Протокол № 192 от 13.10.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 192 гр. Бургас, 13.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова Дакова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Георги Хр. Ханджиев

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20262000600156 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Осъденият Г. И. И., се явява лично и с упълномощен защитник - адв.

Н. Х. от АК-С.

Осъденият Д. Р. Г., се явява лично и с упълномощен защитник - адв.

С. К. от АК-Б.

За Апелативна прокуратура-Бургас, редовно призована, се явява прокурор Георги Ханджиев.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и с оглед данните по делото намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждането му в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Производството по делото е образувано по искане на основание чл.

422, ал. 1, т.5, вр. чл.420, ал. 2 НПК, подадено от осъдения Г. И. И. чрез упълномощения от него защитник - адв. Х. от САК, както и искане от осъдения Д. Р. Г. чрез упълномощения от него защитник – адв. К. от АК-Б., за възобновяване на производството по ВНОХД № 169/2025 г. по описа на Окръжен съд-Сливен, отмяна на постановеното по него решение и оправдаване на подсъдимите, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК съдът разяснява на страните правото им на отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и секретаря.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът пристъпва към изслушване на съдебни прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство е образувано по искане на осъдените за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т.5 НПК, като в искането се твърди, че както първоинстанционният съд, който е признал двамата за виновни, така и въззивният съд, при постановяване на своите съдебни актове са допуснали съществени процесуални нарушения, които нарушения са нарушили както правото на защита на подсъдимите, така и са използвали следствени действия за събиране на доказателства, които действия са в нарушение на закона. В искането страните подробно описват в какво се състоят тези съществени процесуални нарушения, а именно: искането за използване на СРС не е изготвено, по-точно, няма данни кой орган е искал това разрешение и дали този орган е изрично оправомощен от Министъра на 2 вътрешните работи.

На следващо място, се твърди, че делото е разгледано от териториално некомпетентен орган, тъй като е следвало това евентуално да бъде от друг териториален съд. Считам, че не е необходимо да изброявам всички искания и основания, които молителят излага като нарушения, тъй като същите са в съответния писмен вид с искането.

В заключение, запознавайки се основно с основанията посочени в искането, със съдебните актове, с които подсъдимите са признати за виновни считам, че сочените в искането процесуални нарушения не са допуснати както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд при събирането на доказателствата както и при провеждане на съдебното следствие, включително и на досъдебното производство няма допуснати процесуални нарушения. Действията са извършени от съответните компетентни органи по събиране на доказателствата в досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие и съдът при постановяване на своя акт е дал отговор на всички повдигнати въпроси оспорващи процеса на събиране на доказателствата. В мотивите той е обосновал защо счита, че не са допуснати сочените нарушения при събиране на доказателствата.

На следващо място, абсолютно е обосновал взаимното подкрепяне на доказателствата събрани в процеса, като те не си противоречат, а се допълват взаимно и водят до логическия извод, че подсъдимите са извършили деянието, в което са обвинени и признати за виновни. Въззивният съд в своето решение и отстранил допуснатата грешка при определяне квалификацията на деянията, извършени от подсъдимите, като е признал същите за виновни в недовършено престъпление измама – опит за измама, оправдавайки ги по обвинението за довършено престъпление.

Поради изложеното считам, че актът на въззивния съд, с който е потвърдена присъдата е законосъобразен, мотивиран и обоснован, като при постановяването му съдът не е допуснал каквито и да било процесуални нарушения.

Моля да оставите искането без уважение.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен 3 акт, с който възобновите наказателното производство с последващи алтернативи - такива, каквито съм изложил в искането.

Ще започна с това, че според нас основното процесуално нарушение допуснато от двете съдебни инстанции, е кредитирането на ВДС, които са изготвени въз основа приложението на СРС в противоречие със закона.

Второинстанционният съд е направил един, по наше мнение, безуспешен опит, да омаловажи допуснатите нарушения при разрешаване и използване на тези СРС, но този опит противоречи и на закона и на съдебната практика. Ще си позволя с няколко изречения да кажа защо.

Ако се запознаем с мотивите за изменение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, а и не само тя, касаещи приложението на СРС през 2013 г, ще видим, че основният мотив е да се преодолее безобразието и незаконосъобразната практика по разрешаване и използване на тези СРС. Всъщност, изменението на този текст от закона, който цитира Окръжен съд-Сливен, се състои в добавяне на една единствена дума „съответният окръжен съд“, за да е безспорно, за да е повече от ясно, че и до тогава е следвало да се прилагат общите правила за определяне на подсъдността на едно деяние, съответно компетентността на съда, който може да разрешава тези СРС. Няма никакво съмнение, че съобразно правилата за общата подсъдност, териториалната подсъдност, най-вече чл. 36 НПК определя като компетентен съд Ямболски окръжен съд. Ако с много фантазия приемем, че всъщност Г. осъществява някаква престъпна деятелност на територията на Бургаски окръжен съд, то компетентен за него е Бургаски окръжен съд. Следвайки обаче цялата логика, хронология на извършените действия, е безспорно, че това е Ямболски окръжен съд.

За да защитя колко несъстоятелна е тезата на Сливенски окръжен съд си позволих да ксероксирам едно решение на ВКС, което касае случай развил се на територията на Бургаски съдебен район, в частност дело за небезизвестния В. Ч.. Казвам това, защото в хода на това досъдебно производство са експлоатирани СРС срещу тогава апелативния прокурор на Бургас и тогава, когато този процес е стигнал до ВКС, той в свое решение № 143/03.04.2015 г. по к.н.д. № 132/2015 г. изрично е посочил, че тези СРС при положения, че са прилагани спрямо магистрат, е следвало да бъдат разрешени от Софийски градски съд, а не от Окръжен съд-София. Очевидно е, че тогава е 4 бил направен опит за заобикаляне на закона и то очевидно, към онзи момент, успешен. По-важното обаче е друго, че ВКС изключва, независимо от становището на прокуратурата, годността на ВДС не само що се отнася до Е.

