Решение № 22166 от 05.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22166 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110105500 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗК „У“ АД срещу ЗАД А. И.“АД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1926,00 лева, представляваща регресно вземане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба 30.01.2024 г. до окончателно изплащане и сумата от 628,05 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 19.01.2021 г. до 29.01.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2018 г. в с. Яна, Столична община, местност „Садината“, в района на площадка на обект „Завод за механично-биологично третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво“ на общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ е настъпило ПТП, при което при маневра за излизане от сектор „Приемна“ и при вдигнат кош, товарен автомобил „МАН“, рег. № СВ****ВС ударил Врата № 9 на сградата, в резултат на което вратата била увредена. Твърди, че е съставен протокол за ПТП № 1711390 от 31.05.2018 г. видно от който виновен за настъпването на ПТП е водачът на товарен автомобил „МАН“, рег. № СВ****ВС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че към дата на ПТП имуществото на общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, включително и врата № 9, е застраховано при ищцовото дружество по застраховка „Индустриален пожар:

Всички рискове и прекъсване на дейността“. Излага, че вредите по вратата са отстранени, както и че е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 926 лв. на 12.07.2019 г.

Твърди, че е предявил регресна претенция, но с писмо № 002-599/06.04.2020 г. ответникът отказвал да извърши плащане. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

1

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че товарният автомобил е бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застрахова със застраховател ищецът. Оспорва механизма на ПТП и твърдените вреди, в това число и размера на платеното обезщетение. Излага, че ищецът е с дял 30 % участие в застраховката, доколкото в случая се касаело за съзастрахователен договор, поради което счита, че няма основание да претендира пълния размер на застрахователното обезщетение. Оспорва и изпадането в забава досежно претенцията за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на застрахователното събитие правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на застрахователното събитие правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на застрахователното събитие, вината на застрахования при ответника водач, причинените от него вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на застрахователното събитие, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице, а също така изпадането на ответника в забава и размера на законната лихва.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже плащане на регресната претенция, както и възраженията, наведени с отговора на исковата молба.

В конкретния случай с обявения за окончателен доклад по делото, както и с протоколни определения от 25.06.2024г. и 24.09.2024г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че товарен автомобил „МАН“, рег. № СВ****ВС към дата на произшествието е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за процесното произшествие в размер на 1926 лева на увреденото лице, както и че застрахователните премии по договора за имуществена застраховка, сключен между увреденото лице и ищеца, са заплатени изцяло.

Спорът в настоящото производство се концентрира на първо място върху наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка между ищцовото дужество и увреденото лице, на второ място върху механизма на произшествието, вината за настъпването му, размера на вредите и причинно-следствената им връзка с произшествието; и на трето място върху активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира 2 пълния размер на регресното вземане предвид неговото участие в съзастрахователен договор с други застрахователи и предвид наличните плащания от някои от тях към ищеца. В тази насока съдът намира следното.

От приетата застрахователна полица № 17900СА0001 от 27.06.2017г., сключен между ищеца ЗК „У“ АД като водещ застраховател, Столична община като застраховащ и ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ като застрахован се установява, че е налице правоотношение по имуществена застраховка „Индустриален пожар, всички рискове и прекъсване на дейността“ с предмет описаните в полицата сгради, съоръжения и инвентар, находящи се на площадка „Садината“, разположена в местност „Садината“, землище Яна, район „Кремиковци“ /поземлен имот с идентификатор 87401.7646,182/, както и площадка „Хан Богров“, разположена в местност „Мало Ливаде“, землище на с. Горни Богров, район „Кремиковци“ /поземлени имоти № 134001 и 134002/. Съгласно т. 4 от полицата, същата обхваща всички вреди, материални щети, загуби на застраховано имущество, /с изключение на изрично изключеното имущество съгласно общите условия/, представляваша пряк резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие – на база „всички рискове“. В т. 4.2 е посочено изрично, че покритието включва и вредите от удар от транспортно средство, включително щети, причинени от превозни средства, управлявани от застрахования, ползватели или наематели на застрахованата сграда или техни служители, а също така и вредите в резултат на товаро-разтоварни дейности. Застрахователната сума за този вид вреди е уговорена в размер на 200 000 лева. Уговореният период на застраховката е от 29.06.2017г. до 28.06.2018г., с възможност за двукратно удължаване на база едногодишни договори до 28.06.2020г.

