Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12830 от 28.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14700/2023
Вид
Решение № 12830
Подписан
28.06.2024
Състав
Зорница Ангелова Езекиева

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6,ал.1 · Закон за лечебните заведения

РЕШЕНИЕ

№ 12830 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110114700 по описа за 2023 година

Ищцата М. И. А., твърди, че през 3.2020г.взела решение да направи корекция на гърдите, с цел подобряване на естетическия им вид, като се свързала с медицинския център в който работи доктор В. М.- ***, който се оказал негова собственост. На проведения преглед в Центъра, доктор М. установил, че няма функционален проблем с гърдите й, констатирана била двустранна асиметрична микромастия и птоза на бюста, като доктор М. направил препоръка да се направи двустранно увеличаване и повдигане на бюста с кръгли импланти, поставени под големия пекторален мускул,с разрез около ареолата, вертикално надолу и гънката под гърдата за датата 13.7.2020г., на която дата ищцата и докторът сключили договор за медицинската услуга, и ищцата заплатила 6500лева в брой в полза на Центъра. Ищцата получила информирано съгласие, в което било посочено, че при обективно изследване е намерено изменение: двустранна асиметрична микромастия и птоза на бюста, след извършване на изследвания, консултации с кардиолог и анестезиолог, било посочено, че няма противопоказания за операция, и същата е извършена, като операцията продължила около 7 часа, ищцата прекарала нощта в импровизирана реанимация в присъствието на медицинска сестра, и се чувствала много зле. Сутринта се чувствала отпаднала, не можела да седи, сменили й превръзката, след което я изписали. Имала треска, гадене и повръщане, непоносими болки, като операцията и общото й състояние след това наложило да остане вкъщи за около месец . По указание на доктора, посетила МЦ за частично махане на конци и смяна на превръзка, като докторът отсъствал и сестрата извършила процедурата. Сестрата я предупредила, че може да се наложи да дойде на следващата седмица, за да я прегледа докторът, щом се върне на работа. От снимка ищцата забелязала бяло петно –дупчица, подобна на отворен шев в лявата гърда, на мястото на Т – образния разрез, изпратила снимката на асистентката на доктор М. – М. *** и се свързала с 1 нея по телефон, като й споделила притесненията си, и готовността си да отиде на преглед в Бургас, където се намирал доктор М.. Асистентката е уговорила да изчака преглед следващата седмица, че се вижда само конче. Ищцата била прегледана на следващата седмица, докторът я успокоил, че състоянието е нормално и поставил парченца Аквацел на дупката и други разранени места, като посочил, че същите ще паднат сами, което било индикация, че раните са зарастнали и могат да се мокрят. До този момент, повече от 20 дни от операцията, ищцата, по препоръка на доктор М., се миела на части, за да не мокри раната.

