Решение № 132 от 25.11.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Асеновград, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И. като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200587 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш № 85053358268 на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА“ на „***“ ООД, адрес на управление: *** ЕИК *** на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с чл. 179 ал.3б от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение по чл. 102 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Срещу ЕФ е депозирана жалба от санкционираното дружество, чрез пълномощника – адв. М. Д. - Чакърова пред АРС в законоустановения 14дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез депозираното писмено становище се сочи, че ЕФ е незаконосъобразен и неправилен, като основното въззивно възражение е за липса на действаща законова процедура за издаването му, към момента на извършване на нарушението и респективно на издаване на ЕФ. Навеждат се възражения и за нарушаване на принципа на пропорционалност ,както за наличието на маловажен случай .Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована не изпраща представител, но в депозирано писмено становище моли за потвърждаване на ЕФ, като законосъобразен и правилен.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект в законоустановения в чл.189 ж ал. 5 от ЗДвП срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е 1 основателна.

При пълната проверка за законосъобразност и в аспекта на наведените в жалбата възражения, Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до незаконосъобразност на ЕФ и налагащо неговата отмяна, съображенията за което са следните:

На 15.05.2022 г. в 07:17 ч., чрез ЕССПТ било установено наруше ние с ППС Автобус МАН ТГЕ, per. № ***, с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, в Община Садово, за движение по път І-8 км 243+000, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като се установило, че за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е било установено с устройство № 40722, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-8 км 243+000.

Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС бил жалбоподателят „*** “ ООД.

С оглед направените констатации е бил съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за горното нарушение срещу дружеството жалбоподател в качеството му на собственик на ППС за нарушение по чл. 102 ал.2 от ЗДвП.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 102 ал. 2, във вр. с чл. 187а ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Според чл. 102, ал.

2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена имуществена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Съгласно чл. 187а от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв. Нормата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН въвежда процесуалната възможност за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи да могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

2

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението 22.02.2022 г. е предвидено, че при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение,което е по чл. 179 ал.3б от ЗДвП. Т.е. към момента на съставяне на ЕФ изобщо не е съществувала законова процедура и възможност за санкциониране на нарушението по чл. 179 ал.3б от ЗДвП именно със ЕФ. Тази възможност се появява едва след изменението на чл.189ж ал.1 от ЗДвП в сила от 13.02.2024 г., когато вече изрично е допълнено и нарушението по чл. 179 ал.3б от ЗДвП. Тъй като към момента на извършване и установяване на нарушението е липсвала законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, единствената възможност за контролните органи е била след установяване на нарушението да се състави АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Нещо повече, съставянето на АУАН и респективно издаването на НП е следвало да стане в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които пък също са изтекли още преди влизане в сила на изменението на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП на 13.02.2024 г., когато изобщо е въведена възможността за съставянето на ЕФ и за нарушението по чл. 179 ал.3б от ЗДвП, като по този начин допустимата процедурата за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била напълно пропусната от административно-наказващия орган. За коректност следва да се каже, че нормата на чл. 189 ж ал.1 от ЗДвП безспорно има процесуален характер, тъй като урежда процесуален способ за административно – наказателно преследване. Константно виждане в правната теория е, че тeзи норми, тъй като уреждат процедура имат действие само занапред и са приложими от момента на влизането им в сила. Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал.

3б от ЗДвП. Тъй като се касае за наказателно-административна дейност не е възможно чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179 ал.3б от ЗДвП. По изложените съображения, обжалваният електронен фиш следва да се отмени без съдът да го разглежда по същество, тъй като от една страна към момента на извършване на нарушението на 15.05.2022 г. и към момента в който е следвало да се издаде ЕФ, не е съществувала нормативна възможност за издаването му, тъй като такава е въведена с изменението на чл. 189ж ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. От друга страна ако приемем , че ЕФ е издаден след тази дата, то в този случай това е сторено след изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,като в този случай е следвало да не се образува административно-наказателно производство.

На второ място и отделно от горното съдът намира ,че по отношение на процесното нарушение е изтекла давността за административно-наказателно преследване, което е отделно и самостоятелно достатъчно основание за отмяна. Сред задължителните реквизити на електронния фиш не попада 3 датата на неговото съставяне, а от приложената справка от електронната системата на АПИ се установява, че процесният фиш е издаден, без да има отбелязване в кой момент и час това е извършено. Ето защо, съдът приема, че обжалваният електронен фиш е генериран автоматично от системата на АПИ на 15.05.2022 г., когато е фиксирано и нарушението. След съставянето на електронния фиш, за да продължи процедурата по реализиране на административно-наказателната отговорност, административно-наказващият орган следва да връчи фиша на нарушителя, чиято отговорност е ангажирана в качеството му на собственик на процесното ППС на основание чл.187а, ал.1 от ЗДвП. От приложеното по делото известие за доставяне е видно, че ЕФ е връчен на адресата на 12.09.2025 г., т.е след повече от 3 години и 3 месеца.

През този период липсват доказателства, от които да се установява, че административно-наказващият орган е предприемал действия по връчване на електронния фиш или да е извършвал каквито и да е действия насочени срещу нарушителя, с цел реализиране на административно-наказателната му отговорност, освен единствено описаното действие по връчването на ЕФ на 12.09.2025 г.

При това положение съдът намира, че към датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя, погасителна давност за реализиране на административно-наказателната отговорност за конкретното нарушение е изтекла и са налице основанията за прекратяване на административнонаказателното производство. Погасителната давност за погасяване на административно наказателната отговорност не е уредена изрично от ЗАНН, но член 11 от същия закон препраща към разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, по отношение на въпросите за обстоятелства, изключващи отговорността. Изтичането на давността е едно от обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност – чл. 79, ал.1, т.2 от НК. В съответствие с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, за административни нарушения следва да се прилага институтът на погасителна давност, уреден в чл. 80 – чл. 81 от НК. Срокът за погасяване на административно- наказателна отговорност е уреден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК, която разпоредба не е обвързана с размера на предвиденото наказание за твърдяно престъпление, а урежда всички останали случаи и е 3 години. В конкретния случай, бездействието на административно-наказващият орган е довело до изтичане на предвидената погасителна давност от три години, поради което този орган не е следвало да връчва електронния фиш след този срок, а е следвало да прекрати административно-наказателното производство.

Правилното разбиране на института на погасителната давност, като срок изключващ възможността да продължава наказателното, респективно административно-наказателното преследване сочи, че в случая абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е неприложима. Съгласно чл.81 ал.2 от НК, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи предприето за преследване и то само срещу лицето, срещу което е насочено преследването, като след извършване на действието, започва да тече нова давност, като в случая тази нова давност е отново базовият тригодишен срок по чл. 80 ал.1 т.

5 от НК. След съставянето на ЕФ на 15.05.2022 г., когато е възбудено преследването този срок е изтекъл на 15.05.2025 г., през което време не са извършвани никакви действия срещу нарушителя, във връзка със започнатото административно-наказателно производство срещу него, които да са годни да 4 прекъснат давността, поради което и с изтичането на срока административно – наказателното производство се е погасило автоматично по силата на закона, поради изтичането на погасителната давност.