Решение № 4311 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4311 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. Й. НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й. НАУМОВА Административно наказателно дело № 20231110214158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на §5, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията, вр. чл.177, ал.3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ред. към 22.12.2022г.), вр. глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. Ц. (подадена чрез адв. М.) срещу Наказателно постановление (НП) № НП-85 от 18.09.2023г., издадено от А.Т.С. – за Председател на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което на основание чл.24, ал.1, вр. чл.53, вр. чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.173, ал.1, вр. чл.177, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), на жалбоподателя С. И. Ц. е наложена „глоба“ в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С. И. Ц.. Той подава жалба срещу това Наказателно постановление чрез адв. М. като заявява, че НП е незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че към момента на издаване на Акта не е било налице твърдяното нарушение, както и че описаната фактология не отговаряла на обективната действителност. Определя се като безспорно обстоятелството, че с Решение на СГС (обнародвано в ДВ, бр. 11 от 09.02.2021г.) Ц. е вписан като Заместник председател по организационните и административните въпроси на политическа партия /ПП/ „****“, но се посочва, че към момента на влизане в сила на Заповедта на Министъра на 1 правосъдието № ЛС-04-511 от 07.11.2022г. С. И. Ц. не е заемал въпросната длъжност.

Поради това се приема, че за жалбоподателя въобще не е възникнало задължение за подаване на встъпителна декларация за имущество и интереси. В жалбата се твърди, че с Решение от 26.09.2021г. на Управителния съвет на „****“, взето неприсъствено, единодушно е приета оставката на Ц. от позицията Заместник председател на ПП „****“. В тази връзка се цитира и Удостоверение на Председателя на ПП „****“ Р.Й. с изх. № 3 от 31.03.2023г.

Поради това се приема, че е погрешна и необоснована констатацията на наказващия орган за нарушение от страна на жалбоподателя на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ.

Според жалбоподателя за него не е съществувало задължение за подаване на декларация за имущество и интереси. Отрича се и субективната съставомерност. Твърди се, че е ирелевантно дали обстоятелствата, които подлежат на обнародване, се смятат известни на третите добросъвестни лица от деня на обнародването. Заявява се, че наказващият орган не е посочил дали Решението на Управителния съвет на „****“ е било или не е било обнародвано в Държавен вестник /ДВ/, нито е ангажирал доказателства в тази насока. Освен това се изтъква в жалбата, че задължението за обнародване на Решението на Управителния съвет на „****“ не може да се вмени на С. И. Ц.. Обстоятелството, че информацията от въпросното Решение не е вписана във фирменото дело на партията също не можело да се вмени във вина на жалбоподателя. В жалбата се заявява, че Ц. е бил длъжен да подаде оставка от длъжността Заместник председател по установения в Устава на ПП „****“ ред и за него не съществува възможност да се дерегистрира сам от посочената длъжност, тъй като той не представлява политическата партия. Според жалбоподателя задължени лица съгласно чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ са Председателите на политическите партии, получаващи държавна субсидия, техните Заместници и лицата, които съгласно Устава представляват политическата партия. Към момента на предоставянето на държавна субсидия на ПП „****“ жалбоподателят се твърди да не е заемал длъжността Заместник председател. Поради това наказващият орган е следвало да не издава НП, а да прекрати производството с мотивирана резолюция на основание чл.54, ал.1, т.1, предл.1 от ЗАНН. Алтернативно в жалбата се развиват съображения за маловажност на случая, тъй като Ц. знаел, че не е задължено лице по смисъла на КПКОНПИ да подава декларация за имущество и интереси защото не е заемал длъжността Заместник председател на партията. Освен това се твърди да няма вредоносен резултат, нито да са настъпили обществено – опасни последици. Ако има извършено нарушение, то същото е реализирано за първи път и без користни мотиви. В края на жалбата се посочва, че Ц. бил декларирал имуществото и интересите си през предходната календарна година. С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление, ведно със законните последици. Ако съдът приеме, че е налице маловажен случай – се иска СРС да отмени НП и да предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в 1-годишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание съгласно чл.28 от ЗАНН. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

2

Пред СРС жалбоподателят С. И. Ц. не се явява лично, но се представлява от адв. Т.. В съдебно заседание на 16.01.2024г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 25.06.2024г. адвокат Т. пледира за отмяна на атакуваното Наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според защитата не може да се вмени във вина на жалбоподателя неподаването на декларация при изначална липса на основание за подаването й, тъй като с Решение на Управителния съвет на ПП „****“ е единодушно приета подадената от Ц. оставка от позицията Заместник председател на партията. В НП се твърди като дата на нарушението 22.12.2022г., но към този момент жалбоподателят вече не е заемал посочената длъжност. Обяснява се, че задължението за подаване на декларация възниква за лицата, заемащи длъжности в субсидираната партия от момента на влизане в сила на Заповедта на Министъра на правосъдието. По отношение на липсата на вписване на посочената информация по фирменото дело на партията, адв. Т. посочва, че жалбоподателят не носи отговорност за неподаване на информация до съда, тъй като не притежава правомощия за това. Защитата изтъква, че според писмото на Председателя Р.Й. причина за това е липсата на избрано ново ръководство на партията. По отношение на подадената до КПК декларация за имущество и интереси с дата 15.05.2023г., след получени от страна на КПК няколко писма и под страх от повторни санкции, жалбоподателят се твърди да е депозирал декларация, въпреки че липсвало основание за подаването й. Адвокатът претендира разноски съобразно списък, който представя с препис за другата страна и допълва, че съображения са развити в писмен вид.

