Решение № 7400 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7400 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря ГалИ. Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100511872 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 9747 от 08.06.2023г., постановено по гр. дело № 7532/2022г. по описа на СРС, 39-ти състав е отменено по иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от И.

Б. Л. срещу собственици в Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, бул.

„********, Решение на Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т. 4 от Протокол от Общо събрание на собствениците проведено на 19.01.2022г., с което е взето решение за избор на фирма „Вход Мениджър“ ЕООД да предоставя услугата „професионален домоуправител“, с цена 6.50 лв. месечно, като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на Решение на Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т. 1 от Протокол от Общо събрание на собствениците проведено на 19.01.2022г., с което е взето решение за представителство на фирма „Вход Мениджър“ ЕООД пред съда и хонорар от 300 лв., загубилият делото да поеме разноските и сумата да се нареди след приключване на делото, а при положение, че фирма „Вход Мениджър“ ЕООД загуби делото, то хонорарът да се вземел от общата каса, за отмяна на Решение на Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т. 2.1 от Протокол от Общо събрание на собствениците проведено на 19.01.2022г., с което е взето решение за смяна на почистващата фирма с почистващо лице, което да почиствало един път седмично за сумата от 110 лв., като да бъде включено почистването на прозорци и входната врата два пъти месечно, както и за отмяна на Решение на Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т. 2.2 от Протокол от Общо събрание на собствениците проведено на 1

19.01.2022г., с което е взето решение за възстановяване на 250 лв. на собствениците на офис 9 за заплатен разход за отпушване на канализация, като се възстановят чрез приспадане. С решението са осъдени Етажните собственици в Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, бул. „********, да заплатят на И. Б. Л. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 270 лв., представляваща разноски в исковото производство, а И. Б. Л. е осъдена да заплати на Етажните собственици в Етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, бул. „******** , на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 750 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, бул. „********, с която се обжалва решението, с което е отменено решението по т. 4 от Общото събрание на ЕС, проведено на 19.01.2022г. Поддържат, че първоинстанционният съд бил отменил решението по т. 4 от ОС на ЕС от 19.01.2022г. въз основа на изчисления на кворума и мнозинството на база на информацията от колона № 8 от Таблица за базисни пазарни цени за офис сграда с магазини на бул. „******** вместо да вземе предвид изчисленията въз основа на колона № 9. Сочат, че след преглед на нотариалните актове за офис № 7 и офис № 8, собственост на съпругата на гн А., се установявало, че било налице несъответствие между идеалните части за офиси № 7 и № 8, посочени в колона № 8 от Таблицата и идеалните части, посочени в самите актове за собственост на тези фирми. В колона № 9 тези идеални части били коректно посочени, както били по нотариалните актове. Считат, че на оспорваното общо събрание на ЕС били представени следните собственици: А.К.- собственик на офис № 6 с 5,932 % идеални части;

И. Л. чрез С.Т., офис № 10 с 12,941 % идеални части; Д.С. като пълномощник на Л.Б. за магазин № 1 /магазин кота - 1/ със собственик „Аквамар“ ЕООД с управител Л.Б. с 15,321 % идеални части; Д.С., пълномощник за маг. № 2 /партер/ със собственик „Темена ЛТД“ ООД с 16,942 % идеални части; Д.С., собственик на офис № 9 с 9,642 % идеални части; Н.А., собственик на офис № 2 чрез Д.С. с 5,932 % идеални части; М. А. за офис № 7 като пълномощник на своята съпруга К.М. с 9,16 % идеални части; М. А. за офис № 8 като пълномощник на своята съпруга К.М. с 10,38 % идеални части. Поддържат, че реално представените идеални части на ОС на ЕС били 86,25 %, като единствено ищцата била гласувала против решението по т. 4. С оглед на което решението било прието с мнозинство от 73,309 % идеални части от общите части на сградата. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част и да потвърди законосъобразността на решението по т. 4 от ОС на ЕС на сграда, находяща се в гр. София, бул. „******** от 19.01.2022г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Б. Л., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че СГС бил приел, че общото събрание на ЕС от 29.01.2020г. било проведено незаконосъобразно и бил отменил всички взети на него решения. Сочи, че по време на първоинстанционното производство ответникът бил твърдял, че колона 8 от представената от него таблица не отразявала идеалните части от сградата. Твърди, че съдът логично бил изчислил процентите общи части спрямо колона 8, защото само там сборът на числата правел 100. Поддържа, че сборът на процентите идеални 2 части в колона 8 с нанесени корекции за офис 7 и офис 8 бил 107,884 %. Счита, че към момента никой не знаел колко били процентите общи части на който и да е самостоятелен обект в сградата на бул. „********. В нейния нотариален акт изобщо нямало отразени проценти идеални части, пишело само 22 квадратни метра. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от И. Б. Л., в която е посочено, че с решение на СГС от 30.06.2023г. съдът бил отменил решенията от 29.01.2020г. Поддържа, че Н.А. не бил присъствал в нито един момент на оспорваното общо събрание и съответно никой не бил упълномощавал на това общо събрание. Сочи, че в сградата нямало други общи събрание на ЕС в периода между 29.01.2020г. и оспорваното общо събрание от 19.01.2022г. Твърди, че ответникът не бил поискал да бъдат разпитани свидетели, които да опровергаят твърденията на С.Т.. Не можело да се прецени дали изобщо имало кворум за провеждане на общо събрание на ЕС на 19.01.2022г. Поддържа, че процентите идеални части в една сграда нямало как да надвишават 100. Искането към съда е да отмени решението на СРС, 39-ти състав в частта, с която исковете са отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „********, с който се оспорва същата.

