Решение № 768 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100902323 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Отрицателни установителни искове по чл.124 ГПК, съединени при условия на евентуалност с отменителни претенции по чл74 ТЗ.

В СГС е постъпила искова молба с вх.№87742/19.12.2022 година, подадена от „Е.П. Т.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Й. Н., със съдебен адрес гр.София, бул.“*******, обективираща претенции, насочени срещу „Б. – И“ ООД, ЕИК *******, въз основа на която е образувано т.д.№2323/2022г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.

В исковата си молба ищецът „Е.П. Т.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди, че има качество на съдружник в ответното дружество „Б. – И“ ООД, ЕИК *******.

Твърди, че е получил предупреждение за изключване с нотариална покана рег.№12170 от 21.10.2022 година, том 6, на нотариус С.Т., рег.№065 на НК, съдържаща и покана за общо събрание на съдружниците /ОСС/ на ответника на 07.12.2022година от 14,30 часа.

Твърди, че дневният ред на събранието включва следните въпроси: 1.

Вземане на решение за изключване на съдружника Е.В.Р.- С.; 2. Вземане на решение за изключване на съдружника „Е.П. Т.“ ЕООД; 3. Промяна на действащия дружествен договор, приемане и подписване на нов дружествен договор/учредителен акт.

Твърди, че не разполага с акт, обективиращ решенията от 07.12.2022 година и към момента на подаване на молбата по партидата на ответника не е депозирано заявление, към което да е представен протокол от ОСС от 07.12.2022 година.

1

Твърди, че има основания да се съмнява, поради некоректното и противоправно поведение на В.П., което има системен характер, той да е изготвил протокол от несъстояло се общо събрание, на което да са взети решения, според връчената покана и предупреждение.

Ищецът твърди, че на 07.12.2022 година е имал представител в кантората на нотариус Т. в 14, 30 часа и твърди, че общо събрание „по смисъла на връченото му предупреждение за изключване“ не се е състояло.

Твърди, че за това е изготвен констативен протокол с рег.№14385, том 8, №48 от 07.12.2022г.

Този протокол обективира, че е съставен с начален час 14,30ч. и краен част – 16,00 часа.

Твърди, че общо събрание не е осъществено и решения не са вземани, съобразно посочения в поканата дневен ред.

Ето защо, ако са обективирани решения по преждепосочения дневен ред в протокол, то тези решения се явяват нищожни, защото са невзети, липсващи.

При условие на евентуалност твърди, че тези решения са нищожни и защото към момента на тяхното вземане В.П. вече не е имал качество на съдружник в ответното дружество, защото с решение на ОСС на ответника, взето на 02.12.2022година В.П. е изключен и е освободен като управител на ответника. Това решение е произвело незабавно действие в отношенията между съдружниците и дружеството. Поради това обстоятелство взетите от него решения са нищожни, тъй като са взети извън пределите на компетентността му.

При условие на евентуалност предявява претенции по чл.74 ТЗ и иска отмяна на тези решения защото са незаконосъобразни, поради следното:

1.Решенията са взети в нарушение на чл.137, ал.1,т.1 и 2 ТЗ и чл.24, ал.1,т.1 от дружествения договор- твърди, че решенията са взети от В.П., а не от надлежния орган на дружеството, поради което не е налице кворум.

2. Общото събрание е проведено на адрес, който е различен от адреса по седалището на дружеството, без да е посочена причина за това.

3. Оспорва автентичността на предупреждението за изключване и достоверността на съдържанието на този документ.Липсата на автентичност на предупреждението и поканата опорочава процедурата по свикване на събранието; както и до опорочаване на процедурата по изключване.Опорочена е и процедурата по връчване на нотариалната покана, поради това, че тези документи не са представени от В.П., а от трето лице и по този начин е избегната проверката относно автентичност на документите.

4. В поканата не се съдържат проекти за решения на ОСС, което е нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.26, ал.5 от дружествения договор.

5. На съдружниците не са представени никакви материали, свързани с това ОСС.

6. Предупреждението не е отправено от оправомощено лице, тъй като не е налице взето решение от общото събрание на съдружниците, а 2 предупреждението за изключване е отправено от самото дружество.

7. Поканата не е отправена от оправомощено лице, защото изхожда от самото дружество, което е нарушение на чл.138 ТЗ и чл.26 от дружествения акт.

8. Не са налице основания за провеждане на процедура по изключване, защото не са налице писмени доказателства, които да установяват нарушенията; не са налице предпоставките по чл.126, ал.3,т.1 3 т.3 ТЗ, по обстоятелства, посочени в исковата молба и нейното уточнение.

Излага твърдения за осъществени противоправни деяния от съдружника В.П..

Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови решение, с което установи нищожността на решенията на ОСС от 07.12.2022 година, при условие на евентуалност – отмени същите, като противоречащи на императивни норми на закона и устава.

Ищецът е направил своите доказателствени искания.

Главните претенции за прогласяване нищожност на взети решения на 07.12.2022 година, за които ищецът твърди, че са липсващи/несъществуващи, респ. нищожни. от едноличния собственик на капитала са процесуално допустими, тъй като за предявяване на тези отрицателни установителни искове законът не поставя срок, като за допустимостта на тяхното предявяване е достатъчно да е налице защитим правен интерес от това.

В настоящия случай съдът приема, че е налице такъв интерес, с оглед на факта, че на заседанието на 07.12.2022година година са приети решения, които смущават правната сфера на ищеца.

Ето защо претенциите са допустими и следва да бъдат разгледани.

По отношение допустимостта на исковете по чл.74 ТЗ приема, че са допустими, с оглед на обстоятелството, че исковата молба е депозирана в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ от лице, което има качество на съдружник в ответното дружество към него момент.

