Решение № 218 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500427 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№22181/10.07.2023 г. от П.Р.Б. против Решение №924 от 30.06.23г. по гр.дело №345/23г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, в частта му, с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на С. С. Д., ЕГН ********** сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по ДП № 590/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР П., по което ищцата е оправдана с влязла в сила на 24.02.2018 г. присъда по ВНОХД № 1943/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 07.02.2020 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и 1 необоснованост, несъответстващо на събраните в хода на производството доказателства, за което се излагат следните съображения:

Поддържа се, че независимо от обективните предпоставки на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, в хода на производството по гр. дело 3456/2023 г., ищцата не е доказала наличието на претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в емоционалната й сфера, които да са в пряка причинно-следствена връзка с разследването и да са следствие от определени действия на Прокуратурата по воденото наказателно производство, които да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Посочва се, че ищцата действително била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по ДП № 590/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР П., а с присъда по ВНОХД № 1943/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязла в сила на 24.02.2018 г., била призната за невиновна по повдигнатото обвинение. Поддържа се обаче, че в тежест на ищцата е било да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер. По делото обаче не се установило по безспорен и категоричен начин, че ищцата е претърпяла твърдените негативни състояния и че същите са в пряка причинно- следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Първоинстационният съд приел, че предпоставките по чл. 2 от ЗОДОВ са безспорно установени, че е налице пряка причинно-следствена връзка между проведеното наказателно производство и настъпилите неимуществени вреди, изразили се в стрес, шок, силна тревога, безсъние, страх от наказание „лишаване от свобода“ и от загуба на професията си ката медицинска сестра, срам и унижение, както пред работодателите си, така и пред близки и познати. До тези изводи, решаващият съдебен състав достигнал въз основа на събраните по делото свидетелски показания на св. Г.Б. Д.

/съпруг на ищцата/ и св. Г.Г.В. /защитник на ищцата по процесното наказателно производство/. Според жалбоподателят, с оглед твърде близките отношения, които ищцата има с посочените свидетели, съдът е формирал неправилния извод, че показанията относно претърпените неимуществени вреди са незаинтересовани. За доказване на твърдените с исковата молба неимуществени вреди били ангажирани единствено свидетелските показания на въпросните свидетели, които, според жалбоподателя обаче за 2 заинтересовани, предвид близката им връзка с ищцата. Счита се, че с оглед правната норма на чл. 172 от ГПК, решаващият съдебен състав следвало да не цени тези показания, като дадени от лица, заинтересовани от изхода на спора в полза на ищцата.

В тази връзка, се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил тълкуването, възприето в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, според което обезщетение за вреди е дължимо само при наличие на доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. С оглед липсата и недоказаност на причинени неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с воденото срещу ищцата наказателно производство, съответно подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът следвало да отхвърли иска като недоказан по основание и размер. В този смисъл, жалбоподателят счита исковата претенцията в тази част за недоказана и обосноваваща отхвърляне с оспорваното от прокуратурата съдебно решение.

2. В жалбата се поддържа също, че първоинстанционното решение е в противоречие с практиката на съдилищата относно въпроса за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Посочва се, че обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени вреди, произтичащи от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. когато са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите трябва да са и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В процесния случай, съдът е достигнал до изводите си за настъпил вредоносен резултат само въз основа на показанията на двама свидетели, които, както се посочи по-горе, се явяват дадени в полза на ищцата предвид дългогодишните им семейни, респ. твърде близки отношения.

Според жалбоподателя, определяща при присъждане на обезщетение в размер от 25 000 лв. се явява неправилната оценка на доказателствата по делото. Излагат се съображения, че макар повдигнатото на ищцата обвинение 3 да е било за тежко престъпление, е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела до ограничаване на правата й, респ. не й е причинила никакви неудобства или ограничения на свободното й придвижване и не я е поставила в обективна невъзможност да полага труд по трудово правоотношение. Следователно, същата не е причинила самостоятелно неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване.

