Решение № 1898 от 16.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1898 гр. Варна, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20213100502695 по описа за 2021 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 295947/09.08.2021 г. , от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад", бул. „Г.М. Димитров", № 1 срещу Решение № 262248/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 368/2020 г., на ВРС, LI с., с което е прието за установено, че дължи на Д. Д. П., ЕГН **********, с местожителство в ****, сумата 516.88 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна врата и заден десен калник на л.а. „**“, ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 06.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG020-18-000001333, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл.

410 ГПК, по ч.гр.д. № 19984/2019 г., на СРС, XXXI с.

Въззивникът счита, че съдът е допуснал множество пороци в правораздавателната си дейност. Настоява, че ищецът не е заплатил до 31. 10.2018 г., втора дължима вноска по застрахователния договор, възлизаща на 118.02 лв, и е бил в известност на последиците от това си бездействие. Счита, че дори такова плащане да е било извършено чрез „Софконсулт" ЕООД, то няма правно значение, тъй като посоченото дружество няма право да събира вноски, нито е партньор на въззивника, нито действията му са били одобрявани. Излага коментар на събраните от ВРС доказателства и тяхната преценка в атакувания съдебен акт.

Сочи, че не споделя възприетото от първоинстанционния съд наличие на СПН, в резултат от постановеното решение по гр.д. № 19462/2019 г. на ВРС, тъй като това решение засягало съвсем различен времеви период. Счита, че в хода на производството ищецът недопустимо е изменил обстоятелствата, на които основава претенцията си. Ведно с това, се поддържа, че сумата не е била преведена в цялост на застрахователя, а „Софконсулт" ООД, без основание, е самозадържало комисион. Счита се, че постъпването на суми от дружеството „Софконсулт" ООД, който факт не бил оспорван от въззивникът, не обвързва последния със задължения към ищеца, тъй като договорът с посредника е бил прекратен месеци преди 1 това. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за първа и въззивна инстанции. В с.з. не изпраща представител, поддържа въззивната жалба чрез писмено становище.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д. Д. П., депозира писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че фактическата обстановка е била правилно установена от ВРС въз основа на събраните доказателства. Излага, че по безспорен начин е установена неоснователността на възражението на ответното дружество, че ищецът не е заплатил втора вноска по застрахователния договор. Счита, че застрахователят целенасочено не е осчетоводил постъпилите суми от застрахователния посредник и укрива издадената от него сметка, а е бил безспорно установен факта, че на 09.11.2018 г. въззивникът е получил сумата 448.23 лв.

Сочи се, че застрахователят е изпратил уведомление до ищеца за прекратяване на правоотношението с посредника един месец след завеждане на процесната щета, поради което и това обстоятелство не може да бъде противопоставено на въззиваемия. Твърди, че е изпълнил добросъвестно задължението си като е платил на лице, овластено да получи плащане по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. По същество моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. В с.з. не се явява и не изпраща представител.

Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Д. Д. П., за приемане за установено, че „Застрахователно Акционерно Дружество „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве““ АД, дължи сумата 516.88 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата и заден десет калник на собственият му л.а.

„**“, ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 07.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG020118000001333, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 19984/2019 г., на СРС, XXXI с.

Ищeцът твърди, че по силата на сключен между страните застрахователен договор за застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, обективиран в полица № BG020118000001333, ответникът е поел задължение за срока на договора 31.07.2018 г. – 30.07.2019 г., да заплати на ищеца като собственик на застрахованото МПС – „**“, ДК № ***, всяка загуба или повреда до размера на застрахователната сума. Сочи, че на 06.12.2018 г. автомобилът бил паркиран от съпругата му на паркинг в гр. Варна, кв. „Св. Ив.

