Решение № 275 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 275/20.06.2023 г., постановено по ВАХД № 581/2023 г.

С Решение № 48/10.01.2023 г., постановено по АНД № 3303/2022 година ПРС, 16 н.с. е ПРИЗНАЛ обвиняемия С.С.К. роден на ***, живущ в гр. Пловдив, **, български гражданин, със средно образование, работещ, разведен, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН за това, че на 11.09.2021г., в гр. Пловдив, по хулигански подбуди да е причинил другимо на Н.М.С., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на горен и долен ляв клепач и кръвонасядане на конюнктивата на лявото око, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.1 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение.

Разпоредено е ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: - 3 бр. компактдиска, приложени по делото, да останат по делото.

Постановено е на основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 195 лева да останат за сметка на Държавата.

Против така постановеното решение е постъпил протест от РП – Пловдив с искане да бъде отменено и се постанови ново, с което К. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение като бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му бъде наложено административно наказание глоба.

Представителят на ОП –Пловдив не поддържа протеста.

Обвиняемият К. лично и чрез защитника си адв. Т. моли решението да бъде потвърдено.

Пловдивски окръжен съд, след като провери протестираното решение служебно, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка с изложеното в протеста и становищата на страните намира протеста за основателен.

От фактическа страна ПРС е приел, че:

Обвиняемият С.С.К., ЕГН: ********** е роден на ***, обл. Сливен, **, български гражданин, със средно образование, работещ, разведен, неосъждан, живущ в ***.

Обв. К. работел като **** към „Т.1 -2009“ ЕООД– гр. Пловдив. На 11.09.2021г. той управлявал такси – л.а. марка „Фиат Типо“, с рег. № ***.

Негов колега бил свид. Н.К., също **** към „Т.1-2009“ ЕООД. На 11.09.2021г., в сутрешните часове, двамата били спрели управляваните от тях таксиметрови автомобили на обособено място, в гр. Пловдив, на ул. „Д.Т.“ № 2, отляво на стадион „Т.Д.“, в кв. „Кичук Париж“. Обособеното място представлявало джоб към пътното платно, в който можело да се спират 4 1 таксиметрови автомобили, без да пречат на движението. Обвиняемият бил спрял пред свид. К., като били само двата автомобила като такси. Зад автомобила на свид. К. бил спрял друг, който не бил такси, а пред обвиняемия също имало спрени автомобили, някои от които за кратко спирали и тръгвали, други били паркирани.

На 11.09.2021г., около 07:30ч. свид. Н. С. и съпругата му – свид. Мария С.а се движели по ул. „Д.Т.“, в гр. Пловдив, посока автогара „Р.“. Свид. С. управлявал л.а. марка „Тойота Рав 4“, с рег. № ****, а свид. С.а се возела на предна дясна седалка. Когато наближили стадион „Т.Д.“, двамата решили да спрат и си купят закуски от пекарна, намираща се на срещуположния тротоар, точно след стоянката за таксита. Свид. С. паркирал управлявания от него автомобил в нарушение на закона непосредствено встрани и леко напред от автомобила на обвиняемия като на практика го запушил и К. нямал никаква възможност да маневрира.

В този момент обвиняемият получил заявка за адрес, по централизираната система в таксиметровия автомобил и я приел. Свид. К. също разбрал за заявката. Обвиняемият трябвало да тръгне веднага, но понеже автомобила на свид. С. му пречил да потегли, свид. К. решил да му направи място да маневрира. Включил на задна скорост и дори потеглил от стоянката, като тръгнал в посока Автогара „Р.“.

Веднага след това обв. К. изкарал управлявания от него автомобил от джоба на платното, предназначен за таксита, спрял таксиметровия автомобил на пътя, успоредно до този на свид. С.. Обвиняемият, докато бил в автомобила казал на свид. С., че бързал за адрес и го е запушил, а последният му отвърнал, че като бързал да тръгвал, като го попитал защо тогава се разправял с него. Това раздразнило обв. К.. Той слезнал от автомобила си и отишъл до автомобила на свид. С.. Последният стоял вътре на шофьорската седалка, а прозорецът бил отворен. Обвиняемият застанал отляво на свид. С. и през отворения прозорец му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, от лявата страна, около веждата. От удара текнала кръв по лицето на свид. С..

През това време свид. С.а стояла на опашката за закуски с гръб към случващото се. Когато се обърнала за момент възприела автомобила на обвиняемия, паркиран на пътното платно успоредно до този на съпруга й видяла, че обвиняемият слиза от таксито и тръгва към съпруга й. Не останала на опашката за закуски, а веднага пресякла, защото се уплашила. Тя видяла, че обв. К. ударил съпругът й и разранил лявата му вежда и се развикала.

Обвиняемият се качил в таксиметровия автомобил и потеглил в посока – Автогара „Р.“. Свид. С. успял да види и запомни регистрационния номер на автомобила на обвиняемия и подал веднага сигнал на тел. 112. На място пристигнали полицейски служители от І –во РУ – ОДМВР – Пловдив, сред които и свид. Ш.. На него свид. С. разказал за случилото се. Свид. Ш. докладвал в ОДЧ на І-во РУ – ОДМВР – Пловдив. На място пристигнал и екип на ЦСМП. При прегледа бил съставена Карта рег. № 1622310/11.09.2021г. Свид. С. бил превързан, раната почистена, след което 2 посетил спешен кабинет при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, където отново бил прегледан и от специалист от „Лицево челюстна хирургия“. Свид.

