Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1080 от 02.12.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1043/2021
Вид
Решение № 1080
Подписан
02.12.2021
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.13, ал.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.3, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 , т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 , т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 , т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 , т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.29, ал.4 и ал.6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.29, ал.4 и ал.6 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5, ал.2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. Пазарджик, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220101043 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Г. П. СТ. с ЕГН ********** от село Г., ул.“Ч.“№32 ищецът „И. С. К.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.Люлин 9, бл.963, ет.1, представлявано от управителя Д. В. Д. твърди ,че е подал заявление по чл.410 от ГПК въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение . В законовоустановения срок ответницата е възразила частично срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Ответницата не е възразила срещу сумата от 1 370лв. представляваща главница, поради което в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила. Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е сключен между страните индивидуален договор за потребителски кредит с SO №2211 от 13.08.2020г. с търговско наименование на ищцовото дружество Heppy Credit. Договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние / електронна поща, уеб – сайт:www.heppycredit.bg/ като процесният договор за кредит е сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване изискванията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежни системи, Закона за потребителския кредит и Закона за електронния документ и електронния подпис. Договорът между страните е сключен онлайн като кредитополучателят го е подписал в профила си в платформата на кредитора, въвеждайки SMS персонален идентификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната система на ищеца , служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора на основание чл.13, ал.4 във вр.с ал.1 от ЗЕДЕП. Конкретните 1 действия по отпускане на кредита са описани в договора и общите условия , уреждащи отношенията между страните по предоставения от дружеството – ищец потребителски кредит. Съгласно сключения между страните договор ответникът е декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези, посочени в общите условия.Със сключване на договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознал се е предварително и се е съгласил с всички условия на индивидуалния договор и тарифата на ищцовото дружество в случаите, в които е приложима , както и с Общите условия, неразделна част от същия.

Кредитополучателят е длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от кредитодателя по електронна поща, в т.ч. и преддоговорната информация, декларации, договора и общите условия и др. на твърдия диск на компютъра си , на CD или на друг траен носител както и да съхранява същите до приключване на изпълнението на договора.

По силата на посочения по- горе индивидуален договор за потребителски кредит ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 1 400лв.Тази сума е била предоставено от ищеца по личната банкова сметка на ответницата, с което ищецът е изпълнил задълженията си по договора . Ответникът се е съгласил да върне сумата в размер на 1 889.30лв., ведно с дължимата договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи . Договорът е сключен за срок от четиридесет и пет дни и сумата е следвало да бъде платена от ответницата до 27.09.2020г. По договора ответницата не е извършила никакви плащания.

Към настоящия момент остатъчната главница е в размер на 30 лв., представляващи остатък от главницата до пълния претендиран в заявлението размер на 1 400лв. Твърди се, че във възражението си ответницата е възразила сумите по заповедта за изпълнение с изключение на сумата от 1 370лв. главница, за които се твърди, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и ответницата признава задълженията си към ищеца . Твърди се, че за предоставената в заем сума ответницата дължи договорна лихва в размер на 69.30лв. за периода от 27.09.2020г/ датата на първата вноска8 до 27.09.2020/ датата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че при попълване на заявление за отпускане на кредит ответникът е избрал и заявил доброволно допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявлението му с искане за потребителски кредит в срок до 15 минути като се е съгласил да заплати за закупуване допълнителна услуга такса експресно разглеждане . Ответницата дължи сумата от 420лв., представляваща такса експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит. Услугата е предоставена без забавяне видно от представеното към настоящата искова молба PDF електронно досие на ответницата от платформата на ищеца. Заявлението с искане за отпускане на кредит от ответницата е постъпило в платформата на ищеца на 13.08.2020г в 13:14:07часа след като е било подписано с SMS персонален идентификатор шест цифрен код. Одобрението на заявлението е било на 13.08.2020г. в 13:25:33 часа, а процесният договор е подписан от ответницата на 13.08.2020г в 15:48:45часа , след като ответницата се е запознала с него и е предоставила допълнителни документи. Ответницата е трябвало да изплати кредита си на 27.09.2020г., но 2 същата се е възползвала от дадената и възможност като е заявила допълнителна услуга за удължаване падежа на задължението . За целта ответницата е подала нарочна молба за удължаване на падежа на задължението с 60 дни във вид на електронен документ от личния си профил в платформата на ищцовото дружество.Молбата е уважена и е сключен Анекс№1 към процесния договор , който анекс е сключен онлайн като ответницата го е подписала в профила си в платформата на кредитора, въвеждайки SMS персонален идентификационен шест цифрен код, изпратен и от автоматичната система на ищеца, служещ като потвърждение на желанието и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на анекса на основание чл.13, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗЕДЕП. С този анекс срокът на договора е удължен до 26.11.2020г. като във връзка с това ответницата се е съгласила да заплати за закупуване на допълнителната услуга удължаване падежа на задължението си такса удължаване във фиксиран в тарифата на дружеството размер , а именно 652.40лв. Съгласно Анекс №1 тази такса за удължаване на срока на договора се дължи и е изискуема най –късно на новата падежна дата ведно с общия размер на кредита. Към настоящия момент ответницата дължи сумата от 652.40лв.- такса за удължаване падежа на задължението си по процесния договор.Твърди се,че ответницата се е запознала с тарифата на ищцовото дружество, която е била актуална към датата на сключване на договора и се намира във всеки търговски обект, в който дружеството приема клиенти така и на интернет страницата- www.heppycredit.bg.

