Решение № 521 от 11.06.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1305/2026
- Вид
- Решение № 521
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл.37 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.37,ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.27,ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34,ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34,ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42,ал.1,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52,ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15,ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.55,ал.3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.55а,ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.59,ал.1,т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.59,ал.5,т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.10,ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.4 · Закон за храните
- чл.5 и сл. · Закон за храните
РЕШЕНИЕ
№ 521 гр. Бургас, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120201305 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба от „П.“ ООД, ЕИК: *******, представлявано от С.Б.Н. срещу Наказателно постановление № 879016-F873915/16.03.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.15,ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в РБ и на основание чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и материалноправна незаконосъобразност. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с оглед липсата на идентичност в описанието на нарушението в АУАН и НП, като според констатациите в АУАН предмет на съставомерно деяние е необоснованото завишение в цените на два артикула, докато в НП се поддържа тезата за необосновано икономически повишение в цената на само един от посочените артикули. Излага се противостояща на фактическите изводи аргументация, мотивирана с надлежно представени от дружеството доказателства за влиянието на конкретни икономически фактори- промяна в цени на доставни суровини, на консумативи, увеличение на работни заплати на служители и др.
В открито съдебно заседание „П.“ ООД, редовно призовано, се представлява от упълномощения адв.С. Я., която настоява за отмяна на обжалваното НП, доразвивайки доводите в жалбата.
Претендира разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Д.Ч., която счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.9- НП е връчено на законния представител на жалбоподателя на 18.03.2026г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН на 31.03.2026 г.)
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
Имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател „П.“ ООД е ангажирана за това, че при извършена на 09.02.2026 г. проверка по реда на чл.55а,ал.1, вр.чл.15,ал.4 ЗВЕРБ в търговски обект – закусвалня „В.“ с адрес *********, стопанисван от „П.“ООД, е изискана информация за продажните цени на стоките в обекта-закуски и напитки.
На електронен адрес на дружеството контролният орган изпратил искане,озаглавено „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища",на списък със стоки и таблица в Excel, целящо да установи цените на продаваните в обекта изделия - закуски и напитки за дати 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и към 09.02.26г.
При анализа на предоставените от жалбоподателя данни, контролният орган констатирал ценови повишения към 9.02.2026 г., спрямо 11.08.2025 г. на следните изделия:
1. Шопска баница с продажна цена към 11.08.2025 г. в размер на 2..30 лв. за 1 бр. и цена 2.54 лв. за 1 бр. към 09.02.2026 г. с процентно измерение на повишението 10.43% 2. „вита баница с кашкавал" която е с продажна цена към 11.08.2025г. в размер на 2.30 лв. за 1бр. и цена 2.54 лв. за 1бр. към 9.02.2026г. –с процентно измерение на повишението - 10.43%;
На жалбоподателя било изпратено допълнително искане по чл.37 от ДОПК за обосноваване на икономическите фактори за констатирания ценови ръст, с прилежаща таблица за попълване и заложени в нея изходни данни за % промяна в доставна цена; % промяна данък (акциз); % промяна разходи за логистика/енергия; % разлика валутен курс; % промяна други външни фактори.
От страна на управителя на дружеството постъпило обяснение, релевиращо влиянието на компонента „ФРЗ за персонала на Дружеството за проверявания период, респективно разхода за работни заплати и задължителни осигурителни вноски". Този фактор бил приет за недоказан, с оглед липсата на конкретно изяснена пряка корелация между компонента завишение на работната заплата/респективно осигурителни вноски и цените на цитираните артикули.
Формулиран е заключителният извод,че жалбоподателят необосновано е повишил цените на предлаганите 2 вида артикула в обекта и е нарушил разпоредбите на чл.15,ал.4 ЗВЕРБ.
Фактическите констатации в АУАН са приети за доказателствено мотивирани чрез оргинерно възприетите и документирани факти при проверката в ПИП сер.АА №00136754/09.02.2026г., както и приложените справки КЛЕН от 11.08.25г.,11.08.25 г.
На жалбоподателя бил съставен АУАН от 26.02.2026г. Актът бил предявен на същата 26,02.26г. законния представител С.Н., който го подписал и получило препис от него. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.
15,ал.4 ЗВЕРБ, на осн. чл.59,ал.5,т.6 ЗВЕРБ на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 2600 евро. В НП бил съдържателно коригиран и обемът на фактическото обвинение, като сред обосноваващите съставомерност на деянието факти било отграничено единствено повишението в цената на артикула „вита баница с кашкавал“ на 09.02.2026 г. спрямо 11.08.2025г.
