Решение № 4516 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4516 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110213564 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Л. Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13564 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Д. М. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 254332-008596/ 24.04.2025г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на М. Д. М., ЕГН-********** са наложени адм. наказания, както следва: по т.1“Глоба” в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДП, на основание чл.

179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДП; по т.2-“Глоба” в размер на 150 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

3,б.“в“ от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП и по т. 3-„Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 185 от ЗДП.

Жалбоподателят-редовно призован, не се явява и не участва процесуален представител в хода на съдебните прения. Приложена е молба с изразено становище за отмяна на издаденото НП. В жалбата не се оспорва нарушението по т.3 на издаденото НП. Оспорват се твърденията, изложени в останалата част на НП. Моли се за цялостна отмяна на НП.Не се 1 претендират разноски.

Въззиваемата страна - Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, редовно призована за съдебно заседание, изпраща представител-гл.юрк. С.К., който пледира за потвърждаване на НП с довод за осъществени състави на нарушение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приложено е писмено становище от гл.юрк. Вл.П., в което е изразено становище за потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19. 02. 2025 г. около 11:10 часа жалбоподателят М. Д. М. управлявал лек автомобил- „***“ с рег. № ******** като се движил в гр. София, по “Околовръстен път“ с посока на движение от бул.“Черни връх“ към бул.“България“ и пред № 49 и предприел маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента като не пропуснал движещия се по нея МПС-л.а марка ***“ с рег. № ********, управляван от П. Т.. При маневрата жалбоподателят реализирал ПТП с другия автомобил като го ударил в предната броня от дясната страна. При обсъждане на произшествието между двамата водачи възникнали разногласия, поради което св. Т. подал сигнал за ПТП-то. Преди пристигане на служителите на ОПП-СДВП водачът М. М. напуснал мястото на произшествието.

На посочената дата мл.автоконтрольор Д. А. съставил Протокол за ПТП-то, изготвена била и скица на произшествието. Водачът П.Т. попълнил декларация като предоставил данните на другия участник в ПТП-то. На 31.03.2025г. ж-лят М. М. като собственик на л.а „***“ с рег. № ******** попълнил декларация.

Въз основа материалите по преписката на 31.03.2025г. бил съставен АУАН № 703874/31.03.2025г. от акт. С. Д. в качеството на мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, в който приел, че ж-лят М. М. е извършил нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДП. В АУАН било посочено и че ж-лят М. е управлявал МПС-то със СУМПС, което е било с изтекъл срок на валидност до 13.02.2025г. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражение.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП.

Видно от Заповед № 8121з-9624/ 13.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на нарушения на ЗДвП и Началник сектор СДВР, отдел“ПП“СДВР е оправомощен да да издава НП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на акт. С. Д., на св. Д. А. , св. П. Т.; справка картон на водач; Заповед № 8121з-9624/ 13.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-13318/2019г. на министъра на 2 вътрешните работи; Протокол за ПТП и скица ; декларация от П.Т.; декларация от М.М.;

Писма от СО; Пълномощни и др.

По делото като свидетели са разпитани акт. Ст.Д. и колегата му Д.А., които-първият в качеството си на мл.автоконтрольор, е съставил процесния АУАН, а св. А. е посетил мястото на произшествието и е съставил Протокола за ПТП. Същите не дават данни за констатациите си във връзка с реализираното ПТП и в цялост за осъществените нарушени.

Съдът намира за обяснимо изложеното от актосъставителя, че не може да даде конкретни данни за съставения акт, предвид естеството на заеманата длъжност и отминалия период от време. Поради това бе предявен на актосъставителя АУАН №703874 като след предявяването същият потвърди съставянето, но не даде никакви данни за осъществената от него проверка и установените нарушения. От своя страна св. А. след предявяване на Протокола за ПТП потвърди съставянето, като съдът не намери основание да не кредитира но не изложи обстоятелствата във връзка с направените на място констатации.

В най-пълна степен описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото показания на св. П. Т.. От изнесеното от него се установява, че на процесната дата е управлявал лек автомобил “***“ с рег. № ********, движил се е в локалното платно на „Околовръстен път“ в лявата от двете ленти, описва местоположението на л.а“***“ с рег. № ******** спрямо неговия, предприетата от водача маневра и навлизането в неговата лента, както и последвалото ПТП и причинените щети. От изложеното от него се установява, че са коментирали с жалбоподателя произшествието и не са постигнали съгласие за причината, след което водачът на л.а“***“ е напуснал мястото.

