Решение № 82 от 27.06.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Раднево, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100021 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че на 11.12.2021 г. е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2486863, с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 5000 лв. Твърди, че съгласно договора срокът на кредита е за 24 месеца и разсрочен за връщане на 24 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следвало да сключи договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит.

Твърди, че сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение в размер на 4000 лв. Твърди, че договора за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, при условията на евентуалност клаузата на 1 чл. 4.1 от договора за кредит за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, за което развива съображения. Твърди, че договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нарушаване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност, за които също развива съображения. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, при условията на евентуалност клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл.

143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, както и нищожност на договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – нарушаване на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – заобикаляне на закона при надвишаване на лимита на ГПР и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК – неравноправност на клаузите при нарушаване на принципа за справедливост и добросъвестност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Б., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит, но била отпусната на ищеца сумата от 5657,84 лв., а не сумата от 5000 лв., която била усвоена от него, и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 8007,84 лв. на 24 месечни вноски. Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че ОЛП бил уговорен като фиксиран в размер на 35,86% годишно, а погасителният план имал изискуемото по закон съдържание. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Твърди, че не е предвидена такса гарант и такава не се събира от кредитодателя. Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка 2 по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по който договор те не били страна и не възниквали за тях права и задължения за получаване на възнаграждение.

Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД.

Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт М., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че не оспорва наличието на сключения договор за кредит и договор за поръчителство.

Твърди, че ищецът не твърди да е плащал на „Ай тръст“ ЕООД каквато и да било сума по договора за поръчителство. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит, но била отпусната на ищеца сумата от 5657,84 лв., а не сумата от 5000 лв. Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че ОЛП бил уговорен като фиксиран в размер на 35,86% годишно, а погасителният план имал изискуемото по закон съдържание. Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Твърди, че не е предвидена такса гарант и такава не се събира от кредитодателя. Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД. Развива съображения за действителност на договора за кредит и на клаузата на чл. 4.1 от договора за кредит, предвиждаща спорната между страните клауза за сключване на договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД. Твърди, че възнаграждението по договора не е в размер на 4000 лв., а се дължи само месечно за периода на гарантиране на задълженията на ищеца по договора за кредит. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК вр. чл. 211 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт Б., е предявил срещу ищеца А. М. насрещен иск с правно основание чл. 9 ЗПК. Излага идентични обстоятелства като в отговора на исковата молба досежно сключения между страните договор за 3 кредит и усвоената от ответника по насрещния иск сума в размер на 5657,84 лв., при уговорени ГПР в размер на 42,38 % и ГЛП в размер на 35,86%, при срок на кредита от 24 месеца. Твърди, че са падежирали 13 броя месечни вноски по погасителния план, като общо падежиралата главница била в размер на 2568,61 лв., като дължал също и договорна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 14.02.2023 г. Твърди, че ответникът бил многократно търсен за извънсъдебно уреждане на спора, но не откликнал на това. Твърди, че ответникът погасил по кредита сума в размер на 600 лв., която като се отнесе за погасяване на главницата, оставала непогасена главница в размер на 1968,61 лв. към 14.02.2023 г. и за периода от 20.04.2022 г. до 14.02.2023 г. С оглед на това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. М. да му заплати посочената сума в размер на 1968,61 лв. главница за периода от 20.04.2022 г. до 14.02.2023 г., , ведно със законната лихва върху главницата, а при условията на евентуалност при уважаване на главния иск на ищеца А. М., същият да бъде осъден да заплати чистата стойност по кредита в размер на 5057,84 лв., разлика между предоставена главница от 5657,84 лв. и погасена такава в размер на 600 лв., ведно със законната лихва върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск А. М., чрез адв. М., в който оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че в случай да бъде осъден иска от съда да се разсрочи изпълнението на решението на 24 вноски, тъй като не оспорва дължимост на главницата по договора за кредит. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 08.06.2023 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 11.12.2021 г. ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2486863, с който ответникът се задължил да му даде парични средства под формата на потребителски кредит, който следвало да се върне на 24 месечни погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 42,38 % и ГЛП в 4 размер на 35,86%; в чл. 4.1 от договора за кредит е уговорена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит и такъв ищецът сключил с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД и било уговорено възнаграждение в размер на 4000 лв. за целия срок на договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл.

