Определение № 65 от 27.01.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Частно наказателно дело № 20265330200144 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив с изх.

№1665/19.12.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство –следствено дело №169/2025г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив.

Недоволен от посоченото постановление за прекратяване е останала П. С. П. .Моли да бъде осъществен съдебен контрол, като същото бъде отменено и върнато на РП-Пловдив със задължителни указания.

Съдът, след като се запозна със събраните по следствено дело№ 169/2025г . по описа на ОСО при ОП-Пловдив.

Жалбата е процесуално допустима, като

Съображенията за това са следните: по същността си е неоснователна.

Досъдебното производство е било образувано на 27.05.2025 г. с постановление на РП - Пловдив и е водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.По досъдебното производство няма Л. привлечено към наказателна отговорност за престъпление с посочената правна квалификация или за друго престъпление от общ характер.

Съдът споделя изложената от прокурора в постановлението от дата19.12.2025г.фактическа обстановка,тъй като същата е ясна и точна. Същият е възприел правилно фактите , а именно:

П. С. П. работела на длъжност *** при община С.. През месец януари 2025 г. получила препис от сигнал до Областна администрация гр. Пловдив, срещу нея. Подател на сигнала бил св. А. П. Г.. След като за запознала със сигнала св. П. установила, че Г. е посочил в него, че тя е осъждана и заема длъжността „***“ в община С.. Адресат на сигнала била Окръжна прокуратура- Пловдив, с копие до Областен управител на гр.Пловдив.

Разпитана в качеството на свидетел, П. заявява, че по този сигнал Кмета на Община С. е било поискано писмено обяснение от нея. Тъй . като според нея сигналът на Г. бил изцяло клеветнически и с неверни данни, тя депозирала частна тъжба до PC- Пловдив. П. заявява, че по сигнала на , Г., който бил към Окръжна прокуратура-Пловдив не е била разпитвана.

Счита, че била набедена от подателя на сигнала в документно престъпление, а именно подправяне на свидетелство за съдимост и използването му пред кмета на Община С. с цел да бъде назначена на длъжност „***“. П. заявява още, че приложените копие на документ 1

„присъда“ от Г. е било изпринтирано от сайта на PC-Пловдив, като тази присъда е неокончателна и не била влязла в сила. Поради което считала, че Г. е изнесъл в сигнала неверни и клеветнически твърдения, като с тези твърдения, я набеждава в престъпление от общ характер. В хода на разследването А. Г. е бил разпитан е в качеството му на свидетел.

Същият заявява, че с П. П. не се познавали лично. Г. знаел за П., че заемала длъжността "***" в Община С.. При направена справка от него в онлайн системата за съдебни актове установил, че Л. с инициали П.СТ.П. в качеството на секретар на община С. е имало присъда о т PC-Пловдив с №120 от 19.11.2021г. Г. казва, че е предположил, че осъденото Л. с тези инициали била сегашния *** на Община С., а именно П. П.. Тъй като Г. смятал, че осъдено Л. не може да заема такава позиция, той депозирал сигнал до Окръжна прокуратураПловдив и до Областна администрация- Пловдив. Свидетелят А. Г. обяснява, че не е знаел към кого точно да се обърне по този повод и затова депозирал сигнала до тези две институции. Твърди, че целта му била да бъде извършена проверка от компетентните органи по фактите и обстоятелствата, които бил описал в сигнала. Не счита, че е набедил П. П. в извършването на документно престъпление или друго такова от общ характер. Никъде в сигнала си не бил посочил, че П. с подправила свидетелството си за съдимост, и че била извършила документно престъпление. Св. Г. заявява още, че не е посочил неверни данни и неистински доказателства срещу П., а само информация, която била публично достъпна до всеки гражданин. Сочи, че не е съобразил факта, че издадената присъда от PC- Пловдив не била окончателна, но никъде не намерил информация, че присъдата била обжалвана от П..