Рилски, пред бл. 55, вх. А като при тръгване на следващия ден били установени щети по задна дясна врата и заден десен калник на автомобила от неизвестно МПС. Било депозирано уведомление до ответника, по което била образувана щета № 0201-001154/2018-01 и бил съставен опис на увредените детайли. Твърди, че ответникът отказал да заплати обезщетение по щетата, тъй като застрахователния договор бил сключен при условията на разсрочено плащане на премията и поради неплащане на втора вноска от нея, бил прекратен на 16.11.2018 г. Сочи, че вноската е била заплатена чрез посредник на 08.11.2018 г. Излага, че стойността на разходите необходими за отстраняване на щетите по автомобила възлиза на 516.88 лв., което било видно от проформа-фактура от 12.03.2019 г. Неизпълнението на задълженията на ответника обосновало и предприемането на действия за събиране на вземането й по принудителен ред, чрез образуване на изпълнително производство. Счита, че ответникът дължи още и обезщетение за забава, считано от депозиране на заявлението в съда. Допълнително уточнява, че втората вноска била включена в заплатената от застрахователния посредник на ответника сума в размер на 448.23 лв., съобразно входиран при последния отчет. Сочи, че бил уведомен за прекратеното правоотношение с посредника почти 3 м. след извършеното чрез него плащане, поради което и прекратяването не може да му бъде противопоставено.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който се оспорва искът като неоснователен. Оспорва към датата застрахователното събитие между страните да е било налице валидно застрахователно правоотношение по сочения от ищеца договор. Излага, че заплащането на застрахователната премия е било разсрочено на 2 четири вноски, всяка от по 118.02 лв. От тези вноски заплатена своевременно била само първата, а втората вноска с падеж – 31.10.2018 г. не била заплатена нито на падежа, нито в границите на 15-дн. Срок, поради което и считано от 16.11.2018 г. договорът бил прекратен автоматично. По тази причина по образуваната щета бил постановен отказ, за който ищецът бил уведомен на 04.01.2019 г. Сочи, че на 11.01.2019 г. бил уведомен от бившия брокер, че втората вноска по процесната полица била събрана и част от нея в размер на 86.78 лв. е била преведена на ответника на 09.11.2018 г. Признава, че на посочената дата в счетоводството му е постъпила сумата 448.23 лв. от потребител Данаил Хъневски, той и представляващ дружеството-брокер, но без като основание да са посочени конкретни договори. Излага, че с писмо от 25.01.2019 г. уведомил ищеца, че действията на брокера не го обвързват и се противопоставил на извършените действия. Оспорва механизма и твърденията в исковата молба и сочи, че щетите са резултат на неправомерни действия на водача на автомобила, който не се бил съобразил с габаритите на превозното средство и ширината на пътното платно.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на ищеца по ч.гр.д. № 19984/2019 г., на СРС, XXXI с., е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати сумата 516.88 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение , ведно със законна лихва, считано от 05.04.2019 г. до изплащането. Присъдени са и разноските по заповедното производство.

Не е било предмет на спор между страните, че на 17.07.2018 г. ищецът е сключил имуществена застраховка при условията обективирани в Застрахователен договор № BG020118000001333 и разсрочено плащане на дължимата премия - 4 вноски от по 118.02 лв., втората от които с падеж 31.10.2018 г. Не е било предмет на спор и отразяването в полицата, че в случай на неплащане на вноска в срок от 15 дни от датата на нейния падеж, то застрахователното правоотношение се счита прекратено. Не е било предмет на спор и обстоятелството, че договорът е сключен с посредничеството на „Софтконсулт“ ООД.

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното заверено копие от Решение № 54-3Б/11.01.2018 г. на Комисията по финансов надзор, че дружеството „Софтконсулт“ е заличено от регистъра на застрахователните брокери, воден към КФН, считано от 11.01.2018 г.

Представен по делото е и отчет от 09.11.2018 г., за сключени полици общо застраховане, изготвен на бланка на ответното дружество, в който на ред четвърти е отразена втора вноска по процесния застрахователен договор, в размер на 118.02 лв., заедно с още четири други вноски по други договори. След извършени отчисления в последната графа е отразена обща сума без комисион по целия отчет 448.23 лв., от които по процесния договор 86.78 лв.

От представеното нареждане за кредитен превод от 08.11.2018 г. е видно, че сумата 448.23 лв., по отчет от 09.11.2018 г. е преведена по сметка на ответника. За наредител на плащането е посочена сигнатура – DBGG2-2.

Представено по делото е уведомление за щета от 07.12.2018 г., отправено от ищеца до ответника, в което е описано твърдяното събитие, настъпило на 06-07.12.2018 г. със собствения на ищeца автомобил. След извършен оглед, на 07.12.2018 г. е съставен Описзаключение по щета № 0201-001154/2018-01, в който са отразени заден десет калник и задна дясна врата.

На 04.01.2019 г. до ищеца е отправено писмо, с което ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по причина прекратяване на сключения договор на 16.11.2018 г., поради неплащане на 2-ра вноска.

По делото е представено писмо от 25.01.2019 г., изходящо от ответника и отправено до няколко лица, в т.ч. ищцата, с което последните са уведомени за автоматичното прекратяване през януари 2018 г., на сключен между ответника и „Софконсулт“ ООД, договор за застрахователно посредничество от 11.04.2016 г. Не са налице данни писмото да 3 е достигнало до ищеца.

По делото е назначена САТЕ, от чието заключение се установява, че стойността необходима за отстраняване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на 656.88 лв.

По делото е била назначена и СТЕ, от чието заключение се установява, че процесният застрахователен договор е регистриран в системата на застрахователя на 17.07.2018 г.

Установява се още, че в информационната система на застрахователя за процесния договор е регистрирана само една сметка за заплатени премии – такава от 17.07.2018 г. Експертът е установил още, че в системата на ответника няма регистрирана повече от една вноска по процесната полица, а именно първата и е била издадена само една сметка за плащане № 12828738.