Поддържат, че от представените документи се установявало, че кворумът на ОС от 19.01.2022г. на ЕС бил общо 86,25 % идеални части. Твърдят, че всички решения на ОС на ЕС от 29.01.2020г. били взети при наличие на кворум и при спазване на законово изискуемите мнозинства. Считат, че оспорване на пълномощно можел да прави само упълномощителят. Поради тази причИ. не били представяли към настоящия момент пълномощните.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че са взети от Общото събрание решения, чиято отмяна се иска, както и че е предявил исковете за тяхната отмяна в преклузивния срок, а в тежест на ответника е да докаже спазването на императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на решения на Общото събрание, както и че взетите решения не противоречат на императивни материалноправни норми.

3

В конкретния случай не е спорно, че ищцата е собственик на обект в процесната ЕС.

Горното обстоятелство се установява и от приетия по делото препис от Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 162, том Първи, рег. № 1041, дело № 154 от 2007г. на нотариус Й.Л., видно от който на 28.02.2007г. Д.Д.С. е прехвърлил на И. Б. Л. следния свой собствен недвижим имот, а именно офис № 10, разположен на две нива в подпокривното пространство на масивна офис сграда с магазини, находяща се в гр. София, бул. „********, заедно с 22,65 кв.метра идеални части от общите части на сградата и 12,941 % идеални части от собствеността върху мястото, съставляващо съгласно скица УПИ ХIII-65,66 от кв.

173-а по плана на гр. София, местност „Лозенец- трета част“, цялото с площ от 260 кв.метра.

Не е спорно между страните и че ищцата е получила препис от протокола на 04.02.2022г. видно от приетата по делото имейл кореспонденция, неоспорена от страните.

С оглед изложените във въззивното производство доводи от въззивниците- ответници въззивният съд намира, че исковата молба не страда от сочените нередовности, доколкото са предявени искове по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на взети решения на ОС на Етажна собственост и именно срещу Етажната собственост са насочени предявените конститутивни искове. По отношение на установеното във въззивното производство обстоятелство, че управител на Етажната собственост към датата на завеждане на исковата молба, респ. към датата на приключване на устните състезания пред районния съд, е бил не посоченото в исковата молба лице- М. А., а „Вход Мениджър“ ЕООД, съдът намира, че същото не представлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото исковата молба е насочена срещу ЕС чрез нейния управител. Следва да бъде посочено, че Етажната собственост не е оспорила пред СРС обстоятелството, че посоченото в исковата молба лице е управител на ЕС. Напротив, именно М. А. е упълномощил процесуален представител, който да представлява Етажната собственост пред СРС. Действително във въззивното производство се установи, че между Етажната собственост и „Вход мениджър“ ЕООД е бил сключен договор за услуга № 2096 от 01.02.2022г. с предмет възлагане на услугата „пакет управление“ за управление и поддръжка на Етажната собственост, както и правата по чл. 23, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5, т. 7, т. 8, т. 10, т. 11, т. 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС, като по твърдения, изложени в молба от 16.04.2024г., договорът е валиден и към настоящия момент. Горното, обаче, не води до недопустимост на първоинстанционното производство, доколкото с молба от 17.12.2024г. в изпълнение на указания на съда всички извършени действия от М. А. са били потвърдени от управителя на „Вход мениджър“ ЕООД. В този смисъл е приетото изрично потвърждаване на процесуални действия от управителя на „Вход мениджър“ ЕООД от 10.12.2024г.- л. 85 от въззивното дело.

Предвид гореизложеното предявените искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са допустими, доколкото са предявени от легитимирано лице в законоустановения срок и са насочени срещу процесната Етажна собственост, действаща чрез нейния управител. По основателността на исковите претенции въззивният съд намира следното:

Предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи 4 служебно за законосъобразността на решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на 19.01.2022г. В нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е уреден преклузивен срок за оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, поради което ищецът може да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като по този начин би се стигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – чл. 214, ал. 1 от ГПК. Недопустимо е, обаче, след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните собственици.