Посочва се още, че ищцата е била оправдана на втора съдебна иинстанция, като оправдателната присъда не е била протестирана от прокуратурата на Р.

България. Счита се, че тези обстоятелства следвало да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението в посока намаляването му, защото обосновават по-нисък от определения такъв от първоинстанционния съд.

Оспорват се изводите на съда като неправилни и противоречащи на чл. 52 от ЗЗД, на съдебната практика по сходни казуси, вкл. и тази на ЕСПЧ, а присъденото обезщетение е несъответно на действително търпените неимуществени вреди по делото. В конкретния случай, при обсъждане на доказателствата по делото, съдът ценил неправилно свидетелските показания, дал вяра на неподкрепените с доказателства твърдения на ищцата за претърпени неимуществени вреди, като се е позовал на законовото право на обезщетение по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, в резултат на което определеното обезщетение се явявало източник на обогатяване и било в дисхармония със справедливостта, в необосновано завишен размер, неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.

Въз основа на всичко изложено, се иска да бъде отменено решението на Окръжен съд гр. П., в частта, с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на С. С.

Д., ЕГН ********** сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОД0В за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал, 2 вр. ал. 1 от НК, по ДП № 590/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР П., по което ищцата е оправдана с влязла в сила на 24.02.2018 г. присъда по ВНОХД № 1943/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 07.02.2020 г. до окончателното изплащане, като вместо него бъде постановите друго такова, с 4 което да бъде отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди, ведно с акцесорната лихва, изцяло, като неоснователна и недоказана. При условията на евентуалност, ако не бъде отменено първоинстанционното решение относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, то се иска да бъде намален размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, съобразно с доказаното от нея, правилата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика в сходни случаи.

В законния срок, от въззиваемата страна С. С. Д. е подаден отговор на жалбата, с който се оспорва същата като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата срещу първоинстанционното решение доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от С. С. Д., ЕГН **********, от гр. Х., ул. Т.м. 31А, със съд. адрес: гр. П., ул.

П.К. 2А, ет. 1, за осъждане П.Р.Б. да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила Присъда № 16 от 08.02.2018 г. по в.н.о.х.д.№ 1943/2017 г., ПОС, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2020 г. до окончателното плащане. С Им е предявен размер от 50 000 лв, но доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 25 000 лв, до пълния предявен размер, както и относно началния момент на присъждане на законната лихва, считано от 07.02.2020г., предмет на въззивното производство е така предявеният иск до размер от 25 000 лв.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че с Постановление от 19.09.2013 г. е образувано досъдебно производство по пр.пр.№ 3089/2013 г. на РП – Пловдив, ДП-590/2013г. по описа на IV-то РУПП., срещу неизвестен извършител за това, че на 21.02.2007 г. в гр. П., с цел да 5 набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудил и поддържал у В.П.Т. заблуждение и с това й е причинил имотна вреда - престъпление по чл.

209, ал. 1 от НК.

На 03.01.2014г., ищцата е била разпитана в качеството й на свидетел по ДП №590/2013г. по описа на IV-то РУП-П., като на същата дата са й взети образци от подписа за нуждите на досъдебното производство.

С постановление от 27.03.2015 г. на ищцата С. Д. е повдигнато обвинение, а именно, че за времето 20 -21.02.2007 г. в гр. П., в съучастие със съпруга си Г.Б. Д. като съизвършител, с цел да набави за себе си и за него имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у П.З.Т., че недв. имоти, предмет на Предварителен договор за покупко-продажба от 21.07.2007 г. - апартамент в гр. П., ул. П.Д.П. 18, ет. 3, ап. 13, ведно с прилежащите му помещения, и магазин № 10, находящ се в гр. Х., в сградата на бишвия ресторант „В.“, няма да бъдат обременени от продавачите Г. и С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача В.П.Т. в срок от 18 месеца, като с това е причинена на последната имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97 791,50 лв., като вредата е в особено големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Със същото постановление, на ищцата е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“ и извършена полицейска регистрация.