Ответникът „Б. – И“ ООД, ЕИК *******, не взема становище и не подава отговор з срока за това процесуално действие.

В хода на съдебното дирене, след промяна в представителството на дружеството - ответник, чрез новия представляващ дружеството - съдружника Е.В.Р.- С., страната заявява, че признава исковете – установителните от отрицателен характер с молба с вх.№10330 от 30.01.2024година и отменителните претенции – с молба с вх.№15250 от 09.02.2024 година.

Въпреки, че ищецът е заявил пред съда искане по делото да бъде постановено решение при признание на иска, настоящият съдебен състав е направил отказ да се произнесе по този особен ред, предвиден в действащия процесуален закон.

Мотивите на съда да постанови този отказ са следните:

Както по-горе бе посочено, предметът на делото са предявените от ищеца кумулативно съединени отрицателни установителни искове, които са 3 съединени при условие на евентуалност с отменителни претенции по чл.74 ТЗ.

С отрицателните установителни искове ищецът иска от съда да установи по отношение на ответника, че решения на върховия орган на дружеството, за които се твърди, че са взети от общото му събрание от 07.12.2022година са липсващи и невзети решения – т.е. нищожни.

Разпоредбата на чл.237 ГПК, регламентираща възможността съдът да постанови решение при признание на иска е изключително икономична.

Законодателят е посочил, че признание на иска е налице, когато се признае иска, а не обстоятелствата и ищецът заяви, че желае съдът да постанови решение при признание на иска.

Тази възможност за приключване на делото не може да се приеме, че е приложима при всеки тип съдебни спорове.

Следва да се посочи, че извън ГПК съществува нормативна уредба, която забранява постановяване на решение по признание на иска, когато се засяга гражданскоправния статус на физическото лице, защото се охранява този специален интерес на личността, а също и обществения интерес.

Извън изричните забрани, които се съдържат в отделна нормативна база, касаеща физически лица и техния статус, ВКС по тълкувателен ред, е извел невъзможността да се постанови решение при признание на иска тогава, когато се дири защита на вещните права, с оглед техния абсолютен характер и това е намерило най-ярък израз точно в установителните петиторни претенции.

Липсва произнасяне на ВКС по въпроса дали в случай, идентичен с настоящия, е възможно да се направи произнасяне на съда при признание на иска.

Настоящият състав, когато преценява възможността да се произнесе по чл.237 ГПК, взема предвид, че предмет на съдебен контрол е валидността на взетите решения от общото събрание на съдружниците на ответното дружество. По виждане на състава признаване на валидността, респективно на липсата на валидни решения, нищожни/ невзети, липсващи/ не попада в разпоредителната власт на самото дружество.

Изводът си съдът гради на следните съображения:

Решенията са специфичен вид сделки. В практиката се приема, че решенията са вид организационни сделки и като страна по тези сделки не е самото дружество, макар същите да го засягат, в определени случаи да го задължават, оправомощават и др. Ако можем да говорим за страна по сделките, това са съответните органи на дружеството, в случая общото събрание на ООД-то, съобразно неговите специални правомощия, регламентирани в нормата на чл.137 ТЗ .

При тези сделки лицата, които формират като субстрат този колективен орган, формират неговата воля, но нямат качество на насрещни страни в материална връзка, защото не поемат един спрямо друг права и задължения.С приетите решения те поемат еднакви права и задължения, които са насочени 4 към определена, обща за тях цел. С постигане на единодушие, респ. мнозинство, в зависимост от това какво предвижда законът, респективно дружественият акт, се приема, че е налице взето решение от колективния орган на дружеството.

В резултат на това решение и ако същото не е атакувано като незаконосъобразно или пък невалидно пред съда, това решение има за последица пораждане на задължителна сила за съдружниците, респективно акционерите, за органите на дружеството, в зависимост от това къде то попада в структурата на дружеството и става задължително за самото търговско дружество. Ето защо решенията на органите на дружеството, като вид сделки следва да се разглеждат тогава и единствено само в контекст на взети решения от общност, които в съвкупността си от гражданскоправни субекти, формират структурата на търговското дружество, в настоящия случай - ООД.

Това е основното разграничение на решенията от двустранната сделка, каквато е договорът /в зависимост от различните критерии при класификацията на сделките/.

Договорът предвижда насрещни волеизявления, които се покриват. В преобладаваща си част договорите са синалагматични, тъй като при тях правата и задълженията са насрещни и правото на едната страна е основание за задължението на насрещната страна. При тези договори може да се приеме, че е налице корелативна връзка между правото и задължение на двете страни в материалното правоотношение.

Тази характеристика на взаимните договори, при които правата и задълженията са взаимносвръзнани, дава възможност признанието на иска да се разглежда абсолютно безпроблемно, но въпросът за валидността на решение на орган на дружеството, по виждане на състава, е въпрос, който засяга не само правата на ищеца, който дири защита чрез отрицателния установителен иск, но също така правата на съдружници, респективно акционери, които са в членствена връзка с дружеството, правата на самото дружество и правата на останалите правни субекти, защото обичайно въз основа на решение на дружество се извършва вписване в ТР, в някои случаи това вписване има конститутивен ефект. Самото вписване като резултат от официално удостоверяване на факти гарантира сигурността на търговския оборот.

Следователно решенията на органите на дружеството като специфичен вид сделки от организационен характер имат за последица да определят в някои случаи статуса на самото дружество, включително веществения и стойностен състав на неговото имущество /напр. чл.236 ТЗ/, статуса на неговите органи, статуса на лицата, които са в членствена връзка с това дружество, а тези обстоятелства, част от които подлежат на вписване засягат търговския оборот и неговата сигурност.