Определение № 26227 от 06.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26227 гр. София, 06.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №

20221110105410 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.

Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал.1 от ЗС.

Ищецът А. С. П., ЕГН **********, твърди, че с ответниците В. Т. Д., ЕГН **********, Ц. С. Д., ЕГН **********, Д. С. Д., ЕГН **********, И. Д. Р., с ЕГН ********** и Г. Д. Б., с ЕГН **********, са съсобственици на следните недвижими имоти:

1 . ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. София с адрес на имота в гр. София, район Витоша, ул. 732-а, с площ от 290 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (10м), стар идентификатор: няма, № по предходен план: 791, кварта 18Б, парцел VІ, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***;

***, а по документ за собственост – Разпределителен протокол № 173, т.1, рег. № 1253/20.01.1986 г., издаден от Служба по вписванията в гр. София, представляващ празно неурегулирано ДВОРНО МЯСТО , образувано от имот пл. № 43-Б, намиращ се в м-т „Казанджията“, кв. Бояна-София, по кадастралния план на гр. София, включващ се между буквите: „в, г, а, б“ съгл. приложена скица, представляваща неразделна част от Разделителния протокол, при граници: Дял І-ви на Спас Христов Йорданов; Трайка и М. Д. Й., Дял ІІІ-ти на Иван Христов Йорданов и улица – топик.

Този имот, ищеца сочи, че е в съсобственост между страните при следните квоти: за Илияна Д. Р. и Г. Д. Б. – по 2/8 ид.ч. за всяка и за А. П., Ц. Д., Д. Д. и В. Д. – по 1/8 ид.ч. за всяка.

2 . ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. София с адрес на имота в гр. София, район Витоша, ***, с площ от 364 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване (10 м.), стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 285, квартал 60, парцел ХІІІ, при съседи: ***; ***; ***; ***, а съгласно документ за собственост – нотариален акт № 43, т.LXІV, д. 12258/02.07.1975г ., издаден от СРС, Договор за доброволна делба на съсобсвен недвижим имот, вписан в Книгите за вписвания от 05.07.1991 г., т.7, № 226, вх.рег. № 29651 по описа на нотариус при Втори районен съд – София и нотариален акт № 179, т.ХХІІІ, д. 4919 от 08.04.1992 г., издаден от СРС, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 270 кв.м., при съседи за целия имот: ул. „Александър Ваташки“, река и улица, и Крили Иванов Стоянов. За този имот, 1 ищеца твърди съсобственици да са И. Д. Р. с 4/8 ид.ч. и А. С. П., Ц. С. Д., Д. С. Д. и В. Т. Д. с по 1/8 ид.ч. за всяка от четирите.

3 . СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, със застроена площ от 85 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, а съгласно документ за собственост – нотариален акт № 43, т. LXІV, д.1228/02.07.1975 г. издаден от Районен съд – София, Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, вписан в Книгите за вписвания от 05.07.1991 г., т.7, № 226, вх.рег. № 29651 по описа на нотариус при Втори районен съд – София и нотариален акт № 179, т.ХХІІІ, д. 4919 от 08.04.1992 г., издаден от СРС, представляващ ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА , находяща се в гр. София, ***, а именно: ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от две стаи, хол, кухня с ниша, гардеробно и входно антре и други сервизни помещения със застроена площ от 89 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата; ВТОРИ ЕТАЖ състоящ се от две стаи и кухня със сервизни помещения, със застроена площ от 74 кв.м. /89 кв.м.?/; ТАВАН на жилищната сграда, със застроена площ от 89 кв.м. и съответните ид. части от общите части на сградата, при съседи на тавана: от четири страни – двора на сградата, от горе - покрив, а отдолу – втори жилищен етаж на С. И. Д.; СУТЕРЕН на жилищната сграда, със застроена площ от 89 кв.м., състоящ се от три зимнични помещения, една гаражна клетка и сервизни помещения, със съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи на сутерена: от четирите страни – двор; отгоре – първи жилищен етаж на Д. И. С.; отдолу: няма. За този имот, в частност ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, ТАВАНА и ½ и.ч. от СУТЕРЕНА , които са били притежание /собствени/ на общия им наследодател С. И. Д., ищеца твърди да е съсобствен между нея и останалите трима наследници в лицето на Ц. С.