От съдържанието на застрахователната полица, както и от представения от ответника съзастрахователен договор от 07.04.2017г., се установява, че договорът е сключен при условията на съзастраховане, при разпределение на отговорността между отделните съзастрахователи, както следва: за ЗК „У“ АД – 30%; за ЗАД „Армеец“ АД – 20%; за ЧЕРТАСИГ ЗПАД – клон България – 20%; за ЗД „Евроинс“ АД – 15% и за ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – 15%, като водещ застраховател е ищецът ЗК „У“ АД.

От така приетите писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между ищеца ЗК „У“ АД и Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ е налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка, в чието покритие попадат вредите от удари от автомобили на застрахования. Релевираното от ответника възражение за липса на застрахователно правоотношение поради липса на подпис на застрахования върху застрахователната полица е неоснователно, доколкото представените по делото общи условия са подписани от застрахования, освен това от представения от самия ответник съзастрахователен договор се изяснява, че полицата е издадена въз основа на договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Предоставяне на застрахователни услуги за нуждите на ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, 36 месеца, по обособена позиция 1, за който няма спор, че е сключен и обществената поръчка е възложена на ищеца. На следващо място, както беше уточнено, по делото е безспорно обстоятелството, 3 че застрахователната премия по договора е платена. Ето защо наличието на валидно правоотношение по имуществена застраховка е установено по делото.

На следващо място от приетия протокол за ПТП № 1711290 от 31.05.2018г. съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, се установява, че на 31.05.2018г. около 13,30ч. /в рамките на първоначалния период на покритие на имуществената застраховка/ товарен автомобил „МАН“ с рег. № СВ****ВС се движи в двора на Завод за отпадъци в с. Яна, където поради отворен капак на МПС и недостатъчен контрол върху превозното средство от страна на водача, съшият реализира ПТП като нанася увреждания по рамката на метална ролетна щора № 9. Отразените в протокола видими материални щети са 1бр. светофарна уредба; фасадна стена; 1 бр. рамка на врата и 1 бр. кабелна решетка. Протоколът е съставен от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия след посещение на местопроизшествието, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него обстоятелства. Освен това отразените в протокола за ПТП констатации се потвърждават напълно от показанията на свидетеля Г. С. – водач на товарния автомобил. Същият сочи, че при разтоварването много често задната врата стои отворена и при тръгването си свидетелят ударил вратата. Камионът влязъл на заден ход в разтоварището, разтоварил, и когато тръгнал да излиза, свидетелят ударил вратата на разтоварището с капака на камиона, който се вдига. Свидетелят сочи, че има наложена глоба по случая, което се потвърждава напълно от приетото Наказателно постановление № 184332-011667 от 20.06.2017г. по силата на което на свидетеля Стойнов е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, заради нанесени имуществени вреди от участник в движението. От приетото експертно заключение по съдебноавтотехническа експертиза пък се установява, че вредите върху металната ролетна щора на клетка № 9 на завода за преработка на отпадъци се намират в пряка причинно-следствена връзка с описания механизъм на пътно-транспортното произшествие.

Описаната доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и безпротиворечива, като ясно сочи, че причина за настъпване на процесното произшествие е поведението на водача на застрахования при ответното дружество товарен автомобил „МАН“ с рег. № СВ****ВС – св. Г. С., който е потеглил без да затвори капака на товарния отсек на автомобила и поради тази причина капакът се е сблъскал с ролетната щора /вратата/ на разтоварна клетка № 9.

От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебноавтотехническата експертиза се установява, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като напълно съответна на останалата доказателствена съвкупност по делото, се установява, че описаните в исковата молба вреди върху ролетната щора /вратата/ на клетка № 9 на завода за преработка на отпадъци са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, както и че стойността необходима за отстраняване на вредите по средни пазарни цени към датата на произшествието /31.05.2018г./ е 2311,20 лева.

Доколкото по делото е обявено за безспорно, а и се установява от представената фактура за ремонт и платежно нареждане от 12.07.2019г., че ищцовото дружество е 4 изплатило обезщетение за вредите в размер на 1926 лева, което е по-ниско от стойността по средни пазарни цени /2311,20 лева/, то предявеният регресен иск за заплащане на тази сума се явява изцяло доказан по основание и размер.