Решение № 1090 от 24.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. Бургас, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100500825 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД представлявана от Н.Бакалов гл.изп.директор и С.Попов-изп.директор чрез ю.к. М. Димов против Решение № 461 от 01.03.2023г. постановено по гр. дело № 9040/2021г. по описа на БРС в частта с която е отхвърлен установителния иск за горницата над 1021.68 лева - договорна лихва до 3316.30 лева съответно за периода от 17.10.2016г. до 13.04.2018г. и периода от 06.08.2019г. до 07.04.2021г., иска за сумата от 1522.41 лева наказателна лихва за периода от 15.08.2016г. до 12.03.2020г., иска за сумата от 1057.77 лева наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г., иска за сумата от 98.43 лева договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и иска за сумата от 48 лева разноски за връчването на поканите за предсрочната изискуемост предявен против ответника С. Д. С. и в частта с която е отхвърлен иска на “Първа инвестиционна банка“ АД, против П. Г. П., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца /солидарно със С. Д. С., ЕГН **********/ сумата от 7422.50 лева /седем хиляди четиристотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит № 347- 61/22.05.2012г., сумата от 3316.30 лева /три хиляди триста и шестнадесет лева и тридесет стотинки/ договорна лихва за периода от 17.10.2016г. до 07.04.2021г., сумата от 1522.41 лева /хиляда петстотин двадесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ наказателна лихва за периода от 15.08.2016г. до 12.03.2020г., сумата от 98.43 лева /деветдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата от 1057.77 лева /хиляда петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/ наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г., сумата от 12.37 лева /дванадесет лева и тридесет и седем стотинки/ законна 1 лихва за периода от 08.04.2021г. до 13.04.2021г., сумата от 48 лева /четиридесет и осем лева/ разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021г. до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за незабавно изпълнение № 548/15.04.2021г. на БРС по ч.гр.дело № 2586/2021г.

С Решението е осъден ответникът - С. Д. С., ЕГН ********** да заплати на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, сумата от 623.39 лева - съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 200.51 лева - съдебно – деловодни разноски по заповедното дело. “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, е осъдена да заплати на П. Г. П., ЕГН ********** сумата от 2143.6 лева съдебно – деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Въззивникът изразява недоволство от решението, считайки същото за неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени в частта му, с която са отхвърлени предявените от банката установителни искове, за горницата над уважения размер до пълния предявен размер, за договорната, наказателната и законната лихви за съответните периоди, които суми БРС е счел, че са погасени по давност, както и да отмени Решението на БРС, е което са отхвърлени изцяло исковете за договорната и наказателна лихви за съответните периоди, и в частта му с която са редуцирани, в по-малък размер разноските в полза на „Първа инвестиционна банка“-АД, в заповедното производство и в производството по установителния иск, както и да отмени решението в частта му в която са отхвърлени изцяло исковете против солидарния длъжник (поръчителя) - П. Г. П., както и да отмени решението в частта му в която са присъдени в полза на ответника - П. Г. П. съдебно-деловодни разноски в производството по установителния иск и вместо него да постанови друго решение, с което да бъде уважена в пълен размер исковата молба, подадена от банката. Сочи, че неоснователен и неправилен е извода на съда, че след като на 19.08.2019 г. банката е връчила чрез ЧСИ Станимира Николова, покана-предизвестие за предсрочна изискуемост на просрочени вземания и е дала срок доброволно плащане, от оттогава започва да тече давността. Счита, че от това, че в текста на поканата-предизвестие е записано, че при непогасяване на просрочените задължения, банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем, не следва непременно да се приема като абсолютна и безусловна предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, а е това е само възможност, която дава практическата свобода на Банката, едностранно да реши, дали да се възползва от нея или да не го направи. Доколкото банката тогава не се е ползвала от тази правна възможност, тя е провеждала преговори с длъжника и е обявила кредита за предсрочно изискуем по късно на 08.04.2021 г., поради което счита, че твърденията на процесуалния представител на ответницата П., за настъпила погасителна давност на задълженията й като поръчител, са неправилни и неоснователни, поради липсата на преклузив по смисъла на на 147 от ЗЗД.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Въззиваемата - П. Г. П. чрез пълномощника адв. В.Фотева в срока по чл. 263 от ГПК представя отговор, като оспорват изцяло въззивната жалба. Твърди, че волята на банката е ясна и недвусмислена, и настъпването на предсрочно изискуемост е поставеното от самата банка в зависимост от настъпването на бъдещо сигурно събитие и липсата на постъпило в рамките на срока плащане. В тази връзка счита, че изводите на БРС за неоснователност са правилни и решението следва да бъде потвърдено в тази му част – относно претенцията на банката против втория ответник в качеството му на поръчител.

