Решение № 51 от 01.04.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Русе , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария Велкова

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20214500500074 по описа за 2021 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Постъпила е жалба от Р. С. С. от с.Обретеник, общ. Борово против действията на ЧСИ- рег.№*** на КЧСИ И.Х. по изп. дело № 2020***0401240, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез опис, оценка и публична продан на собствения й недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** находящ се, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с административен адрес: гр.Русе, ж.к.“*** предназначение- жилище.

Твърди, че е трето на изпълнителното производство лице като към момента на налагане на възбраната на собствения й недвижим имот е била в негово владение. Иска отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител по съображенията, изложени в жалбата.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението „”ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959 със седалище и адрес на 1 управление: гр.София, ул.”Света София“ №5 счита жалбата неоснователността съображения, развити в писмените възражения. за

Ответниците по жалбата и длъжници по изпълнението- „„РАЛИ 2003” ЕООД, ЕИК 131145112 със седалище гр.София, „ СИТИТАЙМ” ЕООД, ЕИК 131192261 със седалище гр.София, „ТУ ВИС” ЕООД, ЕИК 131248190 със седалище гр.София и „МЛАДОСТ СИТИ” ООД, ЕИК 121615873 със седалище гр.София не вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата.

След преценка на доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „ОББ“ АД- гр.София в качеството на правоприемник на „СИБанк“ ЕАДгр.София срещу длъжниците „РАЛИ 2003” ЕООД- гр.София, „ СИТИТАЙМ” ЕООД- гр.София, „ТУ ВИС” ЕООД- гр.София и „МЛАДОСТ СИТИ” ООДгр.София и въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2012 г., издаден по ч.гр.д.№25111/2012 г. по описа на Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за събиране на сумата в размер на 1 800 000 евро- главница, представляваща част от общо дължимата главница от 2 372 780.56 евро по договор за банков кредит №911/21.04.2008 г. и анекси към него от 28.05.2008 г., 11.06.2008 г., 24.07.2008 г., 24.09.2008 г., 31.10.2008 г., 11.08.2009 г. и 30.11.2010 г., ведно със законната лихва за периода 21.05.2012 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 70 409.88 лв. разноски по делото за платена държавна такса и 35 654.94 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Вземането на взискателя е обезпечено с договорни ипотеки, сключени с нотариален акт – вх.рег.№ 19882/24.11.2008 г., акт №54, т.15, дело № 12487 на СВ- Русе, подновена с молба- вх.рег.№15140/13.11.2018 г. и нотариален акт – вх.рег.№ 13652/07.10.2009 г., акт № 69, т.5, дело№6887/2009 г. на СВ-Русе, подновена с молба- вх.рег.№ 13000/03.10.2019 г. В нотариалните актове са поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти, както и че 2 договорната ипотека обхваща и всички подобрения и преращения в ПИ.

Жалбоподателката е придобила правото на собственост върху процесния жилищен имот с договор за покупко- продажба сключен във формата на нотариален акт- вх.рег.№ 7286/19.06.2012 г., акт №13, т.21, дело № 4083/2021 г. на СВ-Русе на 19.06.2012 г. – т.е. след учредената в полза на банкатавзискател договорна ипотека, обезпечаваща вземането й- предмет на принудително удовлетворяване.

По искане на взискателя на 18.11.2020 г. е вписана възбрана върху същите и ЧСИ е насочил изпълнението спрямо тях с насрочване на опис на 02.12.2020 г., за което жалбоподателката в качеството му собственик е надлежно уведомена на 16.11.2020 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Страните по изпълнението са лицата, посочени в издадения изпълнителен лист като кредитор и като длъжник, респ. техните универсални правоприемници, какъвто се явява взискателят.

Жалбоподателката в настоящото производство е трето за изпълнението лице и като такова има процесуално право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител само в изрично предвидените от закона случаи.

С оглед разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК следва да се приеме, че право на жалба имат онези трети лица, които са във владение на вещите в деня на запора, възбраната или предаването, ако се касае до движими вещи.

Третото лице може да иска отмяна на наложена възбрана и на предприетите действия по принудително изпълнение само във визираните в чл.435, ал.4 от ГПК случаи.

От представеният нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот- вх.рег.№ 7286/19.06.2012 г., акт №13, т.21, дело № 4083/2021 г. на СВРусе се установява, че жалбоподателката е била във владение на процесния самостоятелен жилищен обект към момента на налагане на възбраната., поради което същата е процесуално легитимирана да обжалва действията на 3 съдебният изпълнител.

Жалбата е подадена в едноседмичен срок от уведомяването й за описа и се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на жалбата е процесуалната законосъобразност на атакуваните действия на съдебния изпълнител. Жалбоподателят е трето за изпълнението лице, което заявява самостоятелни права върху недвижимите имоти, поради което и с оглед разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК в настоящият случай проверката на съда не се ограничава само до процесуалната редовност на обжалваните действия, а следва да обхване и въпроса за собствеността на възбранения имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, респ. налице са материалноправните предпоставки за предприемане на изпълнителни действия спрямо чужда вещ.

В настоящото производство следва да се разгледат и обсъдят и материалноправните правоотношения, които се явяват преюдициални по отношение на процесуалната законосъобразност на атакуваните действия на съдебния изпълнител, вкл. и далиучредената в полза на взискателя договорна ипотека се простира и върху новопостроеното в ипотекирания недвижим имот.

