Решение № 6561 от 29.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6561 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100509289 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Е.С. – ЕС“ ЕООД срещу решение № 4534/13.03.2024 г. по гр.д. № 28104/2022 г., II ГО, 164 състав, с което на основание чл. 92 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „Медицински университет – П.“ сумата в размер на 17681,10 лв., представляваща дължима неустойка по чл.7.2 от договор от 28.03.2019 г., сключен между страните, за допусната забава при доставката по две заявки на ищеца от 26.04.2019 г. и 04.06.2020 г., реализирани със забава от съответно 35 календарни дни и 16 календарни дни, стойността на които заявки възлиза на 38446,37 лв. с ДДС по първата заявка, съгласно фактура № 209046/12.06.2019 г., и 3988,27 лв. с ДДС, по втората заявка, съгласно фактура № 209159/26.06.2020 г., а дължимата неустойка по всяка от тях съответно в размер на 50 % от стойността на забавената доставка или сумите от 16019,32 лв. и 1661,78 лв.

Жалбоподателят – „Е.С. – ЕС“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно.

Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил решението си при неправилна оценка на събрания доказателствен материал, тъй като не е кредитирал показанията на 1 разпитания по делото свидетел по негово искане – свид. П., а също така е дал вяра на показанията на свидетеля на ищеца, възможността за събирането на което доказателство е била преклудирана. Счита, че не е налице неизпълнение на договора, за което да носи отговорност. Освен това, претендираната неустойка се основава на нищожна клауза, тъй като договорената неустойка противоречи на добрите нрави.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Медицински университет – П.“, счита, че първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Медицински университет – П.“ с осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявен срещу „Е.С. – ЕС“ ЕООД.

Ищецът - „Медицински университет – П.“, твърди, че между страните е налице договор от 28.03.2019 г., по силата на който ответното дружество - „Е.С. – ЕС“ ЕООД, се е задължило да доставя материали и консумативи за осигуряване на учебния процес и научната дейност на Медицински университет – П.. Съгласно чл. 1.2 от договора, доставките се изпълняват при готовност от страна на възложителя с изпращането на заявка за доставка. Срокът за изпълнение на периодичните доставки е 5 календарни дни, считано от 7,30 часа на деня, следващ деня на заявката. Когато този ден е неприсъствен – срокът започва да тече от 07,30 часа на първия присъствен ден. Срокът изтича в шестнадесетия час на седмия ден, считано от деня, следващ деня на получаване на заявката. Когато в заявката е посочен предварителен график, отделните срокове се определят съгласно посоченото в графика. На основание чл. 7.2 от договора, при забава в доставката по получена заявка изпълнителят дължи неустойка за забава в размер на 20 % върху стойността на неизпълнението за всеки ден забава на доставката, но не повече от 50 % от стойността на неизпълнението. Неустойката се начислява от деня, следващ деня на изтичане на срока, като се брои в календарни дни.

Сочи, че на 26.04.2019 г. възложителят е изпратил заявка на електронния адрес на изпълнителя. Посочената заявка е изпълнена със забава на 12.06.2019 г., като стойността на стоките, предмет на заявката, е 38446,37 лв., съгласно фактура № 0000209046/12.06.2019 г. Ето защо, счита, че ответникът дължи неустойка по чл. 7.2 от договора в размер на 16019,32 лв. за забава при доставката на стоките, заявени на 26.04.2019 г. На 04.06.2020 г. възложителят е изпратил заявка на електронния адрес на изпълнителя. Посочената заявка е изпълнена със забава на 26.06.2020 г., като стойността на стоките, предмет на заявката, е 3988,27 лв., съгласно фактура № 2

0000209159/26.06.2020 г. Ето защо, счита, че ответникът дължи неустойка по чл. 7.2 от договора в размер на 1661,78 лв. за забава при доставката на стоките, заявени на 04.06.2020 г. Във връзка с изложеното предявява иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата в общ размер на 17681,10 лв., представляваща дължима неустойка по чл.7.2 от договор от 28.03.2019 г., сключен между страните, за допусната забава при доставката по две заявки на ищеца от 26.04.2019 г. и 04.06.2020 г., реализирани със забава от съответно 35 календарни дни и 16 календарни дни, стойността на които заявки възлиза на 38446,37 лв. с ДДС по първата заявка, съгласно фактура № 209046/12.06.2019 г., и 3988,27 лв. с ДДС, по втората заявка, съгласно фактура № 209159/26.06.2020 г., а дължимата неустойка по всяка от тях съответно в размер на 50 % от стойността на забавената доставка или сумите от 16019,32 лв. и 1661,78 лв.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на неизпълнение на договора, основание за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя, както и дали присъдената неустойка се основава на валидна клауза.

