Определение № 132 от 08.10.2025, Районен съд - Горна Оряховица

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Горна Оряховица, 08.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Частно наказателно дело № 20254120200591 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК

Производството е образувано по жалба на В. И. В. от гр. Горна Оряховица, подадена до Апелативна прокуратура – Велико Търново, в която жалбоподателката излага оплакванията си против постановлението от 18.08.2025 г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство по нейни жалба и сигнал, издадено по преписка № 3937/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, Териториално отделение – Горна Оряховица, и потвърдено с постановление от 16.09.2025 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Велико Търново.

С писмо от 26.09.2025 г. прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново изпратил преписката за администриране на Окръжна прокуратура – Велико Търново, а с писмо от 29.09.2025 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново изпратил преписката по компетентност на Районен съд – Горна Оряховица.

СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото, като обсъди доводите на жалбоподателката и като провери обосноваността и законосъобразността на отказа за образуване на досъдебно производство, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима.

1

Същата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт – потвърдено от горестоящ прокурор постановление за отказ да се образува досъдебно производство, от процесуално легитимирано лице – лицето, подало съобщението, в законоустановения срок.

Районен съд – Горна Оряховица е компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като е съдът, на който би било подсъдно като първа инстанция делото за твърдените в сигнала престъпления – измама и документни престъпления.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Преписката в Районна прокуратура – Велико Търново, Териториално отделение – Горна Оряховица, е образувана по повод жалба и сигнал от В. И.

В. от гр. Горна Оряховица, съдържащи твърдения за наличие на правен спор между нея и Д.М.М. от гр. Горна Оряховица относно права върху поземлени имоти. В. описва предприети от М. действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и изразява предположения, че в хода на административно производство по реда на ЗКИР началникът на СГКК – Велико Търново инж. Н. О. е извършила действия в нарушение на закона, както и че в нотариалното производство нарушения на закона е извършил и нотариус И. М. Въз основа на тези твърдения В. обосновава извод, че нотариусът е издал документ с невярно съдържание (служебна бележка за „бъдещ имот“) и че е допуснал предпоставки за „имотна измама“. Според В. нотариусът започнал обстоятелствена проверка, която „установява бъдещ поземлен имот и едновременно с това служи като основание за неговото създаване“. В нарушение на закона в хода на административното производство пред СГКК – гр. Велико Търново не бил постановен отказ да се разгледа проектът за т.нар „бъдещ имот“ поради това, че при иницииране на производството не е представен документ за собственост.

В хода на проверката по жалбата и сигнала били снети обяснения от Д.М.М., в които той обосновал претенциите си за собственост върху посочените от В. имоти, посочил, че предприел действия за изменение на КККР с цел обединяване на имотите в един, както и действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, и отрекъл В. да има каквито и да са права върху тези имоти.

Била изискана и подробна справка от началника на СГКК – Велико 2

Търново относно действията, извършени в хода на инициираната от М. процедура пред тази служба. В справката директорът на СГКК – Велико Търново инж. Н.О. описала предмета на преписката и посочила фактическите и правните основания на извършените до момента действия по преписката.

Към материалите по преписката били приложени цитираната от В. служебна бележка, издадена от нотариус И. М., препис от нотариален акт за придобит по дарение от В. недвижим имот, за който тя твърди, че съвпада частично с поземлените имоти, права върху които претендира М., както и писмо от заместник областния управител с данни за предходните регулации на спорните имоти.

Въз основа на така установените факти в хода на проверката прокурорът от районната, а след него и прокурорът от окръжната прокуратура приели, че по преписката няма данни за извършено престъпление от общ характер, поради което следва да бъде постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

Съдът намира така постановения отказ да се образува досъдебно производство за обоснован и законосъобразен.

В материалите от извършената проверка няма данни за извършена измама, документно престъпление или друго престъпление от общ характер.

Установява се, че Д.М.М. претендира да е придобил по наследяване и давностно владение правото на собственост върху посочените в преписката поземлени имоти. Същият упражнил правото си по чл. 587 от ГПК да се обърне към нотариус с искане последният да извърши обстоятелствена проверка и с оглед събраните доказателства да признае молителя за собственик и да го снабди с нотариален акт за собственост върху имота или да откаже да признае молителя за собственик. Едновременно с това охранително производство М. инициирал административно производство пред СГКК – Велико Търново за промяна на КККР, изразяваща се в обединяване на двата поземлени имота в един с оглед издаване на един нотариален акт за новообразувания имот. На основание чл. 186, изр. 2 от ГПК нотариусът издал удостоверение (озаглавено „служебна бележка“), въз основа на което молителят М. да се снабди с необходимите за нотариалното производство скица (по повод издаването на която е образувано административното производство пред СГКК), удостоверения и други документи.

