Решение № 5906 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5906 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100505038 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение рег. № 5497 от 27.03.2025 г., постановено по гр.д. № 71617/2024 г. по описа на СРС, 33-ти състав, първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Г. Р. К., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****:

- сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпления от общ характер по чл.

144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК, което е приключило с влязла в законна сила оправдателна присъда от 12.11.2020 г. по н.о.х.д. № 10269/2020 г. по описа на СРС, 133 състав, ведно със законна лихва върху нея, считано от 03.12.2024 г. до погасяването, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 16 000 лева, като неоснователен.

- сумата от 635 лева /шестстотин тридесет и пет лева/ на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратура на Република България е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен.

1

В жалбата въззивникът е изложил доводи относно незаконосъобразността, необосноваността и неправилността на постановеното решение. Изложил е съображения, че не е доказано ищецът да е претърпял твърдяните неимуществени вреди, за които по безспорен и катергоричен начин да е установено, че са в пряка причинно-следствената връзка единствено и само с процесното обвинение. Също така е посочил, че първоинстанционният съд в своето решение не е обсъдил в достатъчна степен направеното възражение във връзка с продължителността на проведеното по отношение на ищеца наказателно производство в неговата досъдебна и съдебна фаза, обстоятелството, че жалбоподателят не е протестирал постановената присъда, интензитета на извършваните процесуално следствени действия. Жалбоподателят посочва, че размерът на паричното обезщетение за претърпяните неимуществени вреди е прекомерен и поради липсата на трайни последици върху физическото и психическото здраве на ищеца. Изложил е и мотиви, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е взел предвид и икономическия стандарт на живот в страната към момента на търпене на вредите. Твърди, че не са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата и предвид на това моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение. В условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на обезщетението, което е осъден да заплати.

Въззиваемият Г. Р. К. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал писмен отговор на подадената въззивна жалба, в който е изложил подробни съображения относно правилността и законосъобразността на постановеното решение. Посочил е, че от събраните по делото доказателства се е доказало по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че същият е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, както и че е претърпял негативни последици от воденото срещу него наказателно производство. Изложил е доводи, че направеното възражение във връзка с обстоятелството, че постановената присъда не е била протестирана от ответника по исковата молба е неоснователно, доколкото същият е имал активна роля във воденото наказателно производство.

Моли за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

2

С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената част.

Решението е постановено при обсъждане в цялост на представените пред СРС писмени и гласни доказателства и при изяснена фактическа обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към доводите на страните във въззивното производство.

Решението се оспорва само в уважената част.

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Като съобрази доводите на двете страни, въззивният състав намира следното:

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти.

ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.

С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.

По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено. Настоящият състав намира, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане в качество на обвиняем по реда на НПК (в този смисъл Решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III г. о., ГК).

Поради изложеното неоснователно ответникът прави възражение в жалбата, че 3 отговорността на Прокуратурата не следва да се ангажира.

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение, са свързани с установяване на следните правнорелевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателного производство да е прекратено, тъй като извършеното деяние не представлява престъпление, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието, извършено от правозащитните органи. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства е видно, че срещу ищеца е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК, във връзка с което несъмнено е налице засягане на личната сфера на ищеца – същият е задържан първоначално за 24 часа, а впоследствие му е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, което задържане е продължило близо осем месеца, като през този период са били извършване процесуално – следствени действия и внесен е обвинителен акт в съда. Предвид на това се установява първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно – предприети процесуално-следствени действия и повдигане на обвинение на ищеца.

Установява се и втората предпоставка – по така повдигнатото обвинение е постановена влязла в сила оправдателна присъда.

На доказване в настоящото производство подлежат обстоятелствата на претърпените вреди - в конкретният случай неимуществени такива, както и причинната връзка между тях и деянието, извършено от правозащитните органи. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3//2004 г. на ОСГК на ВКС.

За установяване естеството и размера на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана като свидетел И.П.Т.. От показанията на същата се установява, че след изтърпяване на наложената му в хода на наказателното производство и продължила до неговият край с влязла в сила присъда, мярка за неотклонение „Задържане под стража“, същият е бил много унил, подтиснат, мълчалив, отслабнал, загубил апетита си и се чувствал зле.

Показанията на вторият разпитан по делото свидетел К.Ц.Г. не излага факти, от които да се установи, че ищецът е търпял твърдяните неимуществени вреди вследствие на повдигнатото и поддържано срещу него обвинение.

Относно направеното от жалбоподателя възражение, че по делото не е доказана по безспорен начин причинната връзка между процесното водено срещу Г. К. наказателно преследване и претърпените от същия негативни преживявания, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че незаконно повдигнато обвинение, както и задържане под стража за един продължителен период от време би се отразило негативно върху психиката на всеки човек. В този смисъл е и решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, ІV г. о., в което е прието, че наказателното производство нормално влияе негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното.

4

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на отговорността на прокуратурата.

Относно направеното от жалбоподателя в условията на евентуалност възражение, свързано с размера на обезщетението, настоящата инстанция намира следното:

Понятието "справедливост" по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

В настоящия случай ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем и срещу него е било поддържано обвинение за три престъпления, две от които се характеризират като тежки умишлени такива от общ характер, като по всички тях е бил оправдан. На същия е била наложена най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, продължителността на която е била осем месеца – до постановяването на оправдателната присъда, с която същият е оправдан по всичките повдигнати срещу него обвинения.