Решение № 2670 от 16.12.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2670 гр. Пловдив, 16.12.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2970 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава

Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2.

Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП- Пловдив, чрез юрк.Сийка П., срещу Решение

№ 1210 от 24.06.2019г. