Решение № 768 от 10.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. София, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001000756 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Сити дженерал 1“ ЕООД, с която обжалва решение № 260 681 от 27.04.2021 г., постановено по т.д .№ 2 746/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което е осъдил „Сити дженерал-1“ ЕООД да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи сумата от 54 384.06 лв., представляваща възнаграждение за отвеждане на отпадъчни води от минерален източник, осъществявано в периода 31.01.2018 г. - 22.10.2019 г. по силата на договор от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до погасяването, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата от 4 769.51 лв. разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, както и в противоречие със събраните писмени доказателства и повторното заключение на СТЕ по отношение на приемането за установено, че между страните е сключен валиден договор за осъществяване на ВиК услуги, включващ и задължението да се отвеждат отпадъчни води, вкл. добити от минерален източник. Твърди, че по делото ищецът не е установил кои води са отпадъчни. Инвокира твърдения, че между страните е сключен валиден договор с конкретен предмет, като съобразно чл.1.3 от същия изрично е изключено отвеждането на отпадъчни води, като съдът необосновано е приел, че отвеждането на 1 отпадъчните води е част от договора. В тази връзка твърди, че още с отговора на исковата молба е представил доказателства, че сумите са претендирани многократно от друго лице на различни основания, заключението на в.л. М. е оспорено изцяло, както и че не е получил нито една фактура , издадена на основание на сключеният договор. Оспорва изводите на съда, че разкриването на абонатен номер има само спомагателен характер. Твърди, че съдът неправилно не е обсъдил повторното заключение на в.л. Ч., което безспорно установява, че сумите са фактурирани на трето лице. Оспорва изводите на съда по отношение на изпълнение на задължението от страна на ищеца да отвежда отпадни води, както и извода, че всички канализационни води се заустват в канализационната мрежа на с. Баня. Твърди, че поделото е установено, че ищецът не разполага с правото да експлоатира изградения канализационен клон. Твърди, че неправилно е възприето, че услугата е в размера предоставен от ищеца, тъй като откритите басейни са с голяма площ, големи количества се използват за напояване, както и част от потребената вода се за питейни нужди. Оспорва и кредитирането на първоначалната експертиза от страна на съда. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и необосновано и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски и за двете инстанции.

Въззиваемият „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД оспорва жалбата. Твърдят, че същата е процесуално допустима, но неоснователна. Твърди, че атакуваното решение е съобразено със заключенията на експертизите, касаещи отвеждането на отпадъчните води.

Твърди, че във втората експертиза има формула за изчисление на изпарените води, но това няма релевантно значение, предвид действаща нормативна уредба. Твърди, че в имота няма монтирано средство за измерване на отведените води. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението за промяна на партидата, както и че размера на претендираните суми е правилно възприет от съда, предвид двете заключения, базиращи се на нормативната уредба.

По отношение на възражението за собственост на канализационния клон, твърди, че законово определено е само оператора да използва и експлоатира същия, поради което въпросът за собствеността е ирелевантен. Оспорва и довода за невключването в договора на услугата отвеждане на води. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от решение № 260 681 от 27.04.2021 г., постановено по т.д .№ 2 746/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, че съдът е осъдил „Сити дженерал-1“ ЕООД да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи сумата от 2

54 384.06 лв., представляваща възнаграждение за отвеждане на отпадъчни води от минерален източник, осъществявано в периода 31.01.2018 г. - 22.10.2019 г. по силата на договор от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до погасяването, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата от 4 769.51 лв. разноски.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ 1-056017 и находящ се в м. „Бански път“, землището на с. Баня, община Разлог, в който е изграден хотелски комплекс със СПА център и център за балнеология. Не се спори, а се установява и от справката относно вписванията в имотния регистър, че имотът е придобит от него с договор за продажба, сключен през 2016 г. с продавача „Хот Спрингс-Баня“ЕООД.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че за нуждите на центъра по балнеология в обекта се ползва минерална вода, добита въз основа на Разрешително за водовземане, с титуляр към процесния период „Хот Спрингс-Баня“ ЕООД.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след придобиване на имота и в качеството си на собственик ответникът е сключил с ищеца договор от 21.02.2017 г. за предоставяне на ВиК услуги - водоснабдяване и канализация.

Договорът е сключен при общи условия съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. Видно от разпоредбата на чл.1.3 от същия договор, страните изрично са изключили от предмета му единствено отвеждането на дъждовни и дренажни води. Този извод се подкрепя от цялостното съдържание на договора, тъй като в чл. 1.4 страните са уговорили начин за „измерване на изразходваната вода и отведените отпадъчни води“; в чл. 2.2.3 е предвидено, че операторът има право да спира доставянето на вода и/или отвеждането на отпадъчни води при определени в общите условия предпоставки; отвеждането на отпадъчни води е намерило уредба и в общите условия към договора.

