Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 213 от 10.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 328/2020
Вид
Определение № 213
Подписан
10.07.2020
Състав
НАДЕЖДА ИВАНОВА ЖЕЛЯЗКОВА, СЛАВЕЙКА АТАНАСОВА КОСТАДИНОВА, КРАСИМИРА ДИМИТРОВА ВАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 213/ 10.07.2020

Година Град ПЛОВДИВ

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Апелативен съд,

На десети юли през двехиляди и двадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.гр.д.№ 328 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 262, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „С.И.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.чрез Адвокатско дружество „Б.и П.“ със съдебен адрес *** против разпореждане № 2485 от 02.03.2020г., постановено по т.д.№ 267 по описа за 2018г. на ОС Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх. № 13124 от 23.04.2019г., подадена от „С.“ ЕООД против решение № 177 от 01.04.2019г., постановено по т.д. № 267/2018г. по описа на ОС Пловдив. Според жалбоподателят атакуваното разпореждане е неправилно и постановено без оглед на фактите и обстоятелствата по делото, тъй като дължимата от дружеството държавна такса в размер на 50 000 лв. е непосилна за същото, с оглед текущото му тежко финансово състояние. Твърди, че с оспорения съдебен акт е нарушена разпоредбата на чл. 122, ал.1 КРБ, която гарантира правото на граждани и юридически лица на защита във всички стадии на процеса. Допълнително сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи всяко лице има право на справедливо и публично гледане на делото, като счита, че под „всяко лице“ се има предвид както физическо, така и юридическо лице, поради което и при налични доказателства за това, че дружеството жалбоподател е в затруднено финансово състояние, което е мотивирало и подаване на молба за освобождаването му от държавна такса, съдът е длъжен да се съобрази с изложеното и да гарантира това право. Настоява обжалвания акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

Ответниците по частната жалба А.С.Б., С.А.Б. и П.Д., представлявани от адв. Св. Н. настояват жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като изложените от жалбоподателя съображения са били предмет на проверка в производството по освобождаване на същия от държавна такса.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с вх. № 12166 на 20.05.2020г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 11.05.2020г..

Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ, обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020г., налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваният съдебен акт е върната въззивна жалба вх. № 13124/23.04.2019г. на „С.“ ЕООД срещу решение № 177 от 01.04.2019г., постановено по т.д. № 267/2018г. по описа на ОС Пловдив. Мотив да стори това, съдът е намерил, след като е констатирал, че от жалбоподателя е направено искане да бъде освободен от държавна такса, което искане е оставено без уважение от съда и този акт е потвърден по реда на инстанционния контрол, поради което и с разпореждане № 1157 от

11.02.2020г. съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса, което в определения едноседмичен срок не е сторено. Въз основа на изложеното и като е констатирал, че дадените указания на се изпълнени и на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК съдът е върнал подадената въззивна жалба.

Изцяло следва да се съобразят изложените от администриращия съд съображения. Изпълнена е хипотезата на чл. 262, ал.2, т.2 ГПК - след стабилизиране на определението на съда, с което е отказано освобождаване на жалбоподателя от внос на държавна такса на същия с разпореждане от 11.02.2020г. му е указано да представи доказателства за внесена държавна такса, за изпълнение на което му е даден едноседмичен срок и е предупреден, че при неизпълнение жалбата ще бъде върната. Съобщението е връчено редовно на 18.02.2020г., като в указания срок жалбоподателя не е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 000 лв..

Не подлежат на разглеждане в настоящото производство наведените в частната жалба доводи за нарушено право на защита, съгласно чл.

122, ал.1 КРБ и съгласно чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, обосновани с непосилността на дължимата държавна такса, с оглед затрудненото финансово състояние на жалбоподателя, тъй като същите са били подробно обсъдени в производството по чл. 83 ГПК, приключило със стабилен съдебен акт.

Изводът е, че обжалваното разпореждане като съобразено с материалния и процесуален закон следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2485 от 02.03.2020г., постановено по т.д. № 267 по описа за 2018г. на ОС Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх. № 13124 от 23.04.2019г. на „С.“ ЕООД против решение № 177 от 01.04.2019г., постановено по т.д. № 267/2018г. по описа на ОС Пловдив.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: