Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3649 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2029/2024
Вид
Определение № 3649
Подписан
11.07.2025
В сила
11.07.2025
Състав
Снежанка Николова, Гергана Никова, Соня Найденова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3649 гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002102029 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 3486 от 11.04.2024 г., подадена от Е. С. В. чрез адвокат П. Х. от АК – П. срещу въззивно Решение № 50 от 23.02.2024 г. по в.гр.д.№ 699/2023 г. на Окръжен съд –Пазарджик.

Ответницата по касация М. С. Я. е депозирала отговор чрез адвокат П. П. от АК – П..

Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

Останалите страни в производството пред въззивната инстанция - Ц. С. В. и М. С. В., не са заявили становище в производството пред касационната инстанция.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 26006 от 03.04.2023 г., поправено с Решение № 260009 от 26.06.2023 г., постановени по гр.д.№ 1115/2018 г. на Районен съд Велинград, с което е прието за установено по отношение на Е. С. В., Ц. С. В. и М. С. В., че М. С. Я. е собственик на земна площ от 41,60 кв.м., при граници: от север – поземлен имот ***, от запад – [улица].*, от юг – останалата част от поземлен имот с идентификатор ***, от изток – поземлен имот с идентификатор ***, която площ е означена като защрихована със сиви линии и заключена между точките 1, 2, 3, 4 и 5 – на приподписаната от съда и представляваща неразделна част от решението комбинирана скица, намираща се на л. 266 по гр.д.№ 1115/2018 г. на Районен съд - Велинград, изготвена от вещо лице инж. С. Б., по отношение на която площ е налице грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК, изразяваща се в 1 неправилно заснемане на описаната територия като част от притежавания от ответниците имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], като ответниците Е. С. В., Ц. С. В. и М. С. В. са осъдени да предадат на М. С. Я. владението върху така описаната реална част от имота; на основание чл. 109 ЗС Е. С. В., Ц. С. В. и М. С. В. са осъдени да премахнат изградената в северната част на собствения на М. С. Я. поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на [населено място] масивна ограда, чието местоположение е обозначено графично с линиите, свързващи точките 2, 1 и 5 на приподписаната от съда и представляваща неразделна част от решението комбинирана скица, намираща се на л. 266 по гр.д.№ 1115/2018 г. на Районен съд - Велинград, изготвена от вещото лице инж. С. Б..

От фактическа страна е прието за установено, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 170, том І, рег.№ 360, дело № 242/1971 г. С.

В. К. е признат за собственик на дворно място в [населено място], кв. К., цялото застроено от 899 кв.м., върху което през 1959 г. е построена едноетажна къща на 82 кв.м., при съседи за дворното място: улица, Д. С. Г. и Н. Т. П., съставляващо имот пл.№ * в кв. 338, за който е отреден самостоятелен парцел * по плана на кв. К..

С Нотариален акт № 146, том І, дело № 4141/1971 г. С. В. К. е продал на З. Л. К. едно празно място от 390 кв.м., находящо се в [населено място], кв. К., при съседи: С. В. К., Н. П. и Д. Г., съставляващо част от имот пл.№ *, за който имот е отреден самостоятелен парцел № * в кв.

338 по плана на кв. К..

С Протокол от 19.10.1972 г. по гр.д.№ 316/1972 г. по описа на РС – Велинград е оформена одобрената от съда спогодба, сключена между Д. С. Г., С. В. К., З. Л. К. и М. З. К., по силата на която регулационната линия между имот пл.№ * в кв. 338 и имот пл.№ * в същия квартал (като за последния имот са отредени парцели *-* и *-* в кв. 238 по плана на кв. К., които парцели са собственост на последните трима спогодили се), да остане така, както е по плана от 1957 г. Отразено е в протокола, че оградата, която сега съществува между парцелите на ответниците и имота на ищеца, следва да се премести на регулационната линия, която съвпада с имотната граница, като откъм улицата оградата да остане на мястото си, а срещу къщата на ищеца съществуващата ограда да се измести на 1 линеен метър, така че да съвпадне с регулационната линия между двата имота. Във връзка с така постигнатата спогодба, ответниците дават на ищеца сумата от 64 лева, с което спорът им за границата е напълно ликвидиран.

С. В. К. е починал на 11.07.2014 г. и е наследен от дъщеря си М. С. Я..

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том І, дело № 204/1986 г.

С. Д. Г. и Д. Д. Г. са продали на дъщеря си Е. С. В. собствения си парцел ***, имот пл.№ * в кв. 338 по плана на [населено място], неурегулиран, състоящ се от 400 кв.м., при съседи: улица, С. К., И. У.. Е. С. В., Ц. С. В. и М. С. В. са наследници по закон (съпруга и деца) на С.

Ц. В. (починал на 01.01.2016 г.).

С разрешение за строеж № 88 от 03.05.2018 г., на Е. С. В. е разрешено да извърши СМР на масивна ограда с височина до 2,20 м. по северна, източна и южна регулационни линии и ограда с плътна част до 0,60 м. и с височина 2,20 м. по западна регулационна линия – всички 2 изцяло в имота на възложителя.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза в разписната книга към кадастралния план на [населено място] от 1957 г. записването на имотите е следното: за имот пл.№ * – С. В. К. – н.а.№ 170/1971 г. – за парцел *, като е добавен и З. Л.

(н.а.№ 146/1971 г. – за парцел *), т.е. записването съответства на документите за собственост.

Имот пл.№ * е записан на Д. С. Г.. По обезсиления план от 1957 г. за имот пл.№ * са отредени парцел *-* и *-* в кв. 338. Към 1957 г. е бил отреден само парцел *, който по-късно е разделен на два парцела – * и *. Няма данни кога е одобрено частичното изменение на регулацията, но същото е извършено до 1971 г. Регулационната линия между имоти №№ * и * в кв. 338 по обезсиления план от 1957 г. е минавала по имотната граница между имоти пл.

