Решение № 482 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110214694 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. С. М. срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-017274 от 15.07.2025г., издадено от Д. Д. Д., на длъжност началник сектор СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя И. С. М., ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, редовно призована чрез сестра си, не се явява без да сочи уважителни причини. С депозираната жалба моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление, като неправлино и незаконосъобразно. Твърди, че от нейна страна не е имало поставен пътен знак Б 1 или Б2.

Наказващият орган редовно призован не се представлява. Чрез гл. юрк.

К. депозира писмени бележки, с които моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA4006366 от 23.06.2025г., на Л. Г. М., на длъжност мл. автоконтрольор, е установено, че на 23.06.2025г. около 12.50 часа в гр. София жалбоподателката управлявала лек автомобил, марка „***“, модел *** с рег. №*********, собственост на Г. Х. А., движейки се от ул. “Проф. Иван Саръилиев“ по ул.

“Проф. д- р Димитър Добрев“ към бул. „8-ми Декември“ и в района на кръстовището с ул. “Акад. Стефан Младенов“, който е сигнализиран, като път с предимство с пътен знак Б-3 от ЗДвП не пропуска и става причина за ПТП с движещия се по този път, приближаващ и навлизащ в кръстовището от лявата и страна лек автомобил марка „***“ с рег. №********* с водач Д. О. К., ЕГН **********.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя И. С. М., ЕГН ********** административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

От материалите по делото безспорно се установява, че при съставяне на АУАН жалбоподателката е направила писмено възражение, в което изрично е посочила, че „липсва знак на кръстовището Б1 или Б2 и затова приех, че десностоящият е с предимство“.

В издаденото наказателно постановление административнонаказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви, от които да е видно това възражение да е било разгледано, проверено или обсъдено.

Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да извърши преценка на събраните доказателства и възраженията на нарушителя, преди да се произнесе по административнонаказателната му отговорност.

Задължението за мотивирано произнасяне следва и от общите принципи за законосъобразност и гарантиране правото на защита. Липсата на обсъждане на релевирано възражение представлява съществено процесуално нарушение, тъй като препятства възможността санкционираното лице да разбере по какви съображения органът го отхвърля и ограничава ефективното упражняване на 2 съдебен контрол. Подобен порок не може да бъде саниран в съдебната фаза, тъй като съдът не може да замести липсващата воля и мотиви на административния орган. Ето защо само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна.

Независимо от горното, съдът намира за необходимо да отбележи и следното: за да е налице нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, следва по несъмнен начин да бъде установено, че водачът е навлязъл в кръстовище, знаейки или при обективна възможност да знае, че пресича път, сигнализиран като път с предимство. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин на улицата, по която се е движела жалбоподателката, да е бил поставен пътен знак Б1 или Б2. Фактът, че другият водач се е движил по път, регулиран със знак Б-3 не означава автоматично, че жалбоподателката е следвало да знае, че се движи по път без предимство. По делото не са представени доказателства, а и актосъставителят в показанията си пред съда не дава информация в насока жалбоподателката да е знаела, че навлиза в път с предимство. По административно- наказателната преписка няма следа този въпрос да е бил обсъден и в съставения АУАН не е посочено по пътя по който се е движила жалбоподателката, дали е имало пътни знаци и какви са били те. Следователно няма доказателства жалбоподателката да е знаела, че ще пресече път с предимство и съобразно това да регулира своето поведение на пътя. В тази върза съдът намира , че вината на жалбоподателката е недоказана и това е още едно основание за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незоканосъобразно.

Жалбоподателката не претендира присъждането на разходи, поради което такива не и се дължат.

Предвид изхода на делото претендираното възнаграждение от наказващия орган не му се дължи.

С тези мотиви и на основание чл.63, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН Софийски районен съд,

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 25-4332-017274 от 15.07.2025г., издадено от Д. Д. Д., на длъжност началник сектор СДВР- ОППСДВР, с което на жалбоподателя И. С. М., ЕГН ********** е наложено наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна жалба пред Административен съд – гр. София, по реда на АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4