. и Р. К. са признали иска за делба на дворното място, вещните права на страните и притежаваните от тях идеални части от съсобствеността.

Оспорили са иска за делба на жилищната сграда като неоснователен. Навели са твърдения, че ползването на жилищната сграда било разделено между майката на ищцата Я. Г. и нейния брат Н. К. още преди 37 години. Съсобствениците на имота към този момент се разбрали праводателят им Н. К. да ползва североизточната част на сградата, състояща се от една стая, кухня, стопанска постройка (навес с оградни стени) и изба, а Я. Г. да ползва северозападната част откъм улицата, състояща се от другата стая, салон, изба (преди работилница), попадаща под стаята. Уточнили са, че в сутеренния етаж на жилищната сграда има две избени помещения, едното от които било ползвано приживе от дядото на страните като работилница, поради което описанието на избените помещения в документите за собственост е неточно. В помещенията, ползвани от баща им Н. К., е извършен основен 2 ремонт на тази част от сградата, без да се засяга конструкцията й. Понастоящем тази част от жилищната сграда, след извършен основен ремонт през 2008 г. от бащата на К., представлява самостоятелен годен обект, състоящ се от дневен тракт с кухненска част, банятоалет, антре и спалня (посочена в нотариалните актове като навес с оградни стени).

Навесът не съществува понастоящем и същият вече е част от самостоятелното жилище на ответниците, ползвано от баща им. През 2010 г. е извършен ремонт на покрива на жилището, а през 2019 г. - направена външна изолация на същото. Баща им владял непрекъснато и необезпокоявано обособеното жилище, за което достъп е имал само той.

Това владение е продължено от ответниците К. след сделката от 2012 г. Вследствие на упражненото владение, ответниците придобили правото на собственост върху това самостоятелно жилище на основание изтекла придобивна давност през 2018 г. Другата част от жилищната сграда, която се ползва от Я. Г., е опасна за ползване и практически негодна за ползване, поради наложителен спешен ремонт, укрепване, а при невъзможност за това - за събарянето й. Тази северозападна част от сградата не отговаря на изискванията на Наредба № 5 за самостоятелен обект на собственост. В тази част няма тоалет и баня, а има външен тоалет. В този смисъл С. и Р. К. са направили искане искът за делба на североизточната част на жилищната сграда (оцветена в червено на л. 2 от Приложение № 1 към заключението на вещото лице М. А.), да се отхвърли, с извод за изключителна собственост на ответниците К. и липса на съсобственост, а искът за делба на северозападната част от жилищната сграда (оцветена в зелено на същото приложение), да се уважи, с извод за наличие на съсобственост.

Ответниците К. не са депозирали отговор на исковата молба, а в съдебно заседание са изразили становище, че е налице съсобственост и един имот, който следва да бъде поделен между страните, ведно с наличните стопански постройки в дворното място.

Т. М. е посочила, че наред с основния имот, делба следва да се допусне и на обслужващите постройки в имота - две стопански постройки, изградени от камък и тухли. Уточнила е, че ползваната от нея част от жилищната сграда е означената в зелен цвят на л. 2 от Приложение № 1 към заключението на вещото лице М. А.. Оспорила е възражението за придобиване по давност на означената в червено част от жилищната сграда от ответниците, с твърдения, че тази част е била ползвана от съсобствениците общо. Ответниците К. не са живели въобще в жилището, за да могат да го владеят. Предприетите преустройства и основен ремонт, довели до обособяване на сегашните помещения в жилищната сграда, са извършени след 2015 г. и едва от този момент означената в червено част от къщата се ползва от ползвателя Н. К..

Последният пребивавал в къщата около 3 месеца в годината, като през останалото време живеел в София. Идентично становище и оспорване са заявили и ответниците К..

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

От изслушаната пред Районен съд – Варна съдебно-техническа експертиза, с вещо лице М.

