Решение № 309 от 11.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110107250 по описа за 2021 година

Предявени са в условията на обективно съединяване от Т.С. ООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** срещу „А.К." ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. ***, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 5804.89 лв., представляваща неизплатени задължения за наем, разходи за почистване и заплащане на липсващите и невърнати движими вещи по Договор от 25.06.2020г. за отдаване под наем на строително оборудване при общи условия; Фактура 104935/29.12.2020г. и Фактура 105053/22.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата на сключен между страните на 25.06.2020 г. Договор за отдаване под наем на строително оборудване при общи условия, ищецът, в качеството му на наемодател, е отдал за временно и възмездно ползване на ответника – строително оборудване, индивидуализирано в Приемо-предавателн протокол № 11380/25.06.2020г., срещу наемна цена от 33.60 лева с ДДС на ден. При подписване на договора съгласно чл.8 била предоставена парична гаранция в размер на 1008 лева. При сключване на договора ответникът заплатил 1038 лева с ДДС по фактура № 104692/25.06.2020г. - наем за един месец и разходи по доставка. На 03.09.2020г. заплатил наем за един месец, като била издадена фактура 104791/03.09.2020г. Ответникът преустановил плащанията, като бил поканен да върне оборудването на стойност 35 740.79 лева. На 29.12.2020г. ответникът посетил офиса на дружеството и получил Фактура 104935/29.12.2020г. за дължимите наеми на стойност 4334.40 с ДДС. През м.02.2021г. върнал част от оборудването, непочистено съгласно чл.5.7 ОУ, за което били съставени приемо-предавателни протоколи от 03; 05; и 08.02.2021г.

На

22.04.2021г. ответникът получил и

Фактура

105053/22.04.2021г. на стойност 2478.49 лева с ДДС, която включвала 1 задължение за наем в размер на 994.62 лева; за заплащане на липсващи вещи по чл.5.8 ОУ в размер на 725.79 лева и за почистване по чл. 5.7 ОУ в размер на 345 лева. Общото задължение на ответника възлизало на 6812.89 лева с ДДС, като след приспадане на внесената гаранция по чл.8 от договора вр. чл.

6.1 ОУ, дължима оставала сумата 5804.89 лева с ДДС. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от провеждане на осъдителните искове, поради което моли за постановяване на положително решение в негова полза.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

По разноските:

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 232.20 лева - внесена държавна такса и 580 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

Така разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 812.20 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „А.К." ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С. ООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** сумата в общ размер на 5804.89 лева, представляваща неизплатени задължения за наем, разходи за почистване и заплащане на липсващите и невърнати движими вещи по Договор от 25.06.2020г. за отдаване под наем на строително оборудване при общи условия; Фактура 104935/29.12.2020г. и Фактура 105053/22.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 25.05.2021г. до окончателното изплащане, на основание чл.

2

79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „А.К." ЕООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С. ООД, ЕИК ***, адрес на управление: гр. *** сумата от 812.20 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатени държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3