Решение № 28 от 09.02.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Монтана, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251630201044 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №25-0996-001076/11.08.2025г. на Началник РУ Монтана в ОДМВР Монтана, на К. П. С. от гр.София са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и отнемане на 15 контролни точки на основание Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административнонаказания, поради което обжалва същото в законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, тъй като нарушението не е извършено, отрича да е употребил алкохол, както и не му е предоставена възможност да даде кръвна проба за изследване и да бъде транспортиран до лечебно заведение. Относно извършване на проба с техническо средство твърди, че имал съмнения да не бъдат манипулирани показанията и затова отказал да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол.

Въззиваемата страна не се явява и не взема становище по жалбата.

1

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът,след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,а така също във връзка с оплакванията в жалбата,приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя К. П. С. е съставен акт серия АД № 1076, бл.№ 707392/ 27.07.2025г. за това, че на същата дата, около 01.15 часа в гр.Ч, обл.Монтана, по ул.П.П. с посока на движение с.Ж, управлява МПС, мотоциклет марка XXXXXX червен на цвят, с номер на рама №ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, без поставена регистрационна табела. Водачът отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Водачът отказва и медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му, издаден е талон за медицинско изследване № 143626, който е отказал да подпише. Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление за виновно нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, която разпоредба е и санкционна.

По същество жалбоподателят оспорва констатациите по издаденото наказателно постановление, като заявява, че са допуснати процесуални нарушения във връзка с установяване на нарушението, както и същото не е осъществено от обективна и субективна страна. Поддържа, че имал съмнения у полицейските служители, които имали негативно отношение към него и да не манипулират показанията на техническото средство.

В хода на съдебното следствие показания депозират свидетелите И. В.

И., Ц. Т. Н., К. И. Л., Г. А. К., В И. И. и Д.К.Д., първите четирима полицейски служители, а последните двама допуснати по молба на жалбоподателя.

Свидетелите К. Л. и Г. К. реално са присъствували на мястото, спрели са за проверка жалбоподателя, а свидетелите И. и Н. са направили опит да извършат проверка с техническото средство за употреба на алкохол и в тази връзка техните впечатления са лични и непосредствени. Свидетелите Л. и К. поддържат, че на 27.07.2025г., към 01.15 часа, се задавал срещу тях на ул.П.П.

№13, в локалното платно мотоциклет, управляван от жалбоподателя, който спрели за проверка, при която установили, че МПС-то не било регистрирано по надлежния ред, водача нямал документи в себе си, а при справка с ОДЧ 2 било установено, че нямал и необходимата категория за управление на процесния мотоциклет. Заявяват, че обяснили на водача, че трябва да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, за което извикали колегите си, свид.И. и Н.. Последните поддържат, че поканили водача да извършат проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство, на което същия категорично отказал, като заявил, че не е употребил алкохол и не желае да бъде тестван, както и не желае да дава кръвна проба за изследване. Полицейските служители заявяват, че бил издаден талон за медицинско изследване, който нарушителя отказал да подпише, като обяснил, че няма да дава кръв, като довода му бил, че в гр.Ч няма къде да „го изследват“.

Показанията на разпитаните свидетели са точни, подробни и последователни, същите описват подробно начина на извършване на проверката, твърденията им взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените доказателства. Съдът дава вяра на техните показанията, тъй като същите предават личните си впечатления от проверката, не са заинтересовани от изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от останалия, приобщен към делото доказателствен материал. Полицейските служители са очевидци, те са възприели лично поведението на жалбоподател, неговите реакции, същите не са страни в производството, не познават жалбоподателя и не се намират в никакви отношения с него, още повече да имат „негативно отношение“ по твърдения на наказания, поради които причини съдът няма основание да се съмнява в обективността и достоверността на техните показания.

Относно показанията на свид.В И. и ДД, същите разпитани поддържат, че били заедно с жалбоподателя в заведение „К“ в гр.Ч, а мотоциклета бил пред заведението. В някакъв момент едно момче взело мотоциклета и за да не го управлява, жалбоподателя К. го взел и „го забутал до тях“, където бил спрян от полицаите. Свидетелите твърдят, че К. не е управлявал мотоциклета, а само го бутал, а по време на извършената проверка полицаите „не му дали никакъв шанс за кръвна проба…нито талон му издали“, а проверката с тест отказал, тъй като мислел, че ще има негативни последици за него.

Твърденията на горните свидетели в основната си част се покриват с обясненията на жалбоподателя и изложеното от последния в жалбата, но са в 3 пълно противоречие с останалите събрани доказателства – писмени, констатациите по съставения АУАН, талон за медицинско изследване, както и с гласните показания на свидетелите И., Н., Л. и К.. Единствено по обстоятелството, че наказания К. П. е отказал извършването на проверка с техническо средство показанията им съвпадат с тези на останалите свидетели.

Тези свидетели не са присъствали през цялото време на проверката, от момента в който е спрян жалбоподателя, отишли са на мястото в един покъсен момент, с оглед и на което не са непосредствени очевидци на извършената на същия проверка, от спирането му от контролните органи до съставянето на АУАН, поради което, предвид и изложеното по-горе в мотивите, техните твърдения съдът не кредитира като обективни и достоверни. Близкото им познанство с жалбоподателя поражда съмнение в съдебния състав относно тяхната обективност, налице е явно желание у същите да свидетелстват в подкрепа защитната теза на нарушителя, като не без значение е и факта, че същите са поискани и допуснати в това качество след разпита на полицейските служители.

Съобразно чл.2, ал.1 от наредбата „при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.“

По безспорен начин се установява от събраните доказателства, че жалбоподателя е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и даване на кръвна проба за изследване. Изложеното от него за причините за отказа и евентуално негативно отношение от страна на полицейските служители не се установи в хода на въззивното съдебно следствие, поради което съдът го отхвърля като неоснователно.

4

Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН.Не са допуснати нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния. Препис от акта е връчен срещу подпис на нарушителя, като е разяснена и възможността в 7-дневен срок от връчването да направи допълнителни писмени възражения, което е удостоверено с подписа му. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения, които да са били предмет на обсъждане от наказващия орган в изпълнение на задълженията му по чл.52, ал.4 от с.з.

Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.57 от същия закон.Издадено е от компетентен орган – Началника на РУ Монтана при ОДМВР Монтана, който видно от приложената заповед на МВР /л.17-19 от делото/ е оправомощен, в това му качество, като длъжностно лице да издава наказателни постановления.

Относно наложените административни наказания на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съдът намира, че правилно е определена санкционната норма, с оглед отказа за проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Съобразно горната разпоредба „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“. Санкциите са в установен размер, поради което наказващия орган няма право на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН, относно смекчаващи, отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Правилно и законосъобразно са определени наложените административни наказания и в тези си размери, по убеждение на съда, същите ще изиграят своята функция – 5 по отношение на нарушителя, като ще окажат едно поправително и предупредително въздействие, а също така и по отношение на останалите участници в движението – предупредително и възпитателно.

Няма условия за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед забраната установена в чл.189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година.

Предвид гореизложените мотиви, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, затова и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №25-0996001076/11.08.2025г. на Началник РУ Монтана в ОДМВР Монтана, с което на К.

П. С. от гр.София, ЕГН **********, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и отнемане на 15 контролни точки на основание Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6