Решение № 5787 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5787 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100511528 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу решение № 20038634/30.05.2022г. постановено гр.д. № 1056/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 45 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо К. Х. Г. че дължи заплащането, както следва:

- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 248,99 лв., представляваща разликата над уважения размер от 621,50 лв. до предявения такъв от 870,49 лв. и съставляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап.6, находящ се в гр. София, ул. ****,, абонатен № 22232 за периода 01.05.2016г. -30.05.2017г.;

- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 7,02 лв., представляваща разликата над уважения размер от 56,34 лв. до предявения такъв от 63,37 лв. и съставляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода 01.03.2017г. -30.05.2017г.;

- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 68,70 лв. представляваща разликата над уважения размер от 73,98 лв. до предявения такъв от 142,68 лв. и съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за цена на незаплатена топлинна енергия и за периода 15.09.2017г. – 02.07.2020г..;

- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 2,25 лв. представляваща разликата над уважения размер от 11,32 лв. до предявения такъв от 13,57 лв. и съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за цена на услуга дялово разпределение и за периода 01.05.2017г. – 02.07.2020г.;

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответника няма качеството на потребител, респективно не дължи сумите, за които е 1 отхвърлен иска. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковете отхвърлени изцяло, като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. Х. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор чрез особения си представител – адв. Л. И., в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което е признато за установено спрямо по реда на чл. 422 от ГПК, че ответника К. Х. Г. дължи на „ТОХРОФИКАЦИЯ“ ЕАД, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 621,50 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия, за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., за топлоснабден имот, находящ се в София, ул.

****, а.6 абонатен номер 22232; на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД - сумата в размер на 56,34 лв, представляваща главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.07.2020г. до окончателно изплащане на сумата; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 73,98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, за периода от 15.09.2017г. до 02.07.2020г., на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 11,32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 01.05.2017г. до 02.07.2020г. и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 31328/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, като необжаввано от страните, е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и 2 титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Няма спор между страните, а и се установява, че за процесния период ответника се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот - нотариален акт за дарение № 42, том I, рег. № 2806, дело 41/2009г. от 22.04.2009г. т..е същата има качеството на потребител на топлинна енергия.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че следващия според въпрос и за който е направено оплакване във въззивната жалба е дали правилно е приложен института на погасителната давност относно размера и периода, за който се дължат главницата и лихва за забава върху непогасената по давност главница, съответно не се оспорва доставеното и потребено количество топлоенергия в процесния имот и цената на същото.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено на 16.07.2020г., поради което в този момент е прекъснато теченето на погасителната давност.

Предвид разпоредбите от ОУ в сила от 12.03.2014г. и тези в сила от 11.08.2016 г. и определения момент на изискуемост на вземанията, настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил института на погасителна давност спрямо претендираните от ищеца вземания, предвид изричното и своевременно направено възражение в отговора на исковата молба.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20038634/30.05.2022г. постановено гр.д. № 1056/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 45 състав, в частта, в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК:831609046 за признаване за установено спрямо К. Х. Г. с ЕГН: **********, че дължи заплащането, както следва:

- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 248,99 лв., представляваща разликата над 3 уважения размер от 621,50 лв. до предявения такъв от 870,49 лв. и съставляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап.6, находящ се в гр. София, ул. ****, абонатен № 22232 за периода 01.05.2016г. -30.05.2017г.;

- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 7,02 лв., представляваща разликата над уважения размер от 56,34 лв. до предявения такъв от 63,37 лв. и съставляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода 01.03.2017г. -30.05.2017г.;

- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 68,70 лв. представляваща разликата над уважения размер от 73,98 лв. до предявения такъв от 142,68 лв. и съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за цена на незаплатена топлинна енергия и за периода 15.09.2017г. – 02.07.2020г.;

РЕШЕНИЕТО в останалата му част, като необжалвано, е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК:831609046 - „МХ Е.” ООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление:гр. София, общ. Красно село, ул. ****.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4