Решение № 149 от 14.10.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. З., 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100275 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС – положителен установителен иск от З. С.

К., ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр.З., ул. „П.Я.“ №* и З. С. К., ЕГН **********, с адрес обл. С., гр. Н., ул. „ А.С.“ №*, чрез адв. Е.М.В. от Адвокатска колегия - гр. С., със служебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.

„А.С.“ № *, срещу ОБЩИНА Н., с ЕИК ****, представлявана от Б.Р.К.-Кмет на общината, със седалище и адрес: гр. Н. ***, за признаване по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение, при равни квоти, на Поземлен имот с идентификатор ***; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ - 295 кв. м.; стар номер – 1242; квартал 139, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г„ издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори ***; ***; ***.

Пълномощникът сочи, че ищците са придобили имота по неформално дарение и наследство от родителите си, като още от 1982 г. до сега владеят явно, непрекъснато и необезпокоявани от никого имота като свой. Имотът е 1 представлявал обработваема нива – градина, която през годините се е засаждала с различни селскостопански култури от тяхна страна.

Към настоящия момент, възприемайки се като собственици на имота, а и предвид факта че и всички останали знаят, че имотът е на ищците, последните възползвайки се от собственическите си правомощия са го отдали под наем, на собственика на съседния нему имот, който го използва са складова площадка за дървен материал. Предприемайки процедура за снабдяване с документи, необходими им за нотариално производство, установили от ответника по делото, че за собствения им имот (подробно описан по-горе) е бил съставен Акт за държавна собственост като със Заповед № 46ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., като е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е предаден на ответната община.

В Акт за държавна собственост, касаещ процесният недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23/12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост, която заповед касае одобряването на плана на град Н..

Предвид горното и наличието на акт за държавна собственост и в последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост съгласно Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на Община Н., то последната оспорва правото на собственост на ищците, въпреки че те са собственици на имота по силата давностно владение от 1982 г., а преди това имотът се е владял от петдесетте години на миналия век от техните родители, като към владението на ищците, се присъедини и това на техните праводатели.

Сочи се, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.

По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н., а именно - Заповед № РД-23/12.01.1987 г. Същата обаче не може да легитимира праводателя на община Н., а именно държавата като собственик на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Н., които няма вещноправно действие.

2

Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица. В посочения смисъл е решение № 33/29.07.2013г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В тази заповед е посочено, че е издадена на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.

Отделно от гореизложеното община Н., както и праводателят й в лицето на Държавата не са придобили процесният имот на годно правно основание, за имота никога не е била провеждана процедура по отчуждаването му, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на Държавта. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост.

В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което не може да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание. Посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила.

3

Оборен е и факта, че имотът е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация.

В горния смисъл цитира съдебна практика - Решение № 269/03.08.2012 г. на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в който смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. г.к., Първо г. о. на ВКС.

Правната рамка при режима определен със ЗТСУ, самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.

До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност (цитира се съдебна практика - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., I г.о.)

С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.

След като по делото липсват доказателства за актуване на имота както и за отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по делото, то не може да се приеме че е била налице забраната за придобиване по давност на имот - държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на ЗС. Няма и доказателства по делото за основанието за 4 актуване на имота.

Твърди се още, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот, доколкото го имат в наследство и от 1982 г., процесният имот е владян от тях явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на всички останали, че считат същия имот за техен. Горните действия са манифестирани пред всички.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в полза на ищците без същата да е била прекъсвана, което прекъсване, съобразно константната съдебна практика, да се изразява в извършване на действие по отстраняването им от имота, предявяване на права по съдебен ред против тях или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

Съгласно чл. 77 ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.

Следователно, твърди се, че принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това, като целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл.

69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането, а именно, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:

5 обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС, владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението (animus domini) - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението (corpus) - упражняване на фактическа власт върху вещта.

Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т. е. да я владее, независимо от намерението му. На следващо място за процесния имот няма и отчуждителна процедура по силата на която ответника по настоящия спор да е станал собственик на имота.