Определение № 1910 от 15.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1910 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501574 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по две частни жалби вх.№№46077 и 46078/ 08.05.2026г. по вх.рег. на ПРС от З. Г. Г. от гр.Пловдив, чрез пълномощник адв.Д. П., АК-Хасково, и двете против Определение № 4519/ 08.04.2026г. по ч.гр.д.№ 7859/25г по описа на РС-Пловдив, първото по отношение на оставената без уважение молба на ищцата по чл.248 ГПК за изменение на протоколно решение № 11945/ 19.12.2025г. в частта на разноските, с което съдът е определил ответницата по насрещния иск да заплати разноски за ДТ в размер на 69.90 лв в полза на „Вива Кредит“ АД, ЕИК:207343548, а второто по отношение на присъденото адв.възнаграждение , по повод на което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на процесуалния представител на ищцата за изменение на решението в частта на разноските и в тази част чрез увеличение на претендираното с настоящата частна жалба възнаграждение от 200 лева с още 600 лева, на основание чл.38 ЗА. По изложени доводи и съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалваните актове и уважаване на исканията по чл.248 ГПК.

Ответникът „Вива кредит“ АД, редовно уведомен, не взема становище по частните жалби.

ПОС като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С обжалвания акт РС е обосновал отказа си за изменение на постановеното протоколно решение в частта на разноските с мотива в двете части на исканията на ищцовата страна и проц.й представител по съображенията, че при присъждането на сумата от 200 лв. за адвокатски хонорар съдът е обосновал с ниската правна и фактическа сложност на делото, като искът е уважен само въз основа на писмени доказателства, само в едно съдебно заседание, в което адв. П. не е присъствал. Ето защо определяният хонорар е съобразен с 1 критериите за определянето му. По отношение на държавната такса, присъдена в тежест на ищцата. Същата се дължи, тъй като макар ищцата да признава дължимостта на връщане на чистата стойност на кредита, не я е платила преди завеждане на делото, поради което тази страна носи отговорност за разноски.

От комплектованото първоинстанционно гражданско дело е видно, че по във връзка с предявен от ищцовата страна иск за прогласяване недействителност на бланкетен договор за потребителски кредит, сключен с потребителя З. Г. и „Вива Кредит“ ООД с материален интерес от 2 450 ,44 лева, е бил предявен осъдителен иск за присъждане в полза на кредитора предоставената в заем сума за главницата на основание чл.23 във вр. с чл.22 ЗПК в размер 1742,42 лева, за установяването на който размер е ангажирана ССчЕ от ищеца по насрещния иск чрез изясняване на въпроса относно начисленията и наличието на плащания по договора от ищцата по първоначалния иск. В хода на производство претенцията по насрещния иск е призната от ищцата по първоначалния иск, което е съобразено от съда във връзка с необходимостта от допускане на експертиза и отчетено при постановяване на протоколното решение по делото. По делото е проведено едно съдебно заседание. Така поради уважаване на първоначалния иск е признато правото на ищцата по чл.78, ал.1 ГПК за присъждане на разноски, каквито не са били направени, доколкото адв.възнаграждение за проц. й представител е определено и присъдено на основание чл.38 ЗА в размер на 200 лева.

Поради уважаване на предявената осъдителна претенция на ищеца по насрещния иск са присъдени направените разноски за заплатената ДТ в размер на 69.90 лв, дължими от ответницата по него.

По отношение на частната жалба на жалбоподателката Г. за поставянето в нейна тежест заплащането на направените от ищеца по насрещния иск разноски, представляващи заплатена държавна такса за осъдителен иск относно главницата, по който иск са предприети процесуални действия от кредитора за установяване на неговия размер, се приема , че възражението е неоснователно, доколкото до направа на признанието от страна на ответницата по този иск чрез проц.й представител е стоял спорен въпроса относно основателността на насрещната претенция по основание , с предмет на доказване и на нейния размер. Поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК се следва присъждане на направените от ищеца по насрещния иск разноски за предявяване на този иск.

По отношение на частната жалба на проц.представител на ищцата на основание чл.38 ЗА въззивният установява, че във връзка с реализиране защитата правата на потребителя по потребителския спор не е наложена необходимостта от извършване на процесуални действия с висока степен на фактическа и правна сложност, доколкото по отношение на тези спорове е налице безспорно установена константна практика, което определя в значителна степен бланкетния характер на производството по отношение на оформянето на исковата молба и доказателствения процес по делото. Такъв е и конкретният случай, вкл. при установена безспорност относно дължимостта на главницата по процесния договор, като по делото е проведено едно съдебно заседание , без явяване на процесуалния представител, поддържана е исковата молба и исканията за разноски чрез писмена молба по делото. С оглед на това 2 така определеният от РС размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с не-високата фактическа и правна сложност на делото.

Обжалваното определение ще се потвърди като правилно и съобразено с актуалната практика на СЕС по съединени дела С-427/ 16 и С-428/ 16, както и актуалното С-438/22, последното във връзка с тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС вр с чл.4, пар.3 ДЕС, както и на пар.2 ДФЕС във вр. с чл.4, пар.3 ДЕС.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.първо вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 4519/ 08.04.2026г. по ч.гр.д.№ 7859/25г по описа на РС-Пловдив, с което са оставени без уважение молби вх.№№ 10830/ 03.02.2026г. по вх.рег. на ПРС на адв. Д. П.П. и 10831/ 03.02.2026г. по вх.рег. на ПРС на З. Г. Г. в частта за разноските на постановеното по делото протоколно решение № 11945/ 19.12.2025г. по описа на ПРС .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3