Тарифата е неразделна част от договора и в същата е посочено, че при забава на плащане на която и да е погасителна вноска ответницата дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани , уведомления и електронни съобщения за събиране на просрочени вземания .

В настоящия случай ответникът дължи на ищеца разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в размер на 100лв. Твърди се, че съгласно договор от 01.12.2020г. сключен между адвокат Б.В. С. и ищцовото дружество за извършване на правни и фактически действия с цел извънсъдебно погасяване на задълженията на ответника по процесния договор за кредит ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 150лв. съгласно ОУ и тарифата на дружеството както и на основание чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК кредитополучателят дължи разходите за извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на която и да е от погасителните вноски, които се изразяват в комисионни, адвокатски хонорари или разходи при ангажиране на човешки ресурс за извънсъдебно събиране на вземането.Размерът на направените разходи за извънсъдебно събиране на задължението на длъжника възлиза на 150лв. , представляващи разноски за адвокатско възнаграждение . Твърди се, че от приложените към настоящата искова молба 1 брой мейл са видни и част от извършените правни и фактически действия , извършени от адвокат Б.В.

С. във връзка с извънсъдебното събиране на задължението на ответницата по делото.

Ответницата е трябвало да плати целия кредит до 26.11.2020г. и от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение както и на настоящата искова молба сроковете на всички падежи са изтекли и ответницата продължава виновно да не изпълнява задълженията си , поради което дължи обезщетение за забава в размер на 5.44лв. за периода от 27.11.2020г до датата на подаване на заявлението -10.12.2020г., ведно със 3 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Моли се съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 30 лв., договорна лихва в размер на 69.30лв. за периода от датата на първата вноска 27.09.2020г до 27.09.2020г дата на последна вноска, такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем-420лв., такси за удължаване на падежа на задължението по потребителски кредит -652.40лв.и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 250лв./ представляващи разходи и разноски за адвокатско възнаграждение , дължими на основание чл.19, ал.3 т.1 от ЗПК и Тарифата на дружеството/, мораторна лихва в размер на 5.44лв. за периода от 27.11.2020г до 10.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

С молба вх.№6810 от 19.04.2021г ищецът е оттеглил претенцията си за мораторна лихва в размер на 5.44лв.

С определение №1003 от 02.06.2021г съдът е прекратил производството по настоящото гр.д.№1043/2021г по отношение на иска за мораторна лихва в размер на 5.44лв за периода 27.11.2020г. до 10.12.2020г. поради оттегляне на тази искова претенция.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника и адв.Д.Ф., е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че процесният договор е недействителен на основание чл.11, ал.1т.9 от ЗПК. Договорната лихва не е породила валидни правни последици поради противоречие с добрите нрави/ чл.26, ал.1предл.3 от ЗЗД.

Процесният договор противоречи на изискването на чл.11, ал.1т.2 от ЗПК, тъй като в съдържанието не е включен размера на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК. Договорът е недействителен, тъй като страните не са уговорили изрично, на основание чл.13, ал.4 от ЗЕПЕУУ, че положените от тях обикновени подписи имат правна сила на саморъчен подпис, поради което не е спазена писмената форма за действителност на същия и не е изразено валидно съгласие за сключване на кредитната сделка. Не е изпълнено и условието на чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия на договора да са подписани от потребителя.Договорът е нищожен като сключен в нарушение на чл.11, ал.1т.9 от ЗПК и при неспазени изисквания на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК във вр.с чл.10, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 ал.2 във вр.с чл.21 и чл.22 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем , което той е сторил , но не дължи лихва и други разходи по заема. Уговорената възнаградителна лихва в размер на 41.00% е нищожна като противоречаща на добрите нрави по чл. 26 от ЗЗД . Съдебната практика приема , че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити – двукратния размер на законната лихва.Твърди се, че уговорената такса за експресно 4 разглеждане представлява добавък към договорната лихва- скрита лихва и в нарушение на чл.11, ал.1т.9 от ЗПК кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Елементите, от които се установява, че вземането за експресно разглеждане са следните: 1/ вземането е свързано с усвояване на кредита и по аргумент от чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК срещу него потребителят не получава допълнителна услуга, 2/ срещу заплащането му потребителят не получава някакво съществено предимство , тъй като кредиторът също има финансов интерес да осъществи икономическата цел на сделката като получи печалба от сключването и. Неприложима е нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, понеже той нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Законът поставя важен акцент на посочената уговорка относно цената на заемните средства – поради възмездния характер на договора за потребителски кредит в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителя и за по пълна защита на интересите им.