Решение № 4 от 12.01.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Дряново, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно наказателно дело № 20254220200123 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. Л. К. против Наказателно постановление № 001492 от 07.08.2025 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ н Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира заплатени разноски за адвокатско възнаграждение и пътни разходи за пътуване от с. ***, общ. *** до гр. Русе.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт И., която моли съда да потвърди обжалваното НП. В случай, че съдът отсъди в полза на другата страна и в случай, че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение същите да бъдат намалени предвид фактическата и правна сложност на делото. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00149/ 06.02.2025г. с актосъставител И. К. в присъствието на свидетеля Д. М. – двамата служители в сектор „Контрол и правоприлагане“ – В. Търново.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП. В него се приема за 1 установено, че на 03.03.2025г. в 07,50 ч. на път I-5, км. 110+700 е извършена проверка на лек автомобил рег. № ***, управлявано от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че на 06.02.2025г. в 13,56 ч. горепосоченото превозно средство с рег. № *** попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 06.02.2025г., в 13,56 ч. по път I-5, км. 118+999, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/ или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 40372) – част от системата. За извършеното нарушение на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

По делото са изслушани показанията на актосъставителя М. , които потвърждават фактите, изложени в съставения АУАН. Същият заяви, че на въпросната дата – 06.02.2025г. за автомобила нямало закупена винетка. В системата било отразено, че винетката е изтекла на 05.02.2025г. Следващата винетка била закупена на 08.02.2025г. Водачът казал, че според него имало винетка, но в системата излизало, че няма.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че процесното НП е издадено от оправомощено лице по чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП съгласно Заповед № РД11-216 от 25.02.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Красимир Чакъров е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон.

Председателят на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт е оправомощил началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление за издаване на наказателни постановления по закона. Персоналното заемане на длъжността от същия се установява от Заповед № ЧР-СП-НТУ-417 от 17.12.2024 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ (л. 19).

АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП видно от Заповед № РД-11-692/ 01.07.2024г . за определяне на правомощия.

Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити.

Не е налице противоречие в двата акта, което да обуслови нарушена административно 2

– наказателна процедура по издаването им.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран жалбоподателя, регламентира задължение на водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Посоченият по – горе участък е републикански път, поради което е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние ТОЛ такса, което се установява от прието от Министерски съвет Решение № 680 от 21.09.2022 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, във вр. с Решение № 959 от 31.12.2018 г. за утвърждаване на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, с което съдът служебно се е запознал от сайта на Държавен вестник. Поради това за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, съгласно която заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗП, се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999862/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2004/52/ЕО. Детайлно условията и редът за заплащане на процесната такса са уредени в чл. 5 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Според алинея 2 от цитираната разпоредба при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2.

По делото не са представени доказателства за платена пътна такса /винетка/, действаща за процесната дата, поради което съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Това нарушение се санкционира по реда на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, който предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 о ЗП се наказва с глоба в размер 300 лева.

Настоящият състав на съда приема, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 3 от ЗДвП противоречи на правото на Европейската общност, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури. С Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С61/2023 е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, регламентирани в чл. 179, ал. 3, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури.

В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.

Съдът изрично е посочил, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП предвиждат в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лева, 1800 лева или 2500 лева, като освен това законът не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Във връзка с възраженията на процесуалния представител на административнонаказващият орган следва изрично да се посочи, че макар решението на СЕС да е постановено във връзка с преюдициално запитване по правен спор за пропорционалността на тол таксите за тежкотоварните автомобили, относим към разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то изрично в т. 48 от същото решение съдът коментира и предвидената в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева, каквато 4 в случая е наложена на жалбоподателя, която също, доколкото е с фиксиран размер, приема, че е непропорционална с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Поради което цитираното решение намира приложение в случаите на наложено административно наказание по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

По силата на чл. 144 от АПК решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство се налага и изводът, че наложената глоба, определена съгласно действащото българско законодателство, противоречи на основаните принципи на Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесния ЕФ на самостоятелно основание, доколкото размерът на наложената глоба е в противоречие с чл. 9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености.

Доколкото наказанието по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е все още във фиксиран размер липсва възможност да се прави преценка за тежестта на нарушението с оглед спецификата на всеки конкретен случай и то да бъде санкционирано с оглед тази конкретна тежест. Съдът не би могъл да отстрани последиците от непропорционалността на санкцията в рамките на настоящото производство предвид действието на принципите за законоустановеност на наказанието и забраната по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН за определяне на наказанието глоба под предвидения му най-нисък размер. В този смисъл е т. 49 от цитираното по- горе решение на СЕС. Горното обосновава незаконосъобразност на НП, доколкото наложената с него санкция, противоречи на правото на ЕС, поради което и на това основание подлежи на отмяна.