В продължение на няколко дни лепенките не паднали, ищцата се свързала с асистент ***, която я успокоила и казала да изчака, след още няколко дни, ищцата установила, че около лепенката започнала да се оформя черна коричка на рана, насрочен бил ден за преглед, като ищцата разбрала, че дотогава доктор М. и част от екипа на МЦ били в отпуск. На прегледа, доктор М. установил, че е налице некроза, до която се стигнало, според изложеното в исковата молба, защото превръзките не били сменяни 18 дни, което довело до образуване на видими некрози по следите от оперативни белези. Доктор М. твърдял, че некрозите били от това, че ищцата е пушач, че не се е къпала цялостно. Ищцата сочи, че при първоначалния преглед с анестезиолог, била посъветвана да намали цигарите, вследствие на което, по време на възстановителния период от операцията не е употребявала цигари, защото се чувствала много зле. Твърди се спазване на всички инструкции, които доктор М. й дал. В деня, на който констатирал некрозата, доктор М. изрязал коричките, вследствие на което се отворила още по – голяма дупка, доктор М. поставил лепенка с Аквацел върху отвора и й казал, след 2 дни да махне лепенката и да се изкъпе. Когато го сторила, ищцата видяла, че има огромна дупка в лявата гърда, аквацелът бил потънал в нея, плувал в течност. Ищцата се консултирала с доктор Георгиев, който й казал, че такава рана няма как да се затвори сама, трябвало е да се зашие още когато дупката била малка, защото ще се стигне до премахване на импланта. Предписал й антибиотик. Ищцата уведомила асистентката, че е потърсила второ мнение, тя започнала да я убеждава да не ходи при други лекари, а да се довери на доктор М., който ще направи всичко необходимо, за да я излекува. На същия ден бил насрочен преглед, на който ищцата споделила за второто мнение, а докторът я уверил, че ще я излекува, започнал лечение с аквацел и смяна на превръзки, за две седмици. Ищцата правила снимки, от които установила, че раната не зараства, а дупката се увеличава. Доктор М. я убеждавал, че положението не е толкова сериозно. Ищцата била под огромен стрес, изпитвала страх за живота си, решила да запази час, и на преглед при доцент Романски той посочил, че състоянието й е критично, този тип рана има шанс да зарастне под 10 %, и направил препоръка за отстраняване на импланта. При следващ преглед при доктор М., ищцата споделила мнението на доктор Романски, като доктор М. я уверил, че ако му даде 2 седмици, ще затвори раната, а в случай че не успее, тя да прави каквото иска. Ищцата му се доверила, продължила 2 пъти седмично да посещава клиниката, като на всеки преглед докторът режел плът, сочейки, че премахва част от некрозата. На поредното посещение, установил, че имплантът се показва от дупката, като следвало да се извади веднага, заради риска от инфекция, като доктор М. поел ангажиментът да премахне импланта за своя сметка, като докторът предложил махане само на единия имплант и след 3 месеца да сложи 2 нов, което ищцата от естетически съображения не приела. Заради необходимостта от нова операция, ищцата не можела да спи, почти не се хранела, имала постоянно главоболие, пристъпи на паника, световъртеж, сърцебиене, непрекъснато плачела. Насрочила се операция за следващия ден – на 29.9.2020г., на която дата доктор М. предложил поставяне на мрежа на проблемната гърда, за което не давал гаранция на успех, заради което се стигнало до премахване на двата импланта и пластика на двете гърди, за придобиване на еднаква форма, което е сторено, докторът я уверил, че операцията е минала благополучно, като на следващия ден, при смяна на превръзките, ищцата установила, че на дясната гърда бил премахнат импланта, на лявата - същата била с изваден имплант и само зашита, с оплетени шевове, от които се виждало как са свили дупката, доктор М. не изрязал кожата, не се постарал да направи естестически красив шев, и доколкото е възможно, да направи гърдите симетрични. Ищцата твърди, че вследствие на втората операция, гърдите й са асиметрични, налице са огромни белези. На следващия ден я изписали, на деня след това, отишла на превръзка, след което получила сером – натрупване на течност в лявата гърда, за което уведомила доктора и той й обещал да я прегледа след 2 дни, което не се случило. На прегледа присъствала само сестрата, която направила снимки на гърдите й, които изпратила на доктора, като ищцата била освободена без лечение. Ищцата сочи, че чула разговор на доктора със сестрата, в която той питал, дали ищцата си е тръгнала, останала разочарована и не го потърсила повече. Получила епикриза по пощата след 2 седмици, в която сочи, че са записани редица неверни факти, и е вписано, че не е заплатила цена на медицински услуги.