В писмените бележки, представени в съдебно заседание пред СРС на 25.06.2024г. от адв. Т., но подписани от адв. М., се преповтарят аргументите и исканията от жалбата и от пледоарията на адв. Т. пред съда.

Въззиваемата страна Председател на КПК (преди : КПКОНПИ) се представлява пред СРС от юрк. Р.. В съдебно заседание на 16.01.2024г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 25.06.2024г. юрк. Р. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, необоснована и недоказана. Според процесуалния представител на въззиваемата страна по делото са събрани доказателства, че лицето е заемало длъжността Заместник председател на ПП „****“. Както към 2022г., така и към 2023г., С. Ц. е бил вписан като Заместник председател по организационните и административни въпроси на ПП „****“. Пред СРС юрк. Р. казва, че обвързващата материална доказателствена сила на представените удостоверителни документи не е била оборена в хода на производството, поради което следва да се приеме, че към датата на извършване на нарушението – 22.12.2022г. С. Ц. е бил задължено лице по смисъла на чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ. По отношение на ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства юрк. Р. счита, че те не опровергават установената фактическа обстановка, включително и представеното от Р.Й. писмо, според което към този момент нямало промяна в ръководството на партията и за трети добросъвестни лица следва да се счита, че нарушителят С. Ц. е заемал длъжността Заместник председател на партията. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на чл.17, ал.2 от Правилника за вписванията и на чл.599 от ГПК, че вписаното 3 обстоятелство се смята известно на трети лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване, какъвто е настоящият случай – от деня на обнародването. По отношение на твърдяните от С. Ц. промени и подадената оставка пред партията, юрк. Р. заявява, че те не са отразени и не са обнародвани в Държавен вестник, поради което не може да се приеме, че са се осъществили. По отношение на Акта и Наказателното постановление се посочва, че съдържат всички законови реквизити. Доколкото лицето не е подало изискуемата декларация, размерът на санкцията е определен на 1600 лева, което е малко над минималната глоба за нарушения от този вид. Пред СРС юрк. Р. изрично прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Процесуалният представител на въззиваемата страна представя и писмени бележки.

В писмените бележки на юрк. Р. се твърди, че жалбата на С. Ц. е неоснователна, необоснована и недоказана. Според нея събраните по делото доказателства сочат, че С. И.

Ц. в качеството си на Заместник председател на ПП „****“ е задължено лице по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ и не е подал декларация за имущество и интереси по чл.37, ал.1, т.1-6, т.9, т.12-14 от ЗПКОНПИ в законоустановения срок по чл.38, ал.1, т.1 от ЗПКОНПИ. В писмените бележки се твърди, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите правомощия. Претендира се за изчерпателно описание на нарушението и за защитено право на нарушителя да присъства при съставяне на Акта, респ. да участва в административно – наказателното производство. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на Удостоверенията от СГС по ф.д. № 7509/1997г., според които С. Ц. е вписан като Заместник председател по организационните и административните въпроси на ПП „****“. Според юрк. Р. обвързващата съда материална доказателствена сила на въпросните официални удостоверителни документи не е била оборена от жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че към датата на извършване на нарушението – 22.12.2022г. С. И. Ц. е бил Заместник председател на политическата партия и като такъв е заемал публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ (отм.). В писмените бележки се посочва още, че ангажираните от жалбоподателя доказателства (Протокол от заседание на Управителния съвет /УС/ на „****“, проведено на 26.09.2021г.; Решение от 26.09.2021г. на УС на „****“; Удостоверение от Председателя на ПП „****“ с изх. № 3/31.03.2023г.) не опровергават установената в АУАН и НП фактическа обстановка. В писмените бележки юрк.

Р. посочва, че политическата партия придобива качеството на юридическо лице от деня на вписването й в регистъра на политическите партии в СГС – съгласно чл.18, ал.4 от Закона за политическите партии /ЗПП/. Част от обстоятелствата, които подлежат на вписване са и имената на членовете на ръководните и контролните органи на партията, както и лицата, които според Устава представляват политическата партия съгласно чл.17, ал.1, т.4 и т.5 от ЗПП, като решенията се обнародват в ДВ (чл.19 от ЗПП). Имената на членовете на ръководните и контролните органи на партията, както и лицата, които според Устава представляват политическата партия, се вписват и обнародват, като вписванията се извършват при условията и по реда на ГПК. Процесуалният представител на въззиваемата 4 страна счита, че действието на оттеглянето от ръководните органи на политическата партия се поражда след като бъде обнародвано решението в ДВ, което не е извършено по отношение на С. Ц.. Според юрк. Р. жалбоподателят, в качеството си на Заместник председател на ПП „****“, попада в материалния обхват на чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ и за него е било налице задължение за подаване на встъпителна декларация за имущество и интереси по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ в 1-месечен срок, който за лицата по чл.6, ал.1, т.41 от ЗПКОНПИ започва да тече от деня, в който влиза в сила Заповедта на Министъра на правосъдието за предоставяне на първата част от държавната субсидия съгласно чл.25 и чл.26 от ЗПП. В случая Заповед № ЛС-04-511 от 07.11.2022г. на Министъра на правосъдието е влязла в сила на 21.11.2022г. и съответно срокът за подаване на декларация по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за жалбоподателя е бил от 21.11.2022г. до 21.12.2022г. В писмените бележки се заявява, че това задължение не е било изпълнено нито към датата на съставяне на Акта, нито към момента на издаване на НП.

Разпечатката съдържа 18 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61b78da1-8f7e-46c8-be18-a4b713a99f36