Д., Д. С. Д. и В. Т. Д., при равни квоти от по ¼ ид.ч. за всяка от тях за втория етаж и тавана, и по 1/8 ид.ч. за сутерена, като признава, че ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ и ½ ид.ч. от СУТЕРЕНА са индивидуална собственост на И. Д. Р. / която ги е придобила по дарение от своя баща Д. И. Д., с нот. Акт № 179, т. ХХІІІ, дело № 4919 от 08.04.1992 г./.

Ищецът излага твърдения, че описаните в ИМ недвижими имоти са били притежание на общите им наследодатели И. Д. Г. и Ц. Х. Г., в режим на

СИО, като приживе, с договор за дарение от 1975 г. /н.а. № 43, т. LXІV, дело № 12258/02.07.1975 г. на РС – София, втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, описана по-горе е бил дарен на сина им С. И. Д. След смъртта на И.

Г. /на 17.10.1977 г./ неговите наследници по закон – съпруга Ц. Х. Г. и синове С. И. Д. и Д. И. Д., са извършили доброволна делба, съгласно ДДД от 05.07.1991 г., по силата на който са разпределили и останалата част от жилищната сграда, като ТАВАНА и ½ ид.ч. от СУТЕРЕНА ведно със съответните идеални части от общите части на сградата се паднали в дял на С. И. Д., а ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ ведно с ½ ид.ч. от СУТЕРЕНА били поставени в дял на Д. И. Д., който пък от своя страна, с Нотариален акт за дарение № 179/08.04.1992 г. ги дарил на дъщеря си и настоящ съделител И. Д. Р..

Ищецът моли имотите да бъдат допуснати до делба при посочените в исковата молба квоти за всяка от страните. Представя писмени доказателства.

Прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси относно поделяемостта на процесните имоти, тяхната пазарна стойност и възможността за обособяване на реални дялове за ползване като самостоятелни обекти, 2 което доказателствено искане е относимо към втората фаза на делбата, по нейното извършване.

Ответниците В. Т. Д., Ц. С. Д. И Д. С. Д., чрез пълномощника си адв. Веселина Демирева от САК, в срока по чл. 131 ГПК, подават общ отговор на исковата молба, с който поддържат, че исковата молба е частично основателна. Излагат твърдения, че за поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София се водят преговори с потенциален купувач, поради което в случай че се стигне до такава сделка до обявяване на решението по допускането на делбата, молят същия да бъде изключен от предмета на настоящото производство за съдебна делба. По отношение на поземлен имот с идентификатор № *** изразяват становище, че същия е дворно място обслужващо изградената в него жилищна сграда и като такъв обект на собственост съставлява обща част, която е неделима. Изразяват становище, че е възможно единствено разпределение на ползването на същия, с оглед правата на съсобствениците върху индивидуалните обекти на собственост, представляващи първи и втори жилищен етажи. По отношение на находящата се в дворното място двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** излагат становище, че между ищеца и тях самите, съсобствени се явяват само втория жилищен етаж и тавана, доколкото същите са били собствени на техния общ наследодател С. И. Д. /починал на 15.03.2015 г./. По отношение на сутерена на жилищната сграда, същия бил съсобствен между ищеца и ответниците В. Д., Ц. Д., Д. Д. и Илияна Р..

Въпреки, че възлагателните претенции са предмет на разглеждане във втората фаза на делбата, по отношение на ВТОРИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ и ТАВАНА на двуетажната жилищна сграда заявяват претенция за възлагане в техен общ дял, тъй като за В. Д. и нейните две деца Ц. и Д. Д. това било единствено жилище, същите са живели в него към датата на откриване на наследството на С. И. Д. и не възразяват да останат в съсобственост по отношение на тях.