На 13.10.2020г, ищцата си запазила час за отстраняване на конци при друг лекар и клиника, доктор *** бил изумен от шевния материал – викрил, и некомпетентното зашиване, като по негово мнение, за корекция на остатъчните конци, които останали под кожата и цялостното й състояние, са необходими два липолифтинга и две нови операции. Ищцата твърди, че вследствие на случилото се изпитва огромен страх от трета операция, въпреки че се чувства обезобразена, вследствие на случилото се не била същия човек, не водила същия начин на живот, загубила работата си на търговски представител поради дългото отсъствие, била съсипана и психически. Счита, че и двете операции са извършени с небрежност, довела до много големи белези и асиметрия на двете гърди, които не могат да се премахнат напълно, че не е осъществено адекватно и с дължимата грижа наблюдение след операцията. Счита, че е следвало да бъде наблюдавана поне 30 дни според медицинските стандарти, за предотвратяване на усложнения и своевременно установяване и лечение. Твърди персистиращи болки, като при установяване, че ищцата е склонна към усложнение, докторът е следвало да предприеме възможните превантивни мерки, а впосследствие и и изследвания, както и да насочи ищцата към консултация, което нарушило задължението му да проведе своевременно и достатъчно лечение на ищцата. След извършване на втората операция, за поправяне на пораженията от първата, състоянието й отново се влошило. Счита се, че противоправното поведение на ответниците се изразява в това, че действията им при оперирането и лечението на ищцата са в противоречие с медицинските стандарти по чл.6,ал.1 ЗЛЗ, както и неспазване на правото й на пълно информирано съгласие. Ищцата сочи, че в информираното съгласие са посочени имената на доктора, но той не се е 3 подписал, че именно той я е уведомил за рисковете, което според изложеното в исковата молба, означава липса на документа, нарушение на правата на пациент, защото липсва информация от кого е получила информацията ищцата. Представеното съгласие с предмет различен от извършената интервенция, което не съответства на извършената втора операция, и информираното съгласие не може да изпълни функциите си. Ответната клиника е била в нарушение на чл.3,2,1,4,1,4 от Стандарт „Пластична възстановителна и естестическа хигургия”, тъй като към датата на операциите не е имал регистрирани легла, поради което и не е имал правото да извършва операции с голям обем и сложност, което е установено с АУАН, НП, потвърдено от СРС с решение. Ищцата сочи, че скъм 27.4.2022тг., когато й е направена частна медицинска експертиза, все още има груби оперативни цикатрикси, даващи значителен козметичен дефект, груба структура на гърдите, дължаща се на фиброкистозна структура, като ехографско са доказани хетерогенни грануломи с диаметър до 10 мм, като при двете гърди има изразен палпаторен дискомфорт, видима разлика в обема и формата им. Ищцата счита, че освен медицинските стандарти, е нарушено основното право на медицинска помощ – своевременност, достатъчност, качество, както и правото й на информираност, като не става дума за случайно събитие, защото лекарят и екипът му са могли да предвидят в конкретния случай настъпването на усложнение, могли са да се противопоставят на настъпването му , щкато своевременно установят настъпването на епидермална некроза и раневи отвор, като се счита, че последният е в резултат на оперативна грешка и задължително налага възстановяване целостта на кожата, а ако не е бил забелязан по време на операцията, то е следвало да бъде установен в следващите операцията дни. Сочи се, че клиниката е допуснала да се извърши операция и нехуманно отношение от страна на нейн служител към пациент. С уточнителна молба се сочи, че е заплатила в полза на медицинския център сумата 2000 лева за консумативи и материали и 4500лева за терапевтична операция, както и сумата от 67,50 лева за отстраняване на конци от втората операция, 70 лева за консултация с пластичен хирург, като счита, че ответният МЦ, като работодател, следва да отговаря заедно с доктор М., солидарно, за нанесените й неимуществени вреди, които оценява на 18000лева, и предявява иск за осъждането им, заедно със сумата 6637,50 лева - имуществени вреди – разходи.

Ответникът В. М., в писмения си отговор, оспорва иска. СРС се произнесе по направеното възражение за местна неподсъдност на спора. Прави се възражение, че исковата молба, в частта по иска за имуществени вреди, е нередовна, защото неясно остава дали ищецът претендира връщане на дадена сума по договор, или деликт.Относно основателността на иска, ответникът твърди, че още преди първата операция ищцата е предупредена от анестезиолога и доктор М., че следва да ограничи цигарите, най-добре да спре да пуши, защото се забавя зарастването на раните и се създават рискове от нежелани реакции, като обстоятелството, че ищцата е пушач, е отбелязано от кардиолога на 24.6.2020г. Сочи се, че на 25.6.2020г. от консултация с мамолог е установено, че ищцата има фиброкистозна структура на гърдите и болки в същите, които обстоятелства създават риск от отваряне на раната, като те са взети предвид от доктора, който е предвидил включване на дермално ламбо, което да подсигури храненето в долния полюс на гърдата. Двата фактора – 4 фиброкистозни промени и тютюнопушене, според научната литература се проявяват като усложнение, което е довело до този подход. Сочи се, че ищцата е подписала информираното съгласие, в което тези рискове са посочени, посочено е, че не се дават гаранции.