Решение № 967 от 21.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000503098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение № 260331 от 17.08.2025 г. по гр.д № 6699 по описа на Софийски градски съд, ГО, І-20 състав, Д. В. Г. и М. С. Г., двамата с адрес по делото: Русия, ***, са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД съответно: сумата от 128138,41 евро – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2017 г. до окончателното плащане като искът е отхвърлен за разликата до сумата 130820,20 евро; 7522,09 евро – възнаградителна лихва за периода 24.03.2016 г. – 29.05.2017 г. като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 11591,90 евро, 79,05 евро – санкционираща лихва за периода от 06.12.2012 г. до 30.05.2017 г. и 191,60 евро – неплатена застраховка от 24.11.2016 г. С решението са отхвърлени част от предявените искове съответно за главница

Решението е обжалвано в осъдителната му част от Д. В. Г. и М. С. Г., представлявани от адв. С. П. (особен представител). Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел пълното погасяване на кредита. Твърди се по 1 договора да са били открити две сметки като сметка № 15********** е посочена в договора и отразеното движение изцяло да съответства на договора като на 02.03.2011 г. било вписано пълно погасяване, съобщено от банката и на ЦКР на БНБ. Оспорва се сметка № RL-********** да касае процесния договор като възражението е аргументирано с момента на откриването й, несъответстващ на договора размер на кредита и начисляваната лихва. Признава се, че е открита служебно от банката, но се навежда довод да обуславя самостоятелно кредитно правоотношение, отразено в ЦКР на БНБ отделно от процесния договор, без да е обусловено от подписан нов договор, нито от съгласувано между страните изменение на процесния договор. Евентуално се оспорва предсрочната изискуемост да е била обявена на кредитополучателите. Застъпва се теза, че банката е следвало да уведоми пълномощника на кредитополучателите за настъпилата предсрочна изискуемост още след третата отразена като неплатена анюитетна вноска (според предписаното в общите условия) вместо да поддържа договора и да се облагодетелства от договорената лихва между третата и четиринадесетата вноска. Оспорва се представителната власт на юрисконсулт да обяви договора за предсрочно изискуем. Навежда се и довод, че особеният представител не е овластен да приема изявление за предсрочна изискуемост.

Позовава се и на въведено в процеса възражение за погасителна давност.

Твърди да не са били изпълнени условията по чл. 47, ал. 1 ГПК, от което се извежда извод и за невъзможност да бъде приложена фикцията за връчване на препис от исковата молба, за да се приеме на надлежно изявление за предсрочна изискуемост и с исковата молба. Иска се решението да бъде отменено, а исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В отговор по въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство – „Банка ДСК“ АД, наричано впоследствие въззиваем или Банката, ищец или въззиваем, я оспорва. Твърди да е доказана счетоводна операция, приключваща задължението по първоначално открита сметка и трансферираща наличния баланс по последващо открита сметка. Сочи това да е било наложено от промяна на организацията по осчетоводяване на кредитните сделки в банката. Навежда довод, че предсрочната изискуемост е обявена с връчване на исковата молба на 15.05.2023 г. при утвърдено от Върховния касационен съд надлежно уведомяване и посредством особения представител на кредитополучателите. Оспорва правото на ответниците да 2 подлагат на съмнение представителната власт на ищеца, а по същество твърди такава да е налице, съответно изявлението за предсрочна изискуемост да е било потвърдено.

Решението не е обжалвано в отхвърлителната част, поради което и в тази му част не подлежи на изследване.

В съдебно заседание особеният представител на въззивниците – адв. П. поддържа жалбата. Представени са и писмени бележки, с които се възпроизвеждат наведените с въззивната жалба съображения.

Процесуалният представител на въззиваемия „Банка ДСК“ ЕАД – юрк.

Д., също възпроизвежда развитите съображения с отговора. Претендират се юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от лица с признат от закона интерес да инициират въззивното производство, а по силата на чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК дължимостта на държавна такса е обусловена от изхода по съществото на спора.

При служебната проверка не се установява порок в обжалваното решение, обуславящо неговата нищожност, съответно недопустимост в обжалваната част.

Въззивният съд е овластен служебно да проконтролира за евентуално противоречие на формираните правни изводи на императивна норма, съответно съблюдаването на изрично възложен на съда конкретен интерес.

Потребителската защита, а и правилата, осигуряващи валидност на договора са регулирани от императивни правила, поради което въззивният съд не е обвързан от наведените в жалбата доводи за нарушаването й, а дължи служебно да проследи дали договорът осигурява очакваната от закона ефективна равнопоставеност между търговец, каквото качество има ищецът и потребител, каквито се явяват ответниците.

По всички останали въпроси въззивният контрол е ограничен до отразените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното 3 решение (чл. 269 ГПК).

В исковата си молба Банката твърди на 22.08.2007 г. да е сключила договор с ответниците чрез техен пълномощник, по силата на който им е предоставен кредит в размер на 156 291 евро със срок на издължаване от 300 месеца, считано от датата на усвояването му за закупуване на недвижим имот, представляващ Апартамент № 8, находящ се в ***, ваканционно селище „Оазис“. Била договорена лихва от 7 % и е подписан погасителен план с падеж на месечната вноска всяко 24 число на текущия месец. Кредитът бил усвоен на 25.09.2007 г. като сумата е преведена на продавача на недвижимия имот по силата на т. 5 от договора.

