Решение № 37 от 21.01.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Ямбол, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от В. К. Спасова Гражданско дело № 20252330102182 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от В. С. В. от гр.Я., чрез адв. Г., срещу „Кредисимо“ ЕАДгр.С. и „Ай Тръст” ЕООД, в която се твърди, между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 24.01.2025 г. Кредиторът е предоставил заем в размер на 2000 лв., който заемателят се е задължил да погаси в срок до 12 месеца. Уговорен е годишен лихвен процент - 50 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен като 63.21 %. Общата сума за връщане е 2590.76 лв. За да бъде отпуснат кредитът, длъжникът е трябвало да предостави обезпечение, което съгласно пар. 17 от Общите условия може да бъде банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице поръчител, каквото впоследствие е сключило с кредитора договор за поръчителство. Сключен е договор с „Ай Тръст” ЕООД, на което ищецът дължи допълнително възнаграждение в размер на 1,484.44 лв. Това възнаграждение за поръчителя не е включено в ГПР по договора за кредит, поради което последният е недействителен заради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Като аргумент за това е твърдението, че възнаграждението в общ размер от 1,484.44 лв. се дължи без насрещна престация, без да се отчита дали заемополучателят би изпълнявал добросъвестно или би допуснал неизпълнение на своите задължения по договора за заем, а и съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на „Кредисимо“ ЕАД. Също така представлява неравноправно третиране на потребител. От анализа на ОУ се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за 1 индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД - кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице - поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановения максимум. Освен това клаузата за предоставяне на обезпечение е и неравноправна. Договорката относно задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството – гарант представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. Възнаграждението за предоставената от дъщерното дружество гаранция в размер 1,484.44 лева е разсрочено на 12 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало посоченият размер на разходите по кредита за потребителя нараства значително–ГПР би бил в размер 170.96 %. Този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на договора за заем. Ищецът се позовава на практиката на СЕС по дело *** съгласно която разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Според ищеца, договорът е недействителен на осн. чл.22 ЗПК, като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.. Поради тази причина от съда се иска да бъдe прието за установено спрямо ответника, че Договор за потребителски кредит №*** г., сключен между В. С. В. и „Кредисимо“ ЕАД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР, а Договор за предоставяне на поръчителство от 24.01.2025 г., сключен между В.

С. В. и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *** е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. ищeцът не се явява. Искът се поддържа от процесуалния представител с писмена молба.

В срока за отговор ответниците оспорват исковете като неоснователни. Възраженията си основават на фактите, че договорите отговарят на законовите изисквания. ГПР е в допустимия законов размер и не следва да се прибавя към него възнаграждението за поръчител. Дори и да се приеме, че е налице свързаност между дружествата-ответици, това не води до недействителност на договорите, а само на клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя. Договорът за поръчителство е в полза на ищеца и го поставя в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако не е бил сключен. Наличието на недействителност на договора за поръчителство не води до недействителност на договора за кредит. Предявен е насрещен иск от „Кредисимо“ ЕАД-гр.София при условията на 2 евентуалност, с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК за заплащане на главницата в размер на 882,72 лв., изчислена като разлика от предоставената сума от 2000 лв. по договора за кредит и заплатените от длъжника вноски.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответницата оспорва осъдителния иск като неоснователен поради недействителност на договора за кредит. Заявява, че не оспорва сумите по размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно сключването на Договор за потребителски кредит № №*** г., сключен между „Кредисимо“ АД и ищцата, с Приложение №*** към него, за сумата от 2000 лв., със срок на договора -12 месеца и брой на погасителните вноски -12 в размер на 208.50 лв., като лихвеният процент по кредита е 50 %, а ГПР – 63.21 %. Общият размер на плащанията е 2590.76 лв. Налице е погасителен план, съдържащ 12 вноски с последна дата на плащане 31.01.2026 г..

Видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 24.01.2025 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата, поръчителят се е задължил спрямо длъжника да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор (чл.1 ал.1). За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено съгласно чл. 8 ал.1 в Приложение №*** към договора – в общ размер 1484.44 лева, дължимо за целия период на действие на договора за кредит на месечи вноски, дължими на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т.I.4. В тази точка от приложението е посочен същия погасителен план, с краен падеж на договора за кредит- 31.01.2026 г., с разсрочване на вземането на 12 вноски. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4 на Договора за предоставяне на поръчителство ответникът има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на „Ай Тръст“ или на „Кредисимо“, или по начините, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5, „Кредисимо“ е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задълженията за плащане от ответника на възнаграждението, както и на всички други вземания на поръчителя. В случай че платената сума не е достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасяват с приоритет задълженията към „Ай Тръст“. Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на Раздел III, чл.12 от ОУ - когато е посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -или във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Не еспорно, че неплатената част от главницата по кредита е в размер на 882,72 лв.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с 3 правно осн. чл. 124 ал.1 ГПК вр. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и чл. 146 от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение.

Съгласно чл. 11, ал. 1 т.10, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.

Разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит урежда недействителност на договора за кредит при неспазване на изискванията на изброените правни норми, между които и чл. 11, ал. 1, т. 10.

Договорът за кредит в случая е написан ясно и разбираемо, посочени са всички основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната възнаградителна лихва, общата сума за погасяване, включваща главница и лихва, броят и периодичността на вноските, падежа им (съгласно погасителния план), годишния процент на разходите като размер и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, посочени в Общите условия.

Съгласно чл.1 ал.1 от Постановление на Министерския съвет на Република Б. № *** г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, а съгласно ал.3 лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие. Обявеният от БНБ на основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка, считано от 1.01.2025 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) е в размер на 2.95 на сто. Т.е. размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, включващ ОЛП и надбавка от 10 пункта, към момента на сключване на процесния договор е 12.95 %, а 4 петкратният му размер е 64,75 %. В настоящиея случай ГПР по договора е 63.21 %.

Т.е. в процесния договор е посочен ГПР, който формално съответства на законовия максимум.

В случая обаче са налице обстоятелствата, обсъдени в т. 6 и 7 от задължителното за съдилищата на основание чл. 633 ГПК, постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело***, с което е прието (по т. 6), че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите", както и по т. 7, в която е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.