Решение № 6805 от 11.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6805 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20241100107299 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ- Д. Й. М., ЕГН: **********, чрез адв. Б. Г. - САК, твърди, че на 25.11.2022 г. в гр. София, ходейки по левия тротоар на ул. "******** (пряката с ул. "Бенковски") стъпва в дупка, образувана от разрушен капак на шахта (липсваща част от бетона), вследствие на което пада и получава счупване на външен (латерален) малеол. Събитието е настъпило в светлата част на денонощието, като на място е имало свидетел - очевидец на инцидента.

След инцидента е посетил „Аджибадем сити клиник УМБАЛ Токуда" ЕАД, където са направени необходимите прегледи и рентгенографии, при което са констатирани посочените по-горе увреждания, а именно - спираловидна, диафизарна фрактура на фибулата със скъсяване и дислокация на фрагментите. Разширена мекотъканна сянка около латералния малеол. След извършване на необходимите прегледи и изследвания му е поставена шина, като е било необходимо да се извърши и операция на травмирания крайник. Било му обяснено, че тази операция не се покрива от здравната каса и са му поискани около 8 000 лева, за да бъде извършена. Д. М., който към онзи момент е живеел постоянно в Канада, е предпочел да се върне в Канада, където е бил осигурен за всички рискове и там да бъде опериран, което се е случило на 30.11.2022 г. След инцидента се е възстановявал няколко месеца, а най-активно - в първите два-три. Сочи, че описаните неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението на Столична община да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 30, ал. 4 във вр. с чл. 31 от Закона за пътищата. Ето защо и на 1 основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл. 167 от ЗДвП във вр. с чл. 30, ал. 4 във вр. с чл. 31 от ЗП моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на инцидента - 25.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- Столична община гр.София, чрез процесуален представител - гл. юрк. Ц.

З., оспорва иска. Оспорва твърдения от ищеца механизъм за настъпване на визираното в исковата молба събитие, като изтъква, че няма годни доказателства, от които безспорно да бъде изведено, че именно лоша пътна настилка е причинило същите. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца поведение на Столична община и настъпилата вреда. Оспорва изцяло твърдението за наличие на дупка на улицата, „образувана от разрушен капак на шахта (липсваща част от бетона)". Сочи, че в Решение № 80 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 5780/2007 г. на III г. о.; Решение № 139 от 18.03.2009 г. по гр. д. № 6044/2007 г. на II г. о. и Решение № 204 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г. на IVг. о. на Върховния касационен съд е прието, че отговорността на дееца за вреди от деликт може да бъде ангажирана, когато е установено, че претърпените от ищеца вреди са резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на дееца, каквото в случая не се установява. В конкретния случай счита, че не са налице безспорни, обективни доказателства, от които да може да се изведе еднозначен извод за изложеното от ищеца. От представените по делото медицински документи не се установява причинно-следствената връзка между процесния инцидент и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Твърди, че в настоящия случай липсва наличието на виновно поведение от страна на ответника в лицето на неговите служители. Не е налице и другата предпоставка, а именно причинно следствена връзка между инцидента и претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото му увреждане. Няма реализирано от страна на СО противоправно действие или бездействие на нейни служители, от което да са произтекли вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредата, както и възлагане на работа и причиняване на вредата при или по повод на възложената работа. Твърди, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че е налице деяние от страна на СО, изразяващо се в бездействие, а именно, че не се поддържа тротоара в състояние, позволяващо използването му по предназначение за движение на пешеходци. Сочи, че това обстоятелство изключва отговорността й като ответник. От друга страна по силата на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или други наети лица. Поддръжката на тротоарните пространства като част от общинската улична инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им предназначение. Съгласно чл. 31 от ЗП и чл. 3, ал. 1 ЗДвП задължение е на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно 2 придвижване. Законът определя и изискуемият резултат - осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата година.

Твърди, че не е налице бездействие на Столична община или на други лица, на които общината е възложила изпълнението на дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, което би довело до неизпълнение на посочените задължения, поради което и на основание чл. 45 ЗЗД ответникът не би могъл да носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди на ищеца. Изтъква, че настоящият ответник е изпълнил задълженията си за привеждане на тротоара в годно за употреба състояние и безопасно преминаване на движещите по него хора. Оспорва твърденията, описващи начина, по който се е случила описаната в исковата молба злополука. Обстоятелството, че същата се е осъществила на ул.

