Решение № 169 от 15.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500308 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 127б, ал.6 от СК.

Образувано по въззивна жалба, депозирана от Л. А. Л., чрез адвокат Ц.

Н. С. срещу Решение рег. № 126/ 28.11.2025 година, постановено по гр.д. № 454/2025 г., на Районен съд Пирдоп (ПРС).

С обжалваното решение ПРС е отхвърлил предявеното с правно основание чл.127б, ал.1 СК искане от Л. А. Л., ЕГН ********** срещу М. М.

И., ЕГН ********** - да бъде наложена забрана за напускане на страната на детето Л. Л.ов Л., ЕГН **********, роден на 01.11.2024 г. с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение с оглед конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от майката М. М. И., ЕГН ********** за срок от една година.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Излага твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като счита, че първоинстанционният съд е установил еднопосочно твърденията само на ответника. По подробно изложени съображения счита, че молителят е доказал при условието на пълно и главно доказване опасността от незаконно извеждане на детето от майката от пределите на родината.

В срок е подаден отговор от въззиваемата страна М. М. И., чрез 1 адвокат В.Д., в което по подробно изложени съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Процесуалният представител на въззиваемите намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и постановено при правилна оценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди жалбата, отговора, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към фактическата обстановка и мотивите, изложени от КРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 127б, ал. 1 и ал. 2 от СК забрана за напускане на страната на дете се налага по молба на родител, настойник или попечител, при наличие на конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от другия родител, настойник, попечител или от роднина.

Целта на производството е децата, които са реално застрашени от отвличане от родител, роднина или настойник, да бъдат вписани в Шенгенската информационна система по чл. 32, пар. 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28.11.2018 г. за създаването, функционирането и използването на

Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията. "Незаконно" е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение. Под "конкретен и явен риск" следва да се разбира наличието на такива фактически обстоятелства, които водят до несъмнения и еднозначен извод за реална готовност, желание и намерение на ответника по делото да извърши незаконно извеждане на детето.

Абстрактната и предполагаемата възможност или вероятност родителят или близкият да изведе детето от страната не е съставомерна по чл. 127б от СК, доколкото целта на регулацията е защита срещу "родителското отвличане" на децата по смисъла на Хагската конвенция от 1980 г., ратифицирана през 2003 г.

2

От последното следва и необходимостта "извеждането" по чл. 127б от СК да е с продължителен характер, като то не включва случаите на кратковременно пътуване (за почивка, екскурзия, посещение на спортно, музикално или друго събитие и т. н.).

Поради това и предвиденият в закона риск съставлява опасността от трайното установяване на дете извън територията на страната в нарушение на параметрите на упражняване на родителските права.

Забраната по чл. 127б от СК се налага единствено по съображения относно сигурността и най-добрия интерес на детето и съобразно с принципа на пропорционалността, като се основава изключително на личното поведение на ответната страна по делото, представляваще истинска, реална и сериозна заплаха от трайно извеждане на детето, а не на негови противоправни действия спрямо детето или спрямо другия родител по принцип. Преценката е винаги конкретна за всеки случай, а доказването на изискуемите предпоставки се дължи от иницииралия делото родител, настойник или попечител.

Целта на тази законодателна уредба е да се препятства т. нар "родителско отвличане" на деца – когато едно дете се извежда неправомерно извън държавата му на обичайно местопребиваване, в нарушаване на правото на упражняване на родителските права.

Основание за налагане на забраната е явната, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от извеждане на децата. Наличието на такава опасност е въпрос на преценка и установяване във всеки конкретен случай. При това тежестта на доказването й лежи върху лицето отправило искането по чл. 127 б СК.

При наличие на родителски конфликт, по принцип съществува хипотетична опасност той да ескалира и да се стигне до "отвличане", но от събраните пред двете инстанции доказателства не може да се направи извод за наличие на реален, конкретен риск от отвличане на детето.

Такъв не може да се презюмира заради страстта от пътуване извън страната на единия родител, особено на фона на порцесите на световна глобализация, достъпна мобилност и отпадане на ограниченията за свободно пътуване.