В заключенията си, както и в обясненията дадени в съдебно заседание вещите лица твърдят, че подобна услуга не би и могла да е изключена от предмета на договора, тъй като „технически не е възможно да има отчетено постъпление на вода и то да не се отвежда или да се отвежда от друг оператор, различен от ищеца“. Този извод вещите лица твърдят, че е основан на сключен по реда на чл. 198о, ал. 4, вр. ал. 3 ЗВ договор с Асоциацията по ВиК, по силата на който ищецът е придобил правото да е изключителен оператор на обособената територия, върху която е и процесният обект. Изводите на вещите лица се подкрепят и от становището на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, издадено по повод инвестиционното намерение във връзка е водовземането на минерална вода от процесното находище и захранването на балнеоложкия център с нея. В заключенията си вещите лица твърдят, че „всички отпадъчни води от имота на потребителя, вкл. тези от ползването на минерална вода, се отвеждат от СКО, описано в договора и чрез новоизградения канализационен клон се включват в съществуващата РШ на уличната канализационна система на с. Баня“, както и че отвеждането на отпадъчните води от процесния имот се извършва от ищеца.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по заявление за 3 присъединяване № ТО-26-107/18.01.2014 г. при оператора е открита партида с титуляр „Хот Спринг- Баня“ ЕООД за процесния обект, като няма спор, че фактури за процесиите задължения са издавани по тази партида, както и че след прехвърляне на имота през 2016 г. партида на ответника не е откривана.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 01.06.2020 г. при условията на чл. 43 от Наредба № 4/2014 г. е извършена проверка в процесния обект, като за резултатите е съставен Констативен протокол № 00 657/01.06.2020 г. Видно от същият протоколът е подписан от представител на ищеца и от трето лице - главен експерт при РИОСВ- Благоевград.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 260 681 от 27.04.2021 г., постановено по т.д .№ 2 746/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, съдът е осъдил „Сити дженерал-1“ ЕООД да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи сумата от 54 384.06 лв., представляваща възнаграждение за отвеждане на отпадъчни води от минерален източник, осъществявано в периода 31.01.2018 г. - 22.10.2019 г. по силата на договор от 21.02.2017 г., ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до погасяването, осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сумата от 4 769.51 лв. разноски.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от лица с представителна власт и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че съдът неправилно е възприел относимата фактическа обстановка, не е осдъли всички събрани по делото доказателства, неправилно се е позовал на заключението на първата, изслушана по делото СТЕ, както и че не е отчел, че в договора между страните липсва разпоредба, установяваща задължение на ищеца да отвежда води. Разгледани по същество наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, както и от неоспорените твърдения на ищеца се установява, че между страните на 21.02.2017 г. е сключен договор за предоставяне на ВиК услуги - водоснабдяване и канализация. Видно от съдържанието на същият, договорът е сключен при общи условия съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. Като неоснователно следва да се възприеме твърдението на ищеца, че в предмета на договора не се включва услугата „отвеждане на отпадъчни води“. Видно от съдържанието на процесния договор, 4 страните изрично са изключили от предмета отвеждането на дъждовни и дренажни води, без да съществува разпоредба, която да изключва изпълнение на услугата отвеждането на отпадни води. Този извод се подкрепя и от тълкуване на останалите разпоредби на договора, в тяхната цялост и взаимовръзка, извършено при условията на чл.20 от ЗЗД. В чл. 1.4 страните са уговорили начин за „измерване на изразходваната вода и отведените отпадъчни води“; в чл. 2.2.3 е предвидено, че операторът има право да спира доставянето на вода и/или отвеждането на отпадъчни води при определени в общите условия предпоставки; отвеждането на отпадъчни води е намерило уредба и в общите условия към договора.

Изводът се подкрепя и от заключенията на вещите лица и дадените от тях обяснения в съдебно заседание, съобразно които подобна услуга не би и могла да е изключена от предмета на договора, тъй като „технически не е възможно да има отчетено постъпление на вода и то да не се отвежда или да се отвежда от друг оператор, различен от ищеца“. В подкрепа на този извод, относно тълкуване на действителната воля на страните при подписването на договора е и сключения по реда на чл. 198о, ал. 4, вр. ал. 3 ЗВ договор с Асоциацията по ВиК, по силата на който ищецът е придобил правото да е изключителен оператор на обособената територия, върху която е и процесният обект, становището на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, издадено по повод инвестиционното намерение във връзка е водовземането на минерална вода от процесното находище и захранването на балнеоложкия център с нея, както и изводите на вещите лица, че „всички отпадъчни води от имота на потребителя, вкл. тези от ползването на минерална вода, се отвеждат от СКО, описано в договора и чрез новоизградения канализационен клон се включват в съществуващата РШ на уличната канализационна система на с. Баня“, както и че отвеждането на отпадъчните води от процесния имот се извършва от ищеца.