Съдът кредитира като вътрешно последователни, безпротиворечиви и логически завършени показанията на актосъставителя Б., която при разпита си заяви,че от предоставените доказателства за повишени разходи за работни заплати и осигурителни вноски, не констатира пряка закономерност, оказваща икономическо влияние в процента на завишение в цените на предлаганите два вида стоки.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които пресъздават стройна последователност от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа. В пределите на възприетите фактически положения се оспорва значимостта и икономическата стойност на фактора увеличение в трудовите възнаграждения и разходи за осигуровки. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя правни въпроси – относно процесуалната законосъобразност и обоснованост на 2
НП.
От правна страна:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице,съгласно разпоредбата на чл.55,ал.3 ЗВЕРБ и видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ОПР-30-1/13.01.2026 г.
Що се отнася до критериите на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН и чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН, доколкото изводите на съда са неразривно свързани с приложимия материален закон, който стандартизира определен обем неизпълнени доказателствени усилия, отразяващи се и върху непълнотата на описание на нарушението, съдът прие следното:
Съгласно чл.15,ал.4 ЗВЕРБ: “В периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.“ Предвид материално-правна същност на предписанието в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ законодателят разглежда изпълнителното деяние като кумулативна даденост от две условия. На първо място, позитивния факт, свързан с реално наличие на увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. На второ място, действието на едно отрицателно условие, това увеличение да не е икономическа закономерност от влиянието на обективни /измерими и документируеми/ икономически фактори. Касае се за фактически състав, който всякога изисква доказване, което трябва да обхваща всички, а не избирателно подбрана част от фактите и спецификите на конкретния състав на административно нарушение, свързани с естеството на защитения с него правен интерес. В закона – пар.1,т.6 от ДР на ЗВЕРБ се съдържа легална дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, като в обхвата на това понятие попадат външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.
В конкретно разглеждания случай съгласно съдържателно коригирания обхват на обвинението в НП цената на един от предлаганите от търговеца артикули – вита баница с кашкавал е увеличена с 0,24 лв. към 09.02.26 г., спрямо 11.08.25г., като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изяснят пределите на заложения в чл.15,ал.4 ЗВЕРБ оценъчен критерий и конкретните и съществени негови отлики и степен на проявление, а именно,дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка,което е значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Фактическото установяване в тази му част не може да е основано на избирателно или абстрактно селектирани обективни икономически фактори, които да запълват в едни случаи бланкетното определение на пар1.,т.6 от ДР на ЗВЕРБ, а в други, съществуването и релевирането на фактори, влияещи върху икономическото поведение на търговеца при ценообразуването да бъдат игнорирани.
В т.см. е и актуалната касационна практика в РЕШЕНИЕ № 5019/05.06.2026 г. по КАНД 1066/2026г. на АдмС-Бургас: „Както правилно е приел районния съд, липсват единни обективни критерии, въз основа на които следва да се извърши преценка за обоснованост на повишението на продажбата цена в периода на двойното обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и левове. Няма спор, че от значение за тази обосновка е повишението на доставната цена на стоките и услугите. /../ Не е задължително, обаче, повишаването на 3 продажната цена да е предпоставено единствено от повишаването на доставната цена на продуктите, което следва и от други фактори като промяната на разхода за енергия, наличната в страната инфлация през периода и др.“
Следва да се посочи,че в ПРОЕКТ на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (№ 52-654-01-36 от 11.05.2026 г., 52-ро НС), пар.1, се предвижда създаване на чл.68н ЗЗП.
Съгласно заложения в Проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗЗП чл. 68н. (1) ЗЗП норма: „Забранява се увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.“
Със заложената в този проект ал.3 на чл.68н ЗИДЗЗП, се предвижда специфичен алгоритъм за проверка икономическата обоснованост на увеличението на цените, за идентични стоки и услуги в съпоставими периоди. Това правило придава нов аспект на доказателствената тежест, насочвайки изцяло в задължение на търговеца да установи икономическата обоснованост на ценовото повишение чрез прецизиране на всички влияещи над ценообразуването елементи и стойностното им изражение в повишената цена, а именно: „При установяване на увеличение по ал. 2 контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата по увеличението, а търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост, като приложи информация и доказателства за начина на определяне на цената на стоката или услугата преди увеличението, всички елементи, които я формират и тяхното стойностно изражение и всички елементи и стойностното им изражение на повишената цена.“ При неуспешно установяване на фактологическите предпоставки на икономически обосновано завишение, контролният орган фингирано признава и прилага последиците на неблагоприятния за търговеца факт съгл.чл.68н,ал.4 от ЗИДЗЗП, а именно: В случай, че търговецът не изпълни задълженията си по ал. 3, в определения срок, то се приема, че увеличението на цената е необосновано. Съгласно заложеното в Проекта на ЗИДЗЗП правило на чл.68н, ал.6: Обективни икономически фактори са:1. увеличение на доставни или производствени разходи; 2. увеличение на разходите за труд;3. промени в цените на енергия, горива или суровини;4. промени в данъци, такси или други публични задължения;5. промени във валутни курсове или външни икономически условия;6. други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.