Решение № 194 от 03.12.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Търговище, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200626 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Н. Н. Д., ЕГН **********, законен представител на „ХИГИА 1“ ЕООД, ЕИК 205299099, чрез пълномощника й адв.Л. Н. – АК Пловдив, против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 10753370 на ОДМВР – Търговище. Считайки обжалвания ел.фиш за неправилен и незаконосъобразен, жалбоподателката желае същият да бъде отменен, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з., редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, чрез пълномощника, с която жалбата се поддържа с допълнителни възражения за незаконосъобразност.

Ответната по жалбата страна – ОДМВР - Търговище, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата, посредством гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен.

Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

На 01.05.2025 г. в 06:17 ч. в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І - 4 с автоматизирано техническо средство „Мultaradar SD580” с № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – специален автомобил „Фолксваген Комби“ с рег. № *******, движещ се в посока към гр.София. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 76 км/ч. Предвид това и след като било установено, че собственик на автомобила е „МЪНИ ЛИЙЗ“ ЕАД – клон Пловдив, а регистриран негов ползвател е „ХИГИЯ 1“ ЕООД, на жалбоподателката като законен представител на последното, бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 10753370. Ел. фиш бил издаден от ОДМВР – Търговище на 07.05.2025 г. и в същия било посочено, че автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост от 73 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 13 км/ч. Предвид това, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 50 лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото доказателствен материал.

Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са опорочили обжалвания ел.фиш. Същият съдържа реквизитите, изискуеми от чл.189, ал.4 от ЗДвП и е налице яснота относно елементите от състава на административното нарушение, вменено на жалбоподателката.

От представеното извлечение от АИС – КАТ, е видно, че обжалваният ел.фиш е издаден на 07.05.2025 г. и следователно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.

В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, 2 снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, снимка № 308 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение.

По делото е представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580”, от която е видно, че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. От снимка № 303 на „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на автомобилите в пътна лента 1 при приближаващ се трафик. В приложената инструкция за работа с техническото средство е посочено как се извършва изчисление на ефективния радарен обхват, в зависимост от настройките и поспециално – при приближаващ се трафик и ляво измерване, както е в случая.

В този случай превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най - малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от зоната на изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 76 км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег. № *******.

Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол правилно от измерената скорост от 76 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването от 3 км/ч и за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 73 км/ч.

Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с I D № 00209D32D438, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представеното удостоверение № 10.12.4888, издадено от Български институт по метрология. Видно е, че в удостоверението за одобрен тип средство за измерване е посочен срок на валидност до 08.12.2020 г. Разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за 3 измерванията обаче регламентира, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл.814 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /НСИПМК/, за да бъде издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване се извършва изследването на типа средство, чрез изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа му, включително изследване на софтуера по чл.811б, за установяване на съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за измерване при нормални условия на употреба. При скоростомерите за одобряване на типа се изпитва един брой скоростомер - чл.760, ал.3 от НСИПМК. Скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки, които са част от контрола върху средствата за измерване - чл.808 от НСИПМК.

Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и е изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава II от НСИПМК. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл.43 от Закона за измерванията и чл.841, ал.3 НСИПМК/. Съгласно Заповед № А - 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, която е представена по делото, периодичността на последващите проверки на скоростомерите е 1 година. По делото е представен протокол № 114 – СГ – ИСИС/ 08.08.2024 г. от БИМ за извършена на 08.08.2024г. последваща проверка на видео - радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438. Същият удостоверява съответствието на техническото средство с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията няма правни последици, то следва, че изготвеното веществено доказателствено средство чрез видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Мultaradar SD580” е годно да установи съставомерните факти. Още повече, че отменянето на одобряването на типа средство за измерване се извършва със 4 заповед на председателят на Българския институт по метрология, съгласно чл.36, ал.1 от Закона за измерванията, което обстоятелство се вписва в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и информация за това се публикува в официалния бюлетин на Българския институт по метрология /чл. 37 от ЗИ/. Такова вписване не се установява.

Видно от представената справка за собствеността на автомобила към момента на извършване на нарушението, като собственик на същия е посочено "МЪНИ ЛИЙЗ" ЕАД- клон Пловдив, а „ХИГИА 1“ ЕООД е вписано като ползвател. Съдът споделя довода, че нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл.188, ал.1, изр.1 от ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността /собственикът или този, на когото е предоставено МПС/. Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП - да бъде наказан този, който е извършил нарушението, а не да се санкционира собственикът, респ. ползвателят на автомобила, без същият да го е извършил. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които са извършени от лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице - лизингополучател е предоставило фактическото управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят - ползвател на автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно средство - негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респ. да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която първоначално издаденият ел.фиш се връчва на лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави информация за действителния извършител на нарушението, лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в свидетелството за регистрация на 5

МПС. Респ. по този начин и процедурата по установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана, да бъде съкратена.

Освен посоченото, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ел.фиш да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т.е. ползвателя. Предвид изложеното и липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от страна на жалбоподателката, съдът намира, че същата правилно е определена като субект на нарушението.

Аргумент във връзка с гореизложеното е и последната редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП – ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.05.2026г.

С ел.фиш е наложена санкция на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 във вр. с чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение в населено място – в гр.Търговище с 13 км/ч. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории пътни превозни средства е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. В случая според ел. фиш и приложената снимка № 308 максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо с изх.№ 24- 00- 178/ 28.07.2025г. на Директора на ОПУ – Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В 26 /60 км/ч./ на път І -4 при км.226+ 920 вдясно /за посока София – Варна/, както и на пътен знак В26 /60км/ч./ при км.227+465 вляво /за посока Варна - София/. Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І - 4 при км.227+130 вляво, както и че участъкът от път І – 4, км.227+ 300 попада в зоната, в която важат пътните знаци В26 – ограничение на скоростта до 60 км/ч. Посочените обстоятелства се потвърждават и от схемата на процесния пътен участък, представена от ОПУ –Търговище, поради което съдът ги намира за безспорно установени.