Въззиваемият С. Д. С. представляван от особения представител адв. В.Василева не представя отговор на в.жалба.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че 2 обжалваното решение е валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита РС – Бургас е определил правното основание на предявените кумулативно съединени иска с квалификация по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Със заявление по чл.410 от ГПК ищцовото дружество “Първа инвестиционна банка“ АД, е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците – С. Д. С. и П. Г. П. и по образуваното по ч.гр.дело № 2586/2021г. по описа на РС-Бургас е била издадена заповед № 548 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумите както са претендирани от банката и в срок е постъпило възражение от П. П., а съдебните книжа на С. Д. С. са връчени по реда на чл.47, ал.5 ГПК. В изпълнение на дадените указания пред РС Бургас е предявен иск от ищеца с която моли да бъде прието за установено спрямо ответниците - С. Д. С. и П. Г. П., че ответниците дължат солидарно на ищеца-“Първа инвестиционна банка“ АД, сумата от 7422.50 лева главница по договор за потребителски кредит от 22.05.2012г., сумата от 3316.30 лева договорна лихва за периода от 17.10.2016г. до 07.04.2021г., сумата от 1522.41 лева наказателна лихва за периода от 15.08.2016г. до 12.03.2020г., сумата от 98.43 лева договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата от 1057.77 лева наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 07.04.2021г., сумата от 12.37 лева законна лихва за периода от 08.04.2021г. до 13.04.2021г., сумата от 48 лева разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.04.2021г. до окончателното изплащане на главницата. В исковата молба ищецът е твърдял, че е предоставил на кредитополучателя С.

Д. С. кредит от 10000 лева, с краен срок за погасяване 15.05.2022г., като ответницата П. е поръчител по дълга и след просрочие / 56 вноски за главница и 54 вноски за лихва/, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 08.04.2021г.

Ответникът С. С., чрез назначения особен представител адв. Василева е подал отговор, в който оспорва исковете и заявява, че исковете са погасени по давност.

Ответницата П. Г. П. е представила отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че срока за ангажиране отговорността на поръчителя е изтекъл с изтичане на 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД, като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 12.01.2015г. тъй като е станал автоматично предсрочно изискуем, а ако съдът не възприеме това становище сочи, че предсрочната изискуемост е настъпила на 26.08.2019г., тъй като уведомлението за предсрочната изискуемост е било връчено на главния длъжник още през 2019г.

/26.08.2019г./ и срокът по чл.147 ЗЗД е изтекъл на 26.02.2020г., до която дата не е бил предявен иск от кредитора. Освен това счита, че поръчителството е погасено поради виновното поведение на банката, довело до невъзможност на поръчителя да встъпи в правата на кредитора, тъй като банката е знаела за действията на главния длъжник по осуетяване на принудително изпълнение спрямо неговото имущество, но не са предприети 3 мерки.

Не се спори по делото, че на 22.05.2012г. е сключен договор за потребителски кредит № 347-61/22.05.2012г. между “МКБ Юнионбанк“ АД /чийто универсален правоприемник е ищецът/ като кредитор и С. Д. С. като кредитополучател за сумата от 10000 лева, като кредитът е бил обезпечен с поръчителството на ответницата П., която е сключила с банката договор за поръчителство от 22.05.2012г. и с него се е задължила да отговаря за изпълнение на задълженията на главния длъжник, като отговаря за цялото задължение, ведно лихви, такси и комисионни. В договора е уговорен срока на връщане на сумата, размера на договорната лихва, лихвата за забава, условията при които настъпва предсрочната изискуемост. В договора за потребителски кредит, е предвидано /чл.12/ , че адресът за кореспонденция на длъжника С. е ***. Според чл.41 от договора, всички уведомления и изявления следва да бъдат извършени в писмена форма и ще се считат за получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма достигнат адресите за кореспонденция, посочени в чл.12 от договора или в уведомление за промяна в адреса.

Установява се по делото от назначената в първоинстанционното производство СИЕ, че главницата е плащана до 15.08.2016г.и са платени 2577.50лв. и така е останала непогасена главница в размер на 7422.50лв. Договорната лихва видно от СИЕ е плащана до 15.09.2016г. и при начислена договорна лихва от общо 8478.06 лева за период от 15.06.2012г. до 08.04.2021г. са платени 5159.19лв. с които са погасени вноските до 15.09.2016г. и е останалата непогасена договорна лихва в размер на 3316.30лв. Вещото лице е посочило, че претендираната сума от 98.43лв. договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. е включена в сумата от 3316.30лв. за периода от 15.06.2012г. до 07.04.2021г. и периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. не следва да се разглежда отделно, тъй като за този период се дължи възнаградителна лихва. Видно от експертизата за претендирания с исковата молба период от 15.08.2016г. до 12.03.2020г. наказателната лихва възлиза на 1150.44 лева, а за другия претендиран период от 14.05.2020г. до 07.04.2021г. наказателната лихва е 591.52 лева. Установено е, че след 15.09.2016г. няма извършени плащания и за кредитора е възникнало правото, да обяви кредита за предсрочно изискуем.