Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19227 от 24.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1234/2024
Вид
Решение № 19227
Подписан
24.10.2025
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19227 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110101234 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу М. Н. Б., И. М. Г. и Г. М. Г., като наследници на Г. И. Б. за осъждането им да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 213.62 лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к.

„И.“, бл.54, вх.А, ет.4, ап.14, аб. № 135560.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците Г. И. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Моли ответниците като наследници на Г. И. Б. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните суми: М. Н. Б. при квота 4/6 сумата от 111,68 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 28,74 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 29.11.2023 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.02.2021 г. – м.02.2021 г. в размер на 1,55 лв., ведно със законна лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 0.45 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 29.11.2023 г.; И. Г. Б. при квота 1/6 сумата от 27,92 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 7,19 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 29.11.2023 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.02.2021 г. – м.02.2021 г. в размер на 0,38 лв., ведно със законна лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна 1 лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 0.11 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 29.11.2023 г. и Н. Г. Б. при квота 1/6 сумата от 27,92 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 7,19 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 29.11.2023 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.02.2021 г. – м.02.2021 г. в размер на 0,38 лв., ведно със законна лихва от 08.01.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 0.11 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 29.11.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците М. Н. Б., И. Г. Б. и Н. Г.

Б. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват исковете по основание и размер.

Правят възражение за давност за вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетата в хода на съдебното дирене препис на нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ от 04.11.1975 г. се установява, че Г. И. Б. е признат за собственици на процесния имот: апартамент 14, находящ се на ул. „Д.М.“ 1-19, ет.4.

Идентичност между имота, описан в исковата молба и този описан нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ от 04.11.1975 г. се установява от Удостоверение изх. № 94-00-2625/12.10.2012 г. на ГИС С.. От извършената служебна справка за наследници се установява, че Г. И. Б. е починал на 04.12.2020 г., женен, и е оставил за наследници М. Н. Б. - съпруга, И. Г. Б. - син и Н. Г. Б. - син. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между наследодателя на страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на 2 ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени такива твърдения от ответниците, нито има доказателства, разколебаващи извода, че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния имот към момента на доставка за процесния период и впоследствие неговите наследници.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

„Т. С.” ЕООД е сключила договор с ЕС за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 3

135560, предоставени от „Т. С.” ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2020 г. – м.04.2021 г., ФДР е извършвала разпределение на ТЕ след отчет на уредите в имота. По време на отчетите е попълнен документ за главен отчет. Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки.

По данни на ФДР в процесното жилище е имало монтирани три отоплителни тела и съответно са монтирани три топлоразпределителя с радио отчет. В имота се ползва топла вода и има водомер, по който се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.