Съдът прие за правдиво и последователно свидетелстването на св. П. Т., като отчете, че изложеното от него е последователно, логично и нетенденциозно.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите потвърждават фактическата обстановка, изложена в АУАН и обжалваното НП. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства и в частност съставения Протокол, скица и декларации попълнени и подписани от двамата участници в ПТП - то. В протокола е описан механизма на възникването на ПТП, участниците в него и пораженията по двете МПС – та.

Следва да се отбележи, че писмените доказателства, събрани в адм.наказателното производство, са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в цялост.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Относно т.1 на НП: Както АУАН, така и издаденото НП са били издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и 3 срещу какво да се защитава, поради което са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП е императивна и указва, че :" При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. " Съгласно цитираната разпоредба при нарушаването на това задължение от водача, ако вследствие на неизпълнението му е настъпило ПТП, нормата на чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДП предвижда налагането на наказание глоба в размер от 200 лева.

В обстоятелствената част на АУАН е отразено, че ж-лят поради „извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента“ не е пропуснал МПС, което се движи по нея и е реализирал ПТП. По делото от показанията на св. П. Т. бе установено, че жалбоподателят се е движил в дясна пътна лента преди предприемане на маневрата и е навлязъл в съседната пътна лента, поради което е и възникнало ПТП-то. Това фактическо положение се установява и от описаното в декларацията на посочения водач, а също и в изготвения Протокол за ПТП и скица към него. Жалбоподателят не оспорва факта на възникнало съприкосновение между двата автомобила, но твърди, че управляваният от него лек автомобил е бил ударен. Видно от Протокол за ПТП № 2025-1022-2612-1, посочени са щети, причинени на лек автомобил "***“ с рег. № ******** на визираната дата, време и място. При положение, че цитираният Протокол е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, а от друга страна жалбоподателят не представя никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че управляваният от него лек автомобил е претърпял пътно-транспортно произшествие и щети, съдът приема, че направеното твърдение в жалбата в тази част е неоснователно и не отговаря на фактическите обстоятелства. При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът намира, че със своето поведение жлят М. М. е извършил административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДП. От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено с действие.

Жалбоподателят не е преценил правилно пътната ситуация, не е изпълнил задължението си преди да започне маневрата с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, което е обусловило и възникването на ПТП.

От субективна страна административното нарушение е осъществено при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно.

Жалбоподателят като водач на МПС е знаел и е бил длъжен да знае, че преди извършване на маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да я извърши като съобрази местоположението на другите участници в движението.

4

В случаите, когато са нарушени правилата за предимство и с това е причинено ПТП, чл.

179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДП предвижда налагане на глоба в размер на 200 /двеста/ лева. Административното наказание, определено на жалбоподателя М.е индивидуализирано от закона в абсолютен размер, при което и не подлежи на последваща редукция.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП в частта по т.1 следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по т.2 на НП: Съдът констатира, че по т.2 на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване възможността на санкционираното лице да разбере повдигнатото му административно обвинение. Налице е противоречие между словесно описание на административното нарушение в АУАН и издаденото НП и въведената правна квалификация. От обективна страна в АУАН и НП е описано, че жалбоподателят не остава на мястото на произшествието, т.е нарушението се изразява в напускане на мястото на ПТП и неуведомяване на компетентните органи на МВР,но не е изложил другите елементи от обективната страна на деянието, съобразно приетото, че е осъщестгвил нарушение по чл. 123, ал.1, т. 3, б.“ва“ от ЗДП. По отношението на нарушението по т. 2 от НП:

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП визира задължения на водач на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, следва да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания. Следва да се отбележи, че в АУАН липсват каквито и да било фактически твърдения, че между участниците е имало разногласия или несъгласие, каквито обстоятелства са посочени едва в НП, което е съществено процесуално нарушение поради липсата на тъждественост между възприетата с АУАН фактическа обстановка и тази, приета от АНО в НП. В АУАН е посочено единствено, че водачът при ПТП-то е нанесъл материални щети и напуска местопроизшествието като не уведомява органите на МВР, съответно не е описано/липсва фактическо описание на спор между водачи на МПС, относно обстоятелствата, свързани с него, което е съществен елемент от обективната съставомерност на деянието, като административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. В насока на осъществена комуникация и непостигнато съгласие м/у двамата водачи са показанията на св. Т., дадени в хода на съд.следствие. Но е недопустимо е за пръв път в НП да се навеждат факти, свързани с липата на съгласие за причините на ПТП.