Съгласно сключения между страните договор за възлагане на обществена поръчка от 28.03.2019 г., ответникът „Е.С. – ЕС“ ЕООД се е задължил да осъществява за нуждите на „Медицински университет – П.“ доставка на изделия по ОП № 21 „Зъботехнически консумативи“, индивидуализирани по вид, мярка, производител и цена, съгласно техническо и ценово предложение на изпълнителя, неразделна част от договора, съгласно заявка на възложителя. На основание чл. 1.2 от договора, доставките се изпълняват при готовност от страна на възложителя с изпращането на заявка за доставка. Срокът за изпълнение на периодичните доставки е 5 календарни дни, считано от 7,30 часа на деня, следващ деня на заявката. Когато този ден е неприсъствен – срокът започва да тече от 07,30 часа на първия присъствен ден. Срокът изтича в шестнадесетия час на седмия ден, считано от деня, следващ деня на получаване на заявката. Когато в заявката е посочен предварителен график, отделните срокове се определят съгласно посоченото в графика. Съгласно чл. 3 от договора, заявките следва да бъдат направени по един от следните начини: на адрес в гр. София, бул. ****, по факс на номер ***, по електронен път на адрес на електронна поща – [email protected].

На основание чл. 7.2 от договора, при забава в доставката по получена заявка изпълнителят дължи неустойка за забава в размер на 20 % върху стойността на неизпълнението за всеки ден забава на доставката, но не повече от 50 % от стойността на неизпълнението. Неустойката се начислява от деня, следващ деня на изтичане на 3 срока, като се брои в календарни дни.

Видно от представените писмени доказателства, първата от процесните заявки е направена на 26.04.2019 г., в 22,21 часа, като е изпратена по електронен път на адрес на електронна поща – [email protected], т.е. електронен адрес, различен от посочения в договора. Съгласно приемо-предавателен протокол № 1/12.06.2019 г., заявените стоки са предадени на възложителя от страна на представител на изпълнителя на 12.06.2019 г., като за посочената доставка е издадена фактура № 0000209046/12.06.2019 г. на стойност 38446,37 лв. с ДДС. Втората заявка е направена на 04.06.2020 г., в 15,25 часа, като е изпратена по електронен път на адрес на електронна поща – [email protected]. Съгласно приемо-предавателен протокол № 5/26.06.2020 г., заявените стоки са предадени на възложителя от страна на представител на изпълнителя на 26.06.2020 г., като за посочената доставка е издадена фактура № 209159/26.06.2020 г. на стойност 3988,27 лв. с ДДС.

Съгласно писмо от 02.06.2019 г., подписано от представител на изпълнителя, последният е информирал възложителя, че са възможни забави при доставянето на стоките, тъй като същите са изчерпани на българския пазар и е налице забава от страна на транспортната фирма, извършваща доставките.

От показанията на свидетеля Е. Л. П., разпитана по искане на ответника, се установява, че същата отговаря за обработването на постъпили заявки при ответното дружество. Свидетелят сочи, че заявките по договора е следвало да бъдат изпращани на адрес на електронна поща – [email protected], като свидетелят П. е имала функцията да следи посочената електронна поща и да обработва извършените заявки.

По делото е разпитан и свидетелят К.С.Р. по искане на ищеца. Същата сочи, че е служител на „Медицински университет – П.“, като отговаря за извършването на заявки за медицински консумативи. Сочи, че е извършвала заявките на електронен адрес, посочен в договора, като връзката с конкретния изпълнител – ответник по делото, е била чрез лицето И.В.. Освен по електронен път, заявките са били потвърждавани и по телефона. Свидетелят Райкова сочи, че процесните заявки за били изпълнени със закъснение, което е затруднило работата на учебното заведение.

Във връзка с изложеното и на база на събрания доказателствен материал пред първата инстанция следва извод, че първата заявка е изпратена на 26.04.2019 г., но на адрес на електронна поща, различен от посочения в договора, на който е следвало да бъде извършено заявяването на стоките. Следователно, срокът за доставка по договора относно първата заявка не е започнал да тече, поради което и изпълнителят не е в забава, въпреки че доставката е извършена на 12.06.2019 г.

По делото се установява само втората заявка по договора да е била изпратена от страна на представител на възложителя до изпълнителя по предвидения в договора 4 начин, а именно - по електронен път на адрес на електронна поща – [email protected]. Видно от самата заявка, същата е изпратена на 04.06.2020 г., като стоките са доставени на 26.06.2020 г., т.е. със забава, тъй като срокът за изпълнение на заявките е 5 календарни дни, считано от деня, следващ деня на заявката, т.е. от 05.06.2020 г. Изпълнителят не е доказал предаването на стоките по посочената заявка в по-ранен момент от посочения в оспорения приемо-предавателен протокол № 5/26.06.2020 г. Ето защо, следва да се приеме, че именно на посочената дата стоките са били предадени на възложителя. Действително, протоколът е подписан от лицето И.В. - представител на изпълнителя, като няма данни същата да има право да го представлява. На основание чл. 301 ТЗ обаче, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай е издадена фактура № 209159/26.06.2020 г. на стойност 3988,27 лв. с ДДС за процесната доставка от страна на „Е.С. – ЕС“ ЕООД, поради което следва да се приеме, че търговецът е узнал за доставката на процесните стоки, като липсва противопоставяне на извършените от него действия по предаване на стоките от лице без представителна власт. Ето защо, представените доказателства удостоверяват, че втората от процесните доставки е доставена на 26.06.2020 г., т.е. със забава в размер на 16 дни, поради което е налице основание за начисляване на неустойката за забава, предвидена в чл. 7.2 от договора за посочената доставка.

Следва да се разгледа възражението на изпълнителя за нищожност на неустоечната клауза, от която ищецът черпи права.