„Славянска" пред № 2 не е подкрепено с каквито и да е доказателства. Респ., дори да са налице изложените в исковата молба вреди, не счита, че са ангажирани доказателства в подкрепа на причинно- следствена връзка между същите и твърдението, че са настъпили вследствие на спъване в огражденията на улицата. Алтернативно, в случай, че съдът установи в някаква степен отговорност на общината, моли съдът да намали размера на претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди с оглед на факта на съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Счита, че в конкретния случай е налице допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като увреденият ищец е проявил поведение, което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, а именно неположена дължима грижа да прояви внимание при движението си, която, ако била положена, би осуетила причиняването на телесната повреда. Сочи, че прилежащият тротоар се намира на територията на Столична община и е със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно", част от което е стълбите и тротоарът. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. Общината като собственик отговаря за управлението и поддържането на общинската собственост. На Столична община е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска администрация, организирането и осигуряването на поддържането и чистотата тротоарните площи. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община - чл. 30, ал. 4 ЗП. Следователно именно Столична община отговаря за изправността на тротоарната 3 настилка на ул. „Славянска" при № 2, да се ангажира обаче отговорността на ответника следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че безспорно установените по делото увреждания на същия /счупване на външен (латерален) малеол/ ищецът е претърпял при падане. След направен оглед на място от служители на район „Средец" е констатирано, че посочената шахта се експлоатира и обслужва от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (ЕРМ Запад ЕАД), собственост на Ийстърн Юрипиън Електрик Къмпани Б.В, част от групата но „Еврохолд България" АД. С оглед изложеното моли съда да привлече като трето лице-помагач Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД,. представлявано от В.Л.С., Г.М.М., Р.Г.Ц., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център.

Като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е конституиран Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, представлявано от В.Л.С., Г.М.М., Р.Г.Ц., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център, оспорва изцяло като напълно неверни и заблуждаващи твърденията на Столична община в отговора на исковата молба, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД на 25.11.2022 г. е собственик и стопанисва процесната шахта, в която по твърденията на ищеца Д. Й. М. в исковата му молба - той се спъва и пада. Оспорва иска като неоснователен.

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

С исковата молба е представена мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищеца и която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

Според заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се установява, че Д. М. е получил при процесното събитие счупване на долния край на лявата малкопищялна кост. Тази травматична увреда по своя характер, степен и местоположение, може да се получи по механизма на настъпване на процесното събитие. Когато се стъпи в неравност или дупка на тротоара, се загубва на равновесие на тялото, тялото полита настрани или напред, стъпалото остава фиксирано, образува се ъгъл между него и подбедрицата, скочната кост подпира долния край на малкопищялната кост и тя се счупва. Проведено е следното лечение - на 25 11 2022 г Д. М. е прегледан в болница “Токуда” София. Направена е рентгенова снимка и установено счупване на долния край на лявата малкопищялна кост.

Поставен гипсов ботуш. На 30 11 2022 г е прегледан в болница в Торонто - Канада и на 05 12 2022 г е опериран - направено е открито наместване на счупването и фиксапия с метална пластина и 6 винта. От тогава до сега не е лекуван в друга болница или заведение за рехабилитация. С оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда, вида на металните импланти и сегашното състояние на ищеца може да се приеме, че приложеното лечение е адекватно. Тъй като няма медицинска документация, от която да е видно как и колко време е продължил възстановителният период при ищеца, се приема обичайният при този вид увреди - около 4 месеца. Д. М. е претърпял непосредствено след 4 процесното ПТП болки с голям интензитет за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 3-4 месеца. Здравословното състояние на ищеца е стабилизирано. Счупването на долния край на лявата малкопищялна кост е зарастнало. Самостоятелната походка и движенията на лявата глезенна става са възстановени. Като остатъчни последици могат да бъдат приети следните оперативен белег по външната страна на лявата глезенна става - 12 см, лявата подбедрица е по-слаба 2 см, лявата глезенна става е по-слаба 1 см.