Решение № 4832 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4832 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20231110203299 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН

Образувано е по жалба на „ЛЕС ТРАНС 68“ ЕООД, ЕИК , представлявано от И С, против Наказателно постановление(НП) № 42-0004719 от 21.12.2022г. , издадено от и.д. директор на РД „АА“ , София, с което на жалбоподателя „ЛЕС ТРАНС 68“ ЕООД на основание чл. 93г , ал.2 , пр.1 ЗАП за нарушение по чл. 38, ал.1 , т.1 от Наредба № Н-3 от 07.094. 2009г. на МТ е наложена глоба в размер на 3000 лв.

В жалбата се твърди , че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя АНО е съставил обжалваното НП като е приложил неправилна санкционна норма, с което е нарушено правото му на законна защита Моли същото да бъде отменено. В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят „ЛЕС ТРАНС 68“ ЕООД , редовно призован, се представлява от адвокат по пълномощно, който заявява, че поддържа жалбата, претендира и разноски за адвокатско възнаграждение, представя списък.

Въззиваемата страна, Директор на РД АА София – редовно призован, не 1 се явява, не се представлява, не взимат становище по същество на спора. В съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай че такъв бъде претендиран и надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение

Съдът, след като прецени изложените от страните твърдения, и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложена имуществена санкция с издаденото НП, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация, като жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като НП е получено на 16.02.2023г., а е обжалвано на 20.02.2023г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С известие от 11.10 . 2022г, Рег.№84-00-56-795 на основание чл. 91, ал.

3, т. 5 от ЗАП и чл. 12, ал. 4 и ал. 5 от Наредба Н-14 от 27.08.2009г. на МТ, жалбоподателят е уведомен, че следва да се яви в РД „АА “- гр. С, ул. В № за извършване на комплексна проверка за период 01.11.2021г. – 30.09.2022г.

На 18.11.2022г., след извършена комплексна проверка, обективирана в протокол № 84-00-56795/1/ от 21.11.2022 г. от служителите Б. Д., гл. инспектор в РД АА София и А. К., инспектор РД АА София, установили, че превозвачът не е организирал извличането на данните от паметта на дигитален тахограф, монтиран в товарен автомобил ДАФ-460 с рег. № СВ 5948ТМ най – малко един път на 90 дни. Свидетелят гл.инспектор Б. Д. приел, че това обстоятелство съставлява административно нарушение и съставил АУАН №331894 /21.11.2022г., като квалифицирал същото като нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г.

Въз основа на АУАН-а на 21.12.2022г. е било издадено атакуваното НП № 42-0004719. За така извършеното нарушение е наложена имуществена санкция на ЛЕС ТРАНС 68 ЕООД в размер на 3000(три хиляди) лева на основание чл. чл. 93г, ал. 2, пр. 1 от ЗАвтП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. Д и А. К., доколкото 2 същите са добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка и констатациите на инспекторите на РД „АА“.

Съдът се доверява на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи.

Това става ясно от представената заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която в т. 1.4 е посочено, че директорите на дирекции „АА“ са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения на регламенти на ЕС.

Видно от заповед № 355/19.09.2022г. Чавдар Асенов Караджов е оправомощн да съвместява длъжност „директор на регионална дирекция“, считано от 20.09.2022г. В представената длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ е регламентирано, че пряко задължение на лицата, изпълняващи длъжността е съставяне на актове за установяване на административни нарушения.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното 3 постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

Съдебният състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, според което двата процесуални документа не съдържат всички законоустановени реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Единствено са посочени датата и мястото на установяване на нарушението, които не следва да се смесват с датата и мястото на неговото извършване, които биха могли и да съвпадат, но настоящият случай не е такъв. Вмененото нарушение е извършено чрез бездействие – л и п с в а извличане и съхранение на данните от паметта на дигитален тахограф наймалко един път на 90 дни.

Съгласно разпоредбата на Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф. Изложеното обуславя извод, че следва да бъде посочен период от 90 дни, респективно датата на която чрез бездействие е прекъснато продълженото противоправно състояние, следователно именно на тази дата превозвачът е следвало да извлече данните от паметта на дигиталния тахограф и да ги съхрани. Нарушенията, извършени чрез бездействие се считат за довършени на датата, на която е било дължимо действието. В настоящия случай липсва каквато и да е конкретика за мястото на извършване на нарушението и датата на същото. Посочване на датата и мястото на извършване на деянието са определящи признаци за нарушението и предполагат компетентността на наказващия орган и съда, както и дали са спазени давностните срокове на чл. 34 от ЗАНН, поради което тяхната липса представлява съществен порок на процесуалните правила.

На следващо място, липсва пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Представеното описание е лаконично и недостатъчно, като липсва логическото единство на възпроизведените факти..

В случая липсата на пълно словесно описание на нарушението е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е лишило от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по организиране на своята защита, респективно съдът да 4 прецени има ли извършено нарушение и дали същото правилно е подведено под съответната правна норма. Липсата на конкретно описание на нарушението, както и на всички обстоятелства, при които същото е извършено, представлява съществен порок на наказателното постановление и е абсолютна предпоставка за неговата отмяна.

На следващо място, издаденото НП е за извършено нарушение по отношение на тахограф, намиращ се в МПС с регистрационен номер СВ5948ТМ. Видно от приложените по делото доказателства, МПС с такъв регистрационен номер не е собственост, нито се ползва на друго основание от жалбоподателя, поради и което обективно не са налични доказателства, които да сочат за доказано вмененото нарушение на дружеството жалбоподател.

С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед на което същото следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските се установява, че дружеството жалбоподател е заплатило на адв. Й. уговорената сума в договора за правна помощ в размер на 600,00 лева при подписването на договора. Съдът намира, че не следва да се редуцира размера на така заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като същото не надхвърля съществено размера на минималното дължимо съгласно чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, поради което следва да уважи искането за присъждане на разноски в пълния претендиран размер.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 105-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004719, издадено от и.д.

Директор на РД „АА“, с което на „ЛЕС ТРАНС 68“ ЕООД на основание чл.

5

93г, ал. 2, пр. 1, за нарушение по чл. 38,ал.1,т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ЛЕС ТРАНС 68“ ЕООД, ул. Т К №, вх. разноски по делото в размер на 600.00 (шестстотин) лв. , представляващи договорен и изплатен адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава ХII от АПК, на касационните основания предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6