Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 613 от 26.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 509/2024
Вид
Решение № 613
Подписан
26.04.2024
В сила
08.07.2024
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • §2, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • §2, ал. 5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21, т. 8 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20241100900509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ

Образувано е по жалба подадена от „С.О.С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Х.Г.Ч., срещу отказ № 20240223103232-2/29.02.2024 г. на длъжностно лице по регистрация

(ДЛР) при

АВ, постановен по заявление образец Б7 вх.№

20240223103232/23.02.2024 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари по партидата на „С.О.С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Агенция по вписванията депозира отговор, с който твърди, че подадената жалба е неоснователна, а постановения отказ от длъжностното лице правилен и законосъобразен.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.

Жалбата е неоснователна.

Със заявление по образец Б7 с вх. № 20240223103232 от 23.02.2024 г. по електронен път са заявени промени в действителни собственици по партида на „С.О.С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, подадено от управителя Х.Г.Ч.. Като действителни собственици на лицата в поле 550. Действителни собственици - физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството „С.О.С.Б.“ ЕООД са заявени физически лица – Л.Б. Б.,Х.Ф. и М.Д.П., в качеството им Директори на Ю.П. (Р.Е.) Ко лимитед – дружеството, което е едноличен 1 собственик на капитала на „С.О.С.Б.“ ЕООД, като висши ръководни служители на дружеството, на основание §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП (когато не може да се установи друго лице като действителен собственик). Ведно със заявлението е представена декларация с нотариално заверени подписи, основаваща се на нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която е посочено, че действителни собственици са физическите лица – Л.Б. Б.,Х.Ф. и М.Д.П., в качеството им Директори на Ю.П. (Р.Е.) Ко лимитед и юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол Ю.П. (Р.Е.) Ко лимитед, представлявано от същите лица. Към заявлението е представена и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, удостоверение за актуално състояние от регистратора на дружества за Англия и Уелс с посочени име, номер и адрес на дружеството, дата на учредяване и директори на дружеството с Апостил, преведено на български език, както и Потвърдително писмо от 31.07.2023 г., с което посочените лица, които представляват Ю.П. (Р.Е.) Ко лимитед, декларират, че не са в състояние да идентифицират крайния действителен собственик и се съгласяват да бъдат посочени като лица действащи като висши ръководни кадри на дружеството.

С обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията отказва да впише заявените обстоятелства, с доводи, че в конкретния случай към приложеното удостоверение за актуално състояние не се съдържат данни относно собствениците на капитала (съдружниците) респективно за притежаваните от тях права и не може да бъде проследена веригата на собственост, а оттам не може да се направи извод, че физическите лица, посочени като действителни собственици попадат в обхвата на дефинициите по §2 от ДР на ЗМИП и дадените в този смисъл указания не са изпълнени. Приложена е обяснителна записка и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, но не и документи в изпълнение на указанията.

В случая не са представени доказателства за спазване на изискването на §2, ал. 5, изр. последно от ДР на ЗМИП, доколкото от представените документи не се установява кой е собственик на капитала на Ю.П. (Р.Е.) Ко лимитед, а само информация за директорите му.

ДЛР уточнява, че съгласно §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител от дружеството, по чиято партида е заявено вписването на действителния собственик, а не от юридическото лице от веригата на собственост.

Съдът, за да се произнесе взе предвид, че регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално 2 удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства.

В случая заявлението е подадено от легитимирано лице и за вписване са заявени данни за действителните собственици, с пояснението, че в случая е налице хипотезата на §2, ал. 1 от ДР на ЗМИП. Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Посочената легална дефиниция за „действителен собственик“ гласи – „действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия…“. В т. 1 на същата алинея са дадени условията, на които следва да отговаря действителния собственик по отношение на юридически лица – физическо лице, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Съгласно разпоредбата на §2, ал. 5 от ЗМИП когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на 3 действителния собственик по ал. 1. Както бе посочено вече нормата на § 2, ал. 5 ЗМИП се позовава изрично не на притежание върху капитала на дружеството (за разлика от първата алинея), а на участие в управителния орган на „С.О.С.Б.“ ЕООД. Източникът на влияние еднозначно следва от указаното качество на декларираните физически лица – заемащи ръководна длъжност членове на изпълнителния съвет, явяваща се висша ръководна по смисъла на закона.

В настоящия случай не са представени доказателства за спазване на изискването на §2, ал. 5, изр. последно от ДР на ЗМИП, доколкото от представените документи не се установява кой е собственик на капитала на Ю.П. (Р.Е.) Ко лимитед , а само кои са директорите му. Съответно не са вписани и лица, които заемат висша ръководна по смисъла на закона от управителния орган на „С.О.С.Б.“ ЕООД. Правилни и обосновани са изводите на ДЛР, че не е спазена и разпоредбата на §2, ал. 5 от ЗМИП. В случая жалбоподателят е поискал да бъдат вписани лица, които не попадат в нито една хипотеза от закона за вписване на действителни собственици.

Предвид горните съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна, отказът следва да бъде потвърден, а тя да бъде оставена без уважение.

С разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, не се придава различен характер на производството и същото е охранително, поради което сторените разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, респ. за нея не възниква право на присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „С.О.С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Х.Г.Ч., срещу отказ № 20240223103232-2/29.02.2024 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при АВ, постановен по заявление образец Б7 вх.№ 20240223103232/23.02.2024 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари по партидата на „С.О.С.Б.“ ЕООД, ЕИК *******.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4