№№ * и *. Регулационната граница между УПИ *-* (на ищцата) и УПИ *-* (на съседите й от изток) - от една страна, а от друга - собствения на ответниците УПИ *-*, по плана от 1983 г. минава по имотната граница между имотите, така, както е показана в плана от 1983 г., която не отговаря на имотната граница между същите имоти, заснета в плана от 1957 г., а е показана навътре в имоти пл.№№ * и *, в сравнение с плана от 1957 г. Имотните и регулационни граници на процесните имоти по обезсиления план от 1957 г., плана от 1983 г. и по одобрената кадастрална карта на [населено място] не съвпадат. Процесната част от имот с идентификатор *** е част от бившия имот пл.№ * по обезсиления план на [населено място] от 1957 г. и е включена в парцел *-* в кв. 338. Върху комбинираната скица същата част е щрихирана и обозначена с цифрите 1, 2, 3, 4 и 5, площта й е 41,60 кв.м. и представлява неправилен петоъгълник. В обезсиления план от 1957 г. не е отразено между имоти пл.№№ * и * да има ограда, границата е права линия, без знак за ограда. В подписания протокол за спогодба от 19.10.1972 г. е записано, че е имало ограда, която не е била поставена по имотната граница, съвпадаща с регулационната линия, поради което е следвало да се премести. В обезсиления план от 1983 г. не е отразено между имоти пл.№№ * и * (парцели *-* и *-* по обезсиления план от 2013 г.) да има ограда; границата е линия с чупка, без знак за ограда. От извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че между процесните имоти съществува плътна, масивна ограда, която е по регулационната граница по плановете от 1983 г., 2013 г., 2014 г. и по КК от 2018 г. Регулационната линия, респ. оградата, не отговаря на имотната граница по плана от 1957 г. Няма изменение на регулационната граница на имотите по плана от 1983 г. чрез придаване на части по регулация от имот № * към собствения на ответниците УПИ *-*. Съществува съответствие между УПИ *-* по плана от 1983 г. с поземлен имот с идентификатор *** по КККР от 2018 г.

Не е налице идентичност между образувания от имот пл.№ * парцел по обезсиления план от 1957 г. и УПИ *-* по плана от 1983 г., както и с имот с идентификатор *** по КККР от 2018 г. Липсата на идентичност се дължи на различното отразяване на имотната граница между имотите, по която минава регулационната линия в плана от 1957 г. в сравнение с това в плановете от 1983 г., 2013 г., 2014 г. и 2018 г. Към момента има на място материализирана граница с плътна масивна ограда, която не съвпада с границата по плана от 1957 г., съвпада с границата по КК от 2018 г., която отговаря на тази по плановете от 2013 г. и 2018 г. Към заключението е изготвена комбинирана скица – л. 266. Относно приложението на 3 регулацията по плана от 1957 г. вещото лице е заявило в о.с.з, че регулацията е била по имотната граница и не е имало придаваеми места между имотите.

Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели: М. Ч.-Г., Н. Н., С. Г..

От правна страна на първо място е прието, че е налице правен интерес от предявения иск за собственост предвид спора за собственост между страните относно процесната територия.

Отбелязано е, че със спогодбата от 1972 г. е утвърдена като безспорна границата по плана от 1957 г., която впоследствие не е заснета с плана от 1983 г. като кадастрална основа, респ. – допуснато е несъответствие между правото на собственост и отразяването му в плана, съставляващо грешка в кадастъра. Въззивният съд е намерил за неоснователен и доводът за недопустимост, изведен от твърдението, че праводателите на ищцата, както и тя самата не са упражнили в 10-годишния срок от одобряването на регулационния план от 1983 г. правото си да предявят иска по чл. 32 ЗТСУ за установяване на грешка в кадастралния план, регулационния план е приложен и неговите регулационни граници са се трансформирали в имотни. Въззивният съд е приел за относими в случая постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти и грешки в кадастралната карта, може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, аналогичен на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция). Прието е, че обстоятелството, че ищците не са водили иск за отстраняване на грешки и непълноти в кадастралната карта, не води до извод за недопустимост на ревандикационен иск. Не е споделен и доводът, че е недопустим негаторния иск, тъй като задължителна предпоставка за неговото предявяване е извършването на закононарушение от ответниците, а построяването на оградата е осъществено след издадено разрешение за строеж. Въззивният съд е приел, че е без правно значение дали обектите са построени без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, като съгласно ТР № 31/1984 г. на ВС, ОСГК задължение на съда е да осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със строителните правила и норми. Като неоснователен е определен и доводът, че въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Основания за нередовност не са установени, а разделянето на делата по първоначално съвместно предявената от М. С. Я. и трети за настоящото дело лица искова молба е преценено като обосновано.

По съществото на спора е прието въз основа на заключението на СТЕ, че в плана на [населено място] от 1983 г. е допусната грешка в отразяването на имотната и регулационната граница между процесните имоти, която грешка впоследствие е пренесена и в плана от 2014 г. и в приетите през 2018 г. КККР на [населено място]. Несъответствието/грешката се изразява в това, че имотната и регулационна граница между двата имота неправилно е отразена южно от тази по плана от 1957 г. и с това е обективирано навлизане в имота на ищцата и отнемане на част от площта на имота й за сметка на площта на имота на ответниците. Съдът е приел, че в потвърждение на този извод е приложения по делото Протокол от 19.10.1972 г. по гр.д.№ 316/1972 г. по описа на РС - Велинград, в който е обективирана одобрената спогодба между Д. Г. - собственик на имот пл.№ * по плана от 4