С. не бил хоспитализиран. На същия ден подал и жалба в І –во РУ – ОДМВР – Пловдив. По случая първоначално се водела проверка, а в последствие и образувано процесното наказателно производство.

В хода на извършената проверка, още на същия ден – 11.09.2021г. била установена самоличността на извършителя, а именно обв. К.. Той бил потърсен от полицейските служители за снемане на обяснения. На 13.09.2021г. свид. С. посетил и бил прегледан и от лекар в Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив и му било издадено СМУ № 1045/2021г., което представил по преписката.

От извършените по случая оперативно – издирвателни мероприятия било установено наличие на охранителни камери в района на местопроизшествието. С протоколи за доброволно предаване били предадени 2 бр. компактдиска, съдържащи записи от охранителни камери, монтирани на намиращите се на ул. „Д.Т.“ – игрална зала „Лас Вегас“ и магазин „3001 стоки“.

В хода на досъдебното производство бил извършен оглед на записите на охранителните камери, което действие е обективирано в Протокол от 24.02.2022г. Изготвен е и фотоалбум.В съдебната фаза на процеса се направи оглед на албума и се изгледа видеозаписа от камери.

По делото са изискани и справки от Дирекция „Национална система 112“, относно подадения сигнал. Информацията е постъпила на хартиен носител и компактдиск, като е изготвен Протокол за оглед на веществени доказателства.

За нуждите на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 416/2021г. От заключението на вещото лице се установява, че на свид. Н. С. е било причинено разкъсно-контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на горен и долен ляв клепач и кръвонасядане на конюнктивата на лявото око. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет, с ограничена повърхност /какъвто е човешкия юмрук, или участък от автомобилен волан/ и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният. Вещото лице е посочило, че предвид характеристиката и локацията на описаните травматични увреждания и сходството в характеристиките на причиняващите твърди тъпи предмети – човешки юмрук и автомобилно кормило, не може да се отговори на въпроса кое е по – вероятния механизъм на получаването им. Вещото лице е посочило, че на свид. С. му е било причинено разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Тази фактическа обстановка първостепенния съд е установил правилно след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал.

3

Правилно са кредитирани показанията на свидетелите С., С.а, К., Ш. за сметка обясненията на обвиняемия К.. От показанията на пострадалия и съпругата му – свидетелката С.а се установява по безспорен начин агресивното поведение на обвиняемия спрямо С., намерило израза си и в нанасянето на юмручни удари в лицето на последния. Тези техни показания кореспондират напълно със заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. От същото се установява, че в следствие от нанесения от обвиняемия К. удар в главата на пострадалия С., последният е получил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

С доверие решеващият съд е кредитирал фотоалбума към делото и записите от камерите, въз основа на които са изготвени веществените доказателства, като неправилен е единствено изводът му, че неправилното паркиране от страна на пострадалия С. е довело до невъзможност за извършване на маневри от последния и респективно извършването на редовната му таксиметрова дейност. Този извод се опровергава от предявеното пред настоящата инстанция ВД – диск, при който отчетливо се наблюдава, че въпреки неправилното спиране на пострадалия на пътното платно, обвиняемият К. е съумял с няколко маневри да изведе автомобила от импровизираната таксиметрова стоянка и да го паркира успоредно на джипа на С.. При предявяването на вещественото доказателство ясно се вижда, че след кратък словесен спор, в рамките на няколко секунди, обвиняемият излиза от таксиметровия автомобил, насочва се към автомобила на С. и му нанася удари, вследствие на които, както стана дума по-горе от заключението по делото СМЕ, е получил разскъсно-контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на горен и долен ляв клепач и кръвонасядане на конюнктивата на лявото око, довело до причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

При правилно установена фактическа обстановка първостепенният съд е стигнал до неправилен правен извод, че обвиняемият С. К. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй като според ПРС липсват хулигански подбуди в действията му.

Приетото не съответства на самата фактическа обстановка по делото, доизяснена при предявяването на ВД от настоящата инстанция. Установява се от записа, предявен пред окръжния съд, че макар и с допълнителни маневри обвиняемият К. е напуснал импровизираната стоянка за таксита и вместо да отиде на адрес, на който е изпратен от оператора, спира успоредно на автомобила на пострадалия, влиза в пререкание с него, което пререкание ескалира в нанасянето на удари и причиняването на телесно увреждане.

Макар в случая обвиняемият К. да е бил ядосан от поведението на пострадалия С., който е спрял автомобила на неустановено за това място, настоящата инстанция не приема, че липсват хулигански подбуди при извършване на престъплението. Наличието на личен мотив в конкретния случай само по себе си не изключва хулиганския такъв, в какъвто смисъл е и 4 трайната практика на ВКС и съдилищата – Решение № 96/2017 по н.д. № 278/2017 г. на ВКС, с което е прието за наличие на хулигански подбуди при ескалация на чисто личностен конфликт. В настоящия случай обвиняемият К. е взел нещата „законът“ в собствени ръце и противно на установените норми и обществен ред е решил „да накаже“ пострадалият К. за неправилно спрелият автомобил, което поведение води до единствено възможния извод за проява и демонстрация на пренебрежение към общоприетите норми на поведение и към личността, както на пострадалия, така и към обществото като цяло.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че обвиняемият К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.131 ал.1 т.12, вр.чл.130 ал.1 от НК, за това че на 11.09.2021 г., в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму - на Н.М.С., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на горен и долен ляв клепач и кръвонасядане на конюнктивата на лявото око, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.