До месец март 2016 г. кредитополучателите редовно погасявали задълженията си. Наличната сума по разплащателна сметка № 02/14343473, служеща за погасяване на следващата вноска била недостатъчна, а впоследствие вече не постъпвали суми за погасяване на текущите задължения. Твърди се към датата на предявяване на исковата молба да са останали непогасени 14 вноски и на основание клауза в договора (т. 18.2) с подаване на исковата молба се твърди целият остатък от кредита да е станал предсрочно изискуем. При тези обстоятелства се претендира главница от 130 820,20 евро. Претендират се и възнаградителна лихва в размер на 11591,90 евро за периода от 24.03.2016 г. до 29.05.2017 г., санкционираща лихва върху главницата от преустановяване на редовното плащане до завеждане на исковата молба на основание т. 18.1. б. „а“ и б. „б“ от договора в размер на 79,05 евро за периода от първа неплатена вноска до 29.05.2017 г. (съгласно уточнение с молба от 08.09.2013 г.), заемни такси в размер на 191,60 евро съгласно т. 21.1 от договора (застраховка имущество, начислена на 30.11.2016 г., съгласно уточнение с молба от 08.09.2023 г.) и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

В отговор по исковата молба, относими към въведените с въззивнита жалба оплаквания, са твърденията за осчетоводено отпускане на сума по договор от 22.08.2007 г., но и последващото й погасяване на 02.03.2011 г.

Оспорва кредитна сметка № RL-********** да отразява задължения, изводими от сключения договор. Застъпва се теза предявеното вземане да касае различно правоотношение, но същевременно оспорва да е сключван нов писмен договор, а и да е изразявано писмено съгласие начисленото 4 задължение по кредитна сметка № 15 ********** да се замени със задължение по кредитна сметка № RL-**********. Позовава се и на Наредба № 22/216.07.2009 г. на БНБ, изискваща регистрация на всеки отпуснат кредит с придаден му уникален код за идентификация, който да съдържа и съответната кредитна сметка, не подлежи на промяна и не може да се ползва за друг кредит. Намира за недопустимо за един и същ кредит да се откриват различни сметки. Наведен е довод за неравноправност на клаузата на чл. 21 от договора в частта, предвиждаща право за кредитора едностранно да променя лихвения процент по своя преценка, а не въз основа на обективно настъпили обстоятелства, без да са налице ясни правила за условията и методиката, при които това да стане в противоречие на нормата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. При тези съображения оспорва увеличението на вноската от 1104,63 евро на 1153,58 евро, считано от 24.10.2008 г. Въведено е и възражението, че предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост биха настъпили при падежа на третата вноска, поради което оспорва да е дължима възнаградителна лихва за 11-те последващи вноски. Противопоставено е и възражение за погасителна давност при твърдение кредитът да е станал автоматично предсрочно изискуем още преди 30.05.2012 г., когато е постановено Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., отричащо автоматичната предсрочна изискуемост. Евентуално се оспорва и да е надлежно обявена предсрочна изискуемост на задължението с довод, че изявлението не изхожда от лице, упълномощено да упражнява това потестативно право, съответно особеният представител да не е овластен да приема такова изявление.

От събраните по делото доказателства с оглед очертания предмет на изследване във въззивното производство, се установява следното:

От представения по делото Договор за кредит за покупка на недвижим имот се установява да е подписан на 22.08.2007 г. като ответниците, наричани по договора кредитополучатели, са представлявани от К. Р. К., посочена за техен пълномощник. Посочен е размер на кредита – 156 291 евро, със срок за усвояване от 3 месеца и издължаване за 300 месеца, считано от датата на усвояването и превръщането му в дълг. Съгласно т. 5 от договора кредитът се усвоява еднократно като средствата се превеждат безкасово по сметка на 5 името на продавача на Апартамент № 8, находящ се във ваканционно селище ***, находящ се в ***. Договорена е лихва от 7 %, както и възможност за промяна при указани в на л. 4 от договора хипотези (т. 21.3 според препратка в т. 7.2.). Посочено е, че кредитът се издължава с равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план, неразделна част от договора за кредит, а сумите се събират служебно от авоара по разплащателна сметка във валутата на кредита, открита във Финансов център „Калоян“ № ***. Указано е, че погасяване на суми над дължимите месечни вноски се извършва по писмено нареждане на кредитополучателите. Съгласно т. 13, б. г) в периода на издължаване на кредита два дни преди падежната дата авоарът по сметката трябва да е достатъчен за погасяване на всяко дължимо месечно плащане.

Клаузата на т. 18.1 б. а) предвижда при неплащане на падежна дата дължимите месечна лихва и месечна вноска по главницата да се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7.1., увеличен съответно с наказателна надбавка от 3 процентни пункта за лихвата и 10 процентни пункта за главницата. Точка 18.2. от договора предвижда, че при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по т. 7.1, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Клаузата на т.

19.1 предвижда право за Банката да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница. Клаузата на т. 24 от договора предвижда, че при неизпълнение на задължението на кредитополучателите за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на застрахователните премии, Банката може да извърши тези действия за сметка на кредитополучателите като служебно събере платените суми от разплащателната им сметка.