Ответницата И. Д. Р. , в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощник адв. Кишкова от САК също е депозирала писмен отговор на ИМ, като излага становище че делбата е недопустима по отношение на ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ***. тъй като не е съсобствен между страните, а е нейна индивидуална собственост, придобит по дарение от нейния баща Д. И. Д. през 1992 г. По отношение на дворното място, в което е изградена жилищната сграда, излага становище, че същото е обща част по см. на чл.38, ал.1 от ЗС по естеството си и не подлежи на делба, още повече, че същото е и неделимо предвид площта му от 364 кв.м. и ограниченията на чл.19 от ЗУТ по отношение на градските имоти, изискващи 14 м. лице и минимум 300 кв.м. площ. Счита, че за дворното място, съсобствениците могат единствено да искат разпределение на ползването му, с оглед правата на индивидуалните собственици на жилищни обекти, като доколкото ищеца не е заявил такова искане към съда, то самата ответница Р. заявява, че желае съдът да разпредели реалното ползване на поземления имот в частта му, която не е заета от изградената в него сграда и прилежащата й зона за обслужване.

Така заявено искането за разпределение на ползването е нередовно, тъй като не е заявено с отделна искова молба, не е платена дължимата държавна такса за разглеждането му, липсват приложени екземпляри от ИМ за връчване на останалите съсобственици за отговор. Доколкото в случая няма яснота по въпроса дали има съгласие между съсобствениците по отношение на разпределението на ползването на съсобствения имот, то съдът не може да прецени и допустимостта на предявения иск, с пр. осн. чл.32, ал.2 от ЗС би бил допустим само в случай, че съсобствениците нямат съгласие помежду си по този въпрос или е взето решение от тях, което е вредно за имота. В тази връзка на ответника Илияаа Д. ще следва да се дадат указания с настоящото определение да уточни волята си по отношение 3 на заявеното искане, както и да приведе същото в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.

По отношение на сутерена в сградата с идентификатор ***. ответника И.

Д. излага становище, че същия е съсобствен между нея, ищеца и ответниците В. Д., Ц. Д. и Д. Д., като изградените в него помещения, съставляващи две мазета /съгласно архитектурния план на жилищната сграда/, били прилежащи части към първия и втория жилищен етаж и съответно се ползвали от техните собственици, като доколкото същите не съставляват самостоятелни обекти на собственост, делбата им е недопустима. Твърди в СУТЕРЕНА да имало изградени още две помещения, съответно с предназначение за гараж и лятна кухня, за които счита, че делбата е допустима. Заявява искане в нейн дял да бъде поставено по-голямото помещение /лятна кухня/, тъй като към притежавания от нея ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ няма таван, а ползваното от нея мазе било изцяло засенчено от терасата на първия етаж. Изложеното от ответника становище касае по-скоро справедливото разпределение, а не допустимостта и основателността на иска за делба по отношение на сутерена.

По отношение на поземлен имот с идентификатор № ***. ответника счита, че иска за делба е допустим и основателен, като доколкото поземления имот е неделим между съделителите с оглед площта му от 290 кв.м. заявява, че не възразява целия да бъде възложен в нейн и на сестра й Г. Д. Б., дял или да остане в друго съотношение на съсобственост с някой от останалите съделители. Счита, че са налице и условия за постигане на спогодба между съделителите, като моли съдът да напъти същите към такава. Представя писмени доказателства.

Ответника Г. Д. Б. , чрез пълномощника си адв. Ясна Ставрева от САК, в срока по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор, с който възразява срещу иска за делба на поземления имот с идентификатор № ***. тъй като от доказателствата приложени към ИМ се установявало че е налице разлика в площта на имота, която е повече от 100 кв.м. и без да била изяснена точната причина за това, моли да не се допуска делбата на същия.

Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61b963f7-d6f1-4cc4-bffb-84352b1f4010