Мярката по чл. 127 б СК не може да бъде наложена с мотиви, основаващи се на съображения за обща превенция, в каквато насока са всички подробно изложени съображения на процесуалния представител на въззивния жалбоподател.

Както Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г., така и СК имат за цел да се предвидят строги и подходящи гаранции, тогава когато има сигнал за дете, изложено на риск от отвличане от родител. Видно от т. 32 от преамбюла на Регламента този риск следва да бъде конкретен и явен, като същият риск се преценява с оглед личните обстоятелства на детето и средата, на чието влияние е изложено.

Разпоредбата на чл. 127б, ал. 1 от СК изисква, за да се наложи забрана за извеждане на детето от страната да са налице следните предпоставки: детето да има обичайно местопребиваване в Република България и да е налице риск съгласно разпоредбата на чл. 32, пар. 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г.

3

В настоящия случай е налице само първата предпоставка, а именно обичайното местопребиваване.

Забрана за напускане на страната на дете се налага по молба на родител, настойник или попечител при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина, като за незаконно се приема извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение.

В конкретния случай в тежест на бащата е да докаже, че е налице конкретен и явен риск от незаконното извеждане на детето, която тежест настоящият въззивен състав намира, че не е изпълнена чрез пълно и главно доказване. По делото няма нито едно събрано доказателство, което да може се квалифицира като конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето.

Рискът от отвличане на дете се счита за явен и конкретен, когато съществуват обективни доказателства и действия, които сочат към непосредствена подготовка за неправомерно извеждане на детето от страната или прекъсване на връзката му с другия родител. Основните индикатори, които съдилищата в България и международните стандарти (съгласно Хагската конвенция) вземат предвид, включват: 1. Подготвителни действия за напускане като например - издаване на нов паспорт на детето без съгласието на другия родител или опити за получаване на виза; закупуване на еднопосочни самолетни билети или прекратяване на договори за наем, продажба на имоти и ликвидиране на банкови активи; отписване на детето от училище или детска градина без предупреждение и др.; 2. Поведение и заплахи от родителя като например - преки заплахи, изразяващи се в изказани намерения от страна на единия родител, че ще отведе детето и другият никога повече няма да го види; липса на обвързаност, при което родителят няма финансови, професионални или емоционални връзки с държавата на настоящото местопребиваване на детето; наличие на предишни опити за отвличане или неспазване на съдебни решения за режим на лични отношения и др.; 3. Лични и културни фактори – тук като по-висок риск се приема наличието на смесен брак – на двойки от различни националности, особено ако единият родител има силна подкрепяща семейна среда в друга държава или наличие на криминално минало, насилие в семейството или психологическа нестабилност на родителя, който планира извеждането и др.

В случая нито едно от гореизброените обстаятелства не е изложено, обосновано и доказано.

Изложените от процесуалният представител на молителя и настоящ жалбоподател доводи касаят обща, хипотетична възможност за незаконно извеждане на детето, но не могат да бъдат основание за ограничаване правата на самото дете свободно да пътува, тъй като не е налице нито явен, нито конкретен риск за неправомерното му извеждане.

Като е стигнал до същият извод, първоинстанционният съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

4

Практиката на ВКС за присъждане на разноски в производство по спорна съдебна администрация до скоро беше противоречива, но към момента е това е преодоляно с приемане от 27.06.2024 година на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС по ТЪЛК.ДЕЛО № 3/2023 година, на ОСГК на ВКС, съгласно което „при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.“ Ето защо при пълно отхвърляне на въззивната жалба, както в случая, разноските следва да се понесат изцяло от въззивника в полза на въззиваемата страна.

С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а в полза на ответната страна по жалбата следва да се присъдят сторените от нея разноски пред въззивния съд в размер на сумата от 300 евро - заплатен адвокатски хонорар, съгл.списък по чл.80 ГПК и приложено доказателство за извършено плащане. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгл. чл.21 от НВАР за такива казуси е 306,77 евро / 600 лева, но в случая от една страна липсва своевременно направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, а от друга – същото е в размер под фиксирания по наредбата минимум и е предмет на свободно договаряне.