От доказателствата по делото се установява, че в съответствие с изискването на чл.483 от ГПК преди предприемане на изпълнителни действия съдебния изпълнител е изискал справки относно собствеността на недвижимите имоти- обекти на изпълнение, посочени от взискателя. В резултат на същите ЧСИ е установил, че процесния обект е собственост на жалбоподателката, който имот същата е придобила чрез правна сделка- с договор за покупко- продажба, сключен в изискуемата от закона форма на 19.06.2012 г.

Преценката на съдебният изпълнител, че изпълнението следва да се насочи срещу недвижимия имот- собственост на жалбоподателката, независимо от обстоятелството, че не принадлежат на длъжника, респ. длъжниците, се явява правилна, което обуславя и законосъобразност на 4 обжалваните действия.

От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че вземането на взискателя е обезпечено с договорни ипотеки поземлени имоти, съществуващи към момента на сключване на договорната ипотека сгради и самостоятелните обекти в тях като изрично е уговорено, че същата обхваща и всички подобрения и преращения в ПИ . Върху ипротекирания в полза на банката незастроен терен, впоследствие – през 2012 г. съгласно удостоверенията по чл.181, ал.2 от ЗУТ е построена сградата с обособените самостоятелни обекти в нея в т.ч. и обекта - собственост на жалбоподателката.

В договора за учредяване на ипотека вземането на взискателя е индивидуализирано, индивидуализирани са имотите- ПИ, съществуващите към този момент сгради и самостоятелни обекти в тях, които обезпечават посоченото вземане. Към момента на учредяване на договорната ипотека страните са уговорили същата да обхваща и всички подобрения и приращения в ПИ.

Правната уредба на ипотеката се съдържа в чл.166 и сл. от ЗЗД. По правната си същност ипотеката е договор, пораждащ действие след вписването му в имотния регистър и по силата на който договор собственикът на недвижимия имот учредява в полза на кредитора по определено вземане ипотечно право. Същият се определя като едностранен, консесуален, формален, акцесорен, каузален и на разпореждане. Разпоредбите на чл.166 и сл. от ЗЗД сочат, че ипотеката е особен вид субективно и хетерогенно правоправо върху чужда вещ, противопоставимо на трети лица, съдържащо процесуален елемент- право на предпочтително удовлетворение.

С факта на учредяване на ипотека върху поземления имот, заедно с всички съществуващи обекти, в полза на взискателя по изпълнението е възникнало ипотечно право- право на предпочтително удовлетворение от цената на имота, независимо от извършените в последствие разпоредителни сделки с имота и от настъпилите промени във вида му. С учредяване на ипотеката в полза на ипотекарния кредитор е възникнала привилегията да се удовлетвори предпочтително от цената на имота. Тази привилегия се 5 упражнява именно в изпълнителния процес и е противопоставима на трети лица- последващите собственици на имота, на построената сграда или на отделни обекти в нея, както и титуляри на вещни права. Този извод се налага, както предвид изричната разпоредба на чл.173 от ЗЗД, така и предвид обезпечителната функция на ипотеката. Обратното разбиране е противно на същността на ипотечното право, същото води до лишаване на ипотеката като обезпечение от дължимото от закона съдържание и би дало възможност на недобросъвестните длъжници да осуетят или да затруднят значително събирането на обезпеченото с ипотеката вземане като видоизменят обекта, върху който същата е учредена.

Към момента на учредяване на ипотеката в полза на банката- взискател сградата, в която се намира самостоятелния обект- собственост на жалбоподателката не е съществувала, нито е имало одобрен архитектурен проект, поради което не е съществувала правна възможност самостоятелния обект да бъде конкретно посочен в договора.

При учредена ипотека върху незастроен недвижим имот с възможност за застрояване, следва да се приеме, че ипотеката разпростира действието си и върху правомощието на собственика на имота- ипотекарния длъжник, да застрои същия. Доколкото това правомощие е част от правото на собственост, не може да се приеме, че в договора за ипотека следва изрично да е уговорено, че ипотеката се учредява и върху вещното право на строеж.

Последното е ограничено вещно право, което собственика на земята учредява в полза на трето лице и доколкото същото не е съществувало към момента на сключване на договора за ипотека, то няма характер на самостоятелен обект, който да бъде предмет на сделки, в това число и предмет на договор за учредяване на ипотека. Възможността на длъжника да обособи правомощието си на застрояване като самостоятелно ограничено вещно право и да се разпореди с него в полза на трети лица не сочи, че е налице самостоятелно вещно право, отделно от правото на собственост. Това е само правна възможност за създаване на бъдещ обект, който да бъде предмет на сделки, а ипотекирането на бъдещ обект е недопустимо поради невъзможността същия да бъде индивидуализиран по изискуемия от закона начин. Именно поради липсата на правна възможност към момента на сключване на договора за ипотека същата да се учреди и върху евентуално бъдещо вещно право на 6 строеж, респ. върху бъдещ недвижим имот, страните по договора изрично са уговорили че ипотеката разпростира действието си и по отношение на подобренията и приращенията в имота.

След реализиране на правомощието на собственика да застрои ипотекирания имот, учредената в полза на взискателя ипотека се простира по право, както върху построената в имота сграда като цяло, така и по отношение на самостоятелните обекти, изградени в нея, а извършените след учредяването й разпоредителни сделки са непротивопоставими на взискателя / арг. чл.173 от ЗЗД/.

Изградената в ипотекирания имот сграда и съответно самостоятелните обекти в нея има характер на приращение към ипотекирания имот, поради което правилно принудителното изпълнение е насочено и спрямо нея, респ. и спрямо самостоятелните обекти, изградени в сградата.