22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл.

24 ЗПК твърденията си за нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузите на договора за кредит и договора за поръчителство. Ответниците следва да докажат насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По насрещния иск с правно основание чл. 9 ЗПК ищецът „Кредисимо“ ЕАД следва да докаже размера на предоставената на А. М. сума като потребителски кредит; настъпили падежи за 13 месечни вноски.

Ответникът по насрещния иск А. М. следва да докаже насрещните си възражения и наличието на обстоятелства за разсрочване на задължение при евентуално осъдително решение срещу него.

По делото е приет като писмено доказателство първа страница от договор за потребителски кредит № 2486863 от 11.12.2021 г. /л.30/, в която част липсват съществените елементи на договора като одобрена сума, ОЛП, ГПР, срок и други. Приет е погасителен план към договора за кредит – Приложение № 1 /л.31/, от което е видно, че размерът на предоставеният кредит е в размер на 5000 лв. и сключена застраховка със застрахователна премия от 657,84 лв., за срок от 24 месеца, разсрочен на 24 месечни погасителни вноски, всяка по 333,66 лв., при уговорен ОЛП 35,86 % и ГПР 42,38 %. В погасителния план е посочено, че общият размер на всички плащания е в размер на 8007,84 лв. и е поместен погасителен план в табличен вид с описание на вноските с падеж, главница, лихва и обща сума на вноската.

По делото е приета декларация съгласие за сключена застраховка живот /л.32/ в Евроинс при уговорена еднократна премия от 657,84 лв. и приложени общи условия на застраховката /л.32/. Застраховката не е предмет на спора 5 между страните.

По делото е приета извънсъдебна покана за плащане /л.9/, с която ответникът „Кредисимо“ ЕАД е поканило ищеца да заплати дължими суми по договора в размер на 3528,68 лв. и го е предупредило за започване на извънсъдебни действия срещу него.

Съдът намира, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД съзнателно двукратно не представи в цялост договора за кредит, тоест не представи предметната част от същия, касаеща чл. 4 за уговаряне на сключването на договор за поръчителство с одобрен от кредитодателя поръчител. Действително, съдът е пропуснал да изиска по реда на чл. 190 ГПК договора в цялост, но това по никакъв начин не изключва съзнателното неприлагане на договора в цялост от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД. Съдът намира, че това на първо място се явява възпрепятстване на доказването в процеса, от което този ответникът не може да черпи положителни правни последици, независимо да не е предупреден от съда по реда на чл. 161 ГПК. Действително, в чл. 3-1 от договора за кредит е посочено, че сключването на договор за застраховка и договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит, но на съда е служебно известно от всички съдебни спорове с тези страни, че винаги договорите за кредит са съпътствани от сключени от потребителите договори за поръчителство и договори за застраховка, с което в посочения текст на чл. 3-1 от договора е уредена формална възможност, която въобще кредитодателят не предоставя на кредитополучателите. Именно в унисон с тези съждения е и липсата на представена от ответника „Кредисимо“ ЕАД втора страница на договора, където е поместен процесния чл. 4, т. 1 с твърдения на ищеца, че го задължава да сключи договор за поръчителство. В тази връзка съдът намира да посочи, че противоречи на човешката природа при сключване на договор за потребителски кредит, което логически означава физическото лица да няма парични средства и да са му нужни такива, да има възможност да не сключи договор за поръчителство с възнаграждение, равно на размера на потребителския кредит, и въпреки това да го сключва този договор за поръчителство. Интерес от договора за поръчителство има кредитодателят, а не кредитополучателят, поради което съдът въобще не може да се съгласи с аргументите на ответника „Кредисимо“ ЕАД, че ищецът съгласно чл. 3 и чл.