По сигнала, който изпратил до Окръжна прокуратура-Пловдив. Г. бил призован от служител СД "Противодействие на корупцията"-КПКгр.София. От там му обяснили, че сигнала от ОППловдив с препратен към тях. Посочва, че му с било снето писмено обяснение, в което потвърдил, че той е подателя на сигнала. Г. за изнесеното от него в сигнала се извършвала проверка, като към настоящия момент не е получил отговор какво с развитието на тази проверка. Също така не бил получил и отговор от извършващата се проверка по сигнала му до Областна управа гр.Пловдив, който е бил изпратен до Кмета на Община С.. Предоставил е копие на писмо от Областен управител на гр.Пловдив, с което го уведомявали, че имало назначена проверка.Към настоящия момент Г. сочи, че нямал отговор от Кмета на Община С., нито от Областен управител на гр.Пловдив. Поради тези факти и обстоятелства не счита, че бил извършил нещо нередно и че е набедил П. П. в извършване на каквото и да било престъпление.

След като е описал по този начин фактическата обстановка представителят на РППловдив е посочил ,че същата се установява от показанията на разпитаните свидетели, както и от писмените доказателства, приобщени по досъдебното производство.След това е направил извод,че след анализ на доказателствената съвкупност не е бил осъществен от св.

Г. състав на престъпление по чл. 286 от НК. Като е изложил мотиви в тази насока,с които се солидаризира и настоящият съд, а именно ,че престъплението по чл. 286 от НК засяга две групи обществени отношения - тези гарантиращи законосъобразната намеса на надлежните държавни органи при изпълнение на правомощията им да образуват наказателно производство и тези, които защитават достойнството и доброто име на гражданина.

Изпълнителното деяние се осъществява чрез действие и е очертано от законодателя в две форми, а именно набедяване на другиго в престъпление и представяне на неистински доказателства срещу набедения.

Изложил е аргументи и за престъплението и от субективна страна ,а именно,че се осъществява при форма на вината пряк умисъл, като извършителят съзнава, че набеденият е невинен, т.е. знае, че той не е извършил престъплението, в което е набеден. Наред с това, в обхвата на умисъла,е посочил,че извършителят трябва да съзнава, че с дадената информация заблуждава надлежните органи и допринася набеденото Л. да бъде привлечено към наказателна отговорност или спрямо него да бъде постановен осъдителен съдебен акт въз основа на неистински доказателства.Ако извършителят има субективна увереност, че дадената информация е вярна или че представените доказателства са истински, или предполага това - престъплението не е осъществено от субективна страна. Следователно ще липсва умисъл за набедяване, а оттам ще е наЛ. и несъставомерност на деянието по чл. 286 от НК - когато деецът е добросъвестен, ако действа със съзнанието, че съобщава на органите 2 на властта достоверна информация за определени факти.И накрай е посочил правилно,че в конкретния случай е безспорно установено, че св. Г. при подаване на сигнала до Окръжна прокуратура гр. Пловдив не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, от където следва, че действията му се явяват несъставормерни по чл. 286 от НК. При съобщаване на фактите св. Г. не е съществувало и най-малко съмнение, че описаните факти отразявали неистини, същият е изложил обстоятелства, които са негова „субективна истина“, която той последователно отстоява и в дадените в досъдебното производство показания.

В този смисъл след интерпретирането на събраните в хода на разследването доказателствени материали се обоснова категоричен извод за липса на осъществени от страна на Г. съставомерни действия по чл.286 от НК.В този смисъл се явяват неоснователни доводите на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на РП-Пловдив.Досъдебното производство е разследвано обективно ,правните изводи са направени след събиране на всички доказателства- писмени и гласни такива.Изводът не е прибързан , а в резултат на задълбочено разследване и последваща мотивация.Не се налага отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство от дата 19.12.2025г.на РП-Пловдив и връщане на делото за изпълнение на задължителни указания.

Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.6 т.1 от НПК Пловдивският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановлението на РП-Пловдив с изх.№1665/19.12.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство –следствено дело №169/2025г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив,пр.пр.№1665/2025г по описа на РППловдив,водено за престъпление по чл.286 ал.1 от НК.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и Районна прокуратура – Пловдив.

Определението не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3