Решение № 1249 от 16.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. Варна, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110200458 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на Б. С. Д., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 22-0442-001025/07.12.2022 год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за допуснато нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че постановлението е издадено при непълно изясняване на фактическата обстановка и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочването на конкретните обстоятелства въз основа на които АНО е приел, че жалбоподателят е допуснал вмененото му във вина нарушение. Актът бил съставен от лице неочевидец на нарушението, като на практика то било установено единствено от подаден сигнал, който очевидно е имал интерес от установяването му. Наред с това не били вписани ЕГН, имена и адреси на свидетелите, претърпели имуществени вреди, като изобщо не е бил изяснен въпроса действително ли са реализирани такива или не и за кого точно. Не били събрани и изобщо доказателства за субективната страна на извършеното нарушение, което налага отмяна на издаденото НП. Излагат се и аргументи за приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и се моли за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото адв. А. пледира да се уважи жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище. Представят се единствено бланкетни писмени бележки с молба да бъде потвърдено издаденото НП и да бъдат присъдени сторените разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2022г. жалбоподателят Б. Д. управлявал лек автомобил „БМВ Х 3“ с ДК № ***, собственост на св. М. П., в с. Константиново, обл. Варна, по ул. „Панайот Волов“.

Междувременно Р. С.ов Г. на 12 г. управлявал детска тротинетка по ул. „Мусала“, като на кръстовището с ул. „Панайот Волов“ поради недобра видимост от запречващи храсти не успял да спре и се ударил в лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Д..

След произшествието по лекия автомобил имало леки повреди (пукнато огледало), а пострадалото дете имало навехната ръка.

Б. Д. спрял автомобила, като качил в него детето и тротинетката, минал да вземе майката на собственика на лекия автомобил – св. Ж.Р. П.а и тримата отишли в дома на детето.

Там баща му св. С. Г. попитал какво е станало, като момчето обяснило, че се е блъснало в автомобила, управляван от Д., като никой не пожелал да се извика линейка, бащата казал, че няма претенции, а ако собственика на автомобила имал такива шели да се разберат покъсно.

Поради това Д. и св. П.а напуснали дома на Г.. Часове по-късно на подаден в 04 РУП сигнал за инцидента се отзовали св. Д. А. и З. Н., които извикали и двамата участници в произшествието, установили, че между тях няма спорни моменти и съставили АУАН на Д. за допуснато нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б. А“ ЗДвП, който жалбоподателят отказал да подпише.

Впоследствие депозирал срещу съставения АУАН подробни писмени възражения, които били разгледани, но неуважени от наказващия орган, който на 07.12.2022г. издал процесното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните такива, а именно показанията на св. А., Н., П.а и Г.. Между всички тях съдът не установи наличие на противоречия, поради което и намери за установена описаната по-горе фактическа обстановка по единен и безспорен начин.

Нещо повече, видно от наличното по преписката сведение от Надежда Добрева – майка на пострадалия Радимир единственият мотив за подаване на сигнала е бил, че след произшествието Д. е закарал детето при баща му, за да „иска пари“ за щетата на джипа.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление № 22-0442-001025/07.12.2022 год. на Началника на 04 2

РУП към ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи".

В наказателното постановление това нарушение е описано словесно, че като водач на МПС, участник в ПТП с пострадало лице и материални щети, не уведомява контролните органи на МВР и напуска.

Цифрово нарушението е квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. а от ЗДвП.

Формално и видно е, че при описанието на това нарушение е налице непълнота при отразяване на съставомерните обстоятелства на нарушението, като не е посочено дали при ПТП са пострадали хора или са причинени само имуществени щети, както и на кое от двете участващи в ПТП ППС, за да се може да се направи извод какви са били точните задължения на водача, както и причините поради които те не са били изпълнени.

По този начин, категорично се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил.

Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Съгласно § 6, т. 30 от Преходните разпоредби на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".

В атакуваното наказателно постановление изобщо не е посочено на кое лице са били причинени телесни увреждания, както и в какво са се изразявали те.

Наред с това, не е посочена и причинно-следствена връзка между контузиите (каквито не са били описани) и движението на управлявания от Д. лек автомобил, поради което и извода за наличие на пътнотранспортно произшествие не би могъл да бъде така категорично обоснован (още повече, че се твърди, че произшествието е настъпило в резултат на действията на другия участник, чиито близки първоначално не са имали претенции и нещо повече сами са настояли да не се търсят полицейски органи или линейка, но впоследствие под угрозата да трябва да заплатят щети по МПС са размислили), а от там и извода, че въззивникът е участник в пътнотранспортното произшествие.

В настоящия случай съдът счита, че нито актосъставителя, нито административнонаказващият орган е установил и най-вече отразил в обжалваното НП правилно фактите по случая, което обстоятелство обаче е недопустимо да бъде санирано едва в ход ана въззивното съдебно производство, поради което и съдът намира, че следва да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

3

Поради изложеното, съдът намира, че следва да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

От процесуалният представител на въззиваемата страна с писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение бе било направено в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника.

На основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, като с оглед изхода на производството и доколкото искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс. По силата на чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат.

От съдържанието на приложения на л. 36 договори за правна помощ от 28.042023г. и 29.05.2023 г. и приложените пълномощни и преупълномощавания се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат А., а той на адв. К. и обратно осъществяането на процесуално представителство срещу което е заплатил в брой разноски в общ размер на 650 лева. В случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна в писмените бележки.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде понисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лева 400 лева.

С наказателното постановление е наложена глоба в размер на 50 лева.

Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за един адвокат е 400 лева, който е напълно достатъчен с оглед правната и фактическа сложност на делото, която не обоснова с нищо заплащането на самостоятелен втори такъв от 250 лева за последното протекло по делото съдебно заседание, в което процесуалният представител е заявил единствено, че поддържа жалбата на заявените в нея основания.

4

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0442-001025/07.12.2022 год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна, с което на Б. С. Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за допуснато нарушение по чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Б. С. Д., с ЕГН ********** сумата от 400 лева, сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5