3

В установените от цитираните по-горе документи действия на М., на директора на СГКК – Велико Търново и на нотариуса не се установяват данни за каквото и да е престъпление или друго правонарушение. Оплакванията на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни и насочени изцяло към препятстване на другата страна в спора да упражни правата си. Не съставлява престъпление или друго правонарушение подаването на молба до нотариуса за извършване на обстоятелствена проверка. Посоченото действие е упражняване на регламентирано в процесуалния закон право (вж. цитирания по-горе чл. 587 от ГПК). Не е престъпление или друго правонарушение инициирането на административно производство пред СГКК за промяна на КККР, изразяваща се в обединяване на два поземлени имота в един.

Издаването на служебна бележка от нотариуса на предвиденото в чл. 186, изр.

2 от ГПК основание е законосъобразно изпълнение на правомощията му в нотариалното производство, а не каквото и да е неправомерно действие.

Не намира опора в закона доводът на жалбоподателката за това, че започнатата от нотариуса обстоятелствена проверка установявала бъдещ поземлен имот и едновременно с това служела като основание за неговото създаване. В българското право няма правна норма, която да забранява едновременно с нотариалното производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка да се развие и административно производство за промяна на КККР, изразяваща се в обединяване на два поземлени имота в един, с цел да се издаде един нотариален акт за новообразувания имот.

Напротив, принципът за процесуална икономия налага точно такова развитие на двете производства вместо образуването на две отделни нотариални производства за всеки от двата имота, последващо провеждане на производството по промяна на КККР и издаване на скица и най-накрая образуването на четвърто по ред производство за издаване на общ нотариален акт за новообразувания поземлен имот.

Инициираното от М. административно производство пред СГКК – Велико Търново не е производство по установяване на непълноти и грешки, поради което сочената от жалбоподателката разпоредба на чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР не е приложима за това производство и обективно не може да бъде нарушена от началника на СГКК.

Другата посочена от жалбоподателката разпоредба – чл. 77, ал. 2 от 4

ЗКИР – регламентира правомощие на съдията по вписванията (така изрично чл. 78, ал. 1 от същия закон), поради което началникът на СГКК не може да наруши и тази разпоредба.

А изричното правило на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, според което СГКК издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в КККР, въз основа на проект за изменение в случай на снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост, разкрива абсурдността на поддържания от жалбоподателката довод, че ход на посоченото по-горе производството за изменение на КККР, изразяващо се в обединяване на двата имота в един, не следвало да бъде даван, защото М. не представил документ за собственост.

Точно защото няма документ за собственост на имотите, които претендира да е придобил по наследяване и давност, М. е упражнил правото си по чл. 587 от ГПК да поиска от нотариуса да извърши обстоятелствена проверка и да го снабди с нотариален акт. С издадената служебна бележка нотариусът е уведомил СГКК, че пред него е висящо производство за издаване на нотариален акт за имота по обстоятелствена проверка. Посочената служебна бележка от нотариуса е надлежният документ, който молителят следва да представи в производството по чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, с който се установява както правният му интерес да инициира това производство, така и част от материалноправните предпоставки за отразяване на исканата промяна в КККР.

Подробен, компетентен и най-вече конкретен отговор на оплакванията си защо преписката по проекта за изменение на КККР не е прекратена на основание чл. 52, ал. 2 от ЗКИР поради непостъпване на данните от вписания акт и защо не е изпратено уведомление по чл. 30, ал. 2 от АПК за отстраняване на недостатъци, жалбодателката е получила лично от изпълнителния директор на АГКК, видно от приложеното към преписката на ВТОП писмо изх. № 94129(8)/07.08.2025 г. Съдът споделя изцяло изложените в това писмо аргументи, поради което не е необходимо да ги повтаря в настоящото произнасяне.

Напълно произволна е и интерпретацията на жалбоподателката на действието на нотариуса по издаване на служебната бележка, според която това действие съответствало на диспозицията на наказателноправната норма по чл. 212, ал. 2 от НК – който чрез съставяне на документ с невярно 5 съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество. Посочената служебна бележка не е нито документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, нито инструмент, чрез който М. може да получи собствеността върху недвижимия имот, права върху който заявява и жалбоподателката. Издаването на скица-проект от СГКК не е акт, чрез който може да се придобие или загуби правото на собственост върху отразения в тази скица имот. Такова действие не би имал и издаденият от нотариуса констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в случай на уважаване на молбата на М. В този акт нотариусът удостоверява собствения си правен извод относно вече настъпило придобиване на правото на собственост от молителя по силата на по-рано проявили се юридически факти – наследяване и придобивна давност. Както скицата-проект, така и констативният нотариален акт не са противопоставими на жалбоподателката, която не е участвала в съответните производства по издаването им. В случай на предявен иск за собственост върху спорния имот, от която и да е от страните в спора, М. следва да докаже с допустими от ГПК други доказателства твърдените от него наследяване и изтичане на срока на придобивната давност, по силата на които е придобил имота, без да може да противопостави на жалбоподателката издадения му от нотариуса нотариален акт и скицата от СГКК, в които е посочен като собственик.