Х., но що се отнася до останалите подсъдими по делото, просто защото те са разрешени от некомпетентен орган.

Ще приключа тази тема с решение на Апелативен съд-Бургас № 13/2021 г. по ВГД № 474/2020 г., което касае претенция на тогавашния апелативен прокурор, като едно от основанията е именно незаконосъобразното експлоатиране на СРС спрямо него и Бургаският апелативен съд изрично е приел на собствено основание, че тези СРС са разрешени от некомпетентен съд и това рефлектира негативно върху правната сфера на тогава действащия окръжен прокурор. Дори всичко останало да приемем, че в някаква степен може да бъде омаловажено, то това нарушение по категоричен начин изключва процесуалната годност на приложените по делото ВДС. Смея да твърдя, че изключвайки тези ВДС от доказателствената съвкупност, по същество липсват такива, които да доказват по безспорен начин деятелността на Г. такава, каквато я приема за установена и доказана и Сливенският окръжен съд и Районен съд-Сливен. Тук акцентът е върху показанията на свид. В., че те не са: последователни, непротиворечиви, категорични, житейски обясними и всички останали термини, с които ги определят двете съдебни инстанции е повече от ясно и изводимо, дори и само от обстоятелството, че всеки път в хода на съдебното следствие е било необходимо показанията на тази свидетелка да бъдат огласявани точно поради наличието на съществени противоречия в нейните твърдения. Бяха необходими много усилия от страна на защитата тази свидетелка най-накрая да признае, че веднага след като е провела среща с Г. И., тя се е свързала с ДАНС-Сливен и оттогава натам е изпълнявала техни инструкции и, че всъщност всичките й действия оттук натам са ръководени от контактите, които тя има в ДАНС, в това число и даване на парична сума. Тези показания трябва да бъдат тълкувани от една страна относно правилното приложение на материалния закон, защото в хода на съдебното следствие твърденията на В. не са, че тя е била въведена в заблуждение, че е повярвала на когото и да било от двамата подсъдими, а за това, че се е страхувала да не би да стане нещо, че съпругът й да не бъде условно предсрочно освободен или пък да му се случило нещо в затвора. Това са твърдения на свидетелка, която е свикнала да 5 решава проблемите на съпруга си с даване на подкупи. Това е била и причината за образуване на досъдебно производство и то не срещу двамата искатели днес. Това е едната плоскост, на която следва да бъдат ценени тези свидетелски показания.

Другата е, дали изначално нейното поведение спрямо и двамата искатели не може да бъде отъждествено като една провокация по начин, че те да бъдат мотивирани да извършат някаква противоправна деятелност.

Ще приключа с обвинителния акт. Според мен мотивите на втората инстанция идват ясно да покажат основателността на възражението на защитата от самото начало, че този обвинителен акт не отговаря на императивите на чл. 246 НПК. Този обвинителен акт е един хаос от факти и обстоятелства, без на самия прокурор да му е било ясно какво всъщност пише.

Ако всичко беше безупречно в този обвинителен акт, то тогава защо втората инстанция оправдава примерно И. за това да е извършил деянието в с. Н.?

Впрочем, тук имаме един период от време, за който окръжният съд не се е произнесъл. Само е приел, че липсвали доказателства да е осъществявал деянието през месец януари 2012 г. така и на територията на с. Н., община Я., но там не виждам да има оправдателен диспозитив. Като няма доказателства, той осъден ли е или не е осъден за такава деятелност? Това е територия на колегата, но дотолкова, доколкото става въпрос за деяние извършено в съучастие, то безспорно рефлектира и върху Г.. Самите мотиви на втората инстанция идват да покажат дълбокото несъвършенство и несъответствие на обвинителния акт с императива на закона. За това, ако трябва да бъдем процесуално перфектни, по мнение на защитата, наказателното производство следва да бъде възобновено и делото да бъде върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, който да отговори на дължимите стандарти.

Моля за акт, с който да уважите искането.

АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към становището на адв. К..

На първо място, според държавното обвинение въззивният съд е дал отговори на всички повдигнати въпроси. Вероятно апелативният прокурор е 6 чел някакво друго решение. Тридесет и четири страници мотиви, от които тридесет страници описание на фактическата обстановка, но не на цялата, а само на тази, която подкрепя според въззивния съд, обвинението.

Колегата К. беше така любезен да се спре на процесуалните нарушения, допускани от самото начало.

На следващо място, доверителят ми е осъден за опит, това твърди представителят на държавното обвинение. Бях останал с впечатление, че измамата е резултатно престъпление, тоест трябва да е налице престъпен резултат. Съгласно трайната практика на ВКС той трябва да бъде просто казано „осъществен резултат“, тоест, когато става въпрос за парични средства парите трябва да са взети. Трябва да са не само в патримониума на дееца, той трябва да е осъществил изпълнителни действия с тях. В нашия случай парите са в жабката на колата – съществен въпрос, на който не само въззивната инстанция последната, но нито един съдебен състав при всичките връщания на делото, с изключение на връщането от ВКС и предходното ни явяване пред Апелативен съд-Бургас, не споменава дори, не да направи опит да докаже, да опише, да мотивира, субективния елемент при извършване на деянието.