А., се установява, че на границата с УПИ *, в процесното дворно място, съставляващо УПИ * в кв. 36 по плана на [населено място], е изградена едноетажна жилищна сграда. Теренът е с голяма денивелация. Едноетажната жилищна сграда е изградена през 1939 г. и се е състояла от „дюгенъ“ с вход от улицата и жилищна сграда на един етаж, състояща се от две 3 помещения. Планът на сградата от 1939 г. е показан на Приложение № 1. През 1949 г. е изградена пристройка към съществуващата жилищна сграда, като планът на сградата към този момент е съобразно отразеното в Приложение № 2. По чертежа на фасадата по този план се вижда, че се изгражда още едно помещение. Към момента на огледа в дворното място е изградена едноетажна жилищна сграда с избени помещения. Едното избено помещение (по стария план „дюгенъ“) е с вход от улицата. Стопанските постройки са изградени в дъното на имота по границата с УПИ *. Те не се ползват отдавна и са с изтекла експлоатационна годност. В момента на огледа жилищната сграда се състои от два входа, три стаи, две антрета, два санитарни възела и две избени помещения, като под площадката на външното стълбище е оформено трето малко избено помещение. На лист № 1 към заключението е посочено разпределението на избите в жилищната сграда. Жилищната сграда в имота е с масивна конструкция - каменни основи, каменни стени, носеща тухлена зидария. Сградата, изградена през 1939 г., означена в зелен цвят на лист 1 и 2, се нуждае от основен ремонт и укрепване, а в останалата част на жилищната сграда, означена в червен цвят в същото приложение към заключението, е направен основен ремонт. В жилищната сграда са обособени два входа: с вход от терасата е обособена самостоятелна част от сградата, означена със зелен цвят, състояща се от входно антре, една стая и санитарен възел, със ЗП от 32.30 кв.м, и с вход от бетоновата пътека е обособена самостоятелна част от жилищната сграда, означена в червен цвят, състояща се от входно антре, две стаи и санитарен възел, със ЗП от 51 кв.м. Сградата в имота е попълнена в КРП на [населено място], одобрен със заповед № 1418/26.04.1921 г. съгласно разрешението от 1939 г. В КП, одобрен със заповед № 4408/10.06.1967 г. (Приложение № 4), процесният имот представлява парцел № *, а жилищната сграда е с размерите, които има понастоящем - ЖС от 1939 г., пристройка от 1949 г. и полумасивна сграда, отразена в плана от 1949 г. По РП на селото, одобрен със заповед № 187/15.02.1980 г., процесният имот попада в УПИ *. за градско строителство, отразен е в сегашните си граници и площта му е 800 кв.м. ЖС е с размерите, които има и понастоящем. Действащият план на [населено място] е одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на кмета на Община Аксаково. Процесният имот е УПИ *, кв. 36, а ЖС е с размерите, които има и понастоящем. Към момента на огледа вещото лице посочва, че в означената в зелено част от сградата се извършвал ремонт - довършва се изграждането на санитарния възел, на гърба на който се обособява и кухненска част. Такава има обособена и в червената част от сградата, от което експертът е заключил, че обектите са разделени на две самостоятелни жилища. При втория оглед ремонтът бил довършен. От допълнително заключение на същото вещо лице се установява, че в процесния имот са изградени и стопански постройки (бивш кокошарник) и склад, които са в лошо техническо състояние и са с изтекла експлоатационна годност. С изпълнените СМР в жилищната сграда в имота не е изменена конструкцията на сградата, изпълнено е укрепване и подсилване на междуетажната конструкция. За изпълнението им не е било необходимо разрешение за строеж. За подсилване на междуетажната конструкция е било необходимо становище на проектант-конструктор и указания за изпълнението. Пукнатините в жилищната сграда, изградена през 1939 г., се дължат на изтекла експлоатационна годност и липса на 4 поддръжка. С изпълнените СМР в частта, оцветена в червено, са подобрени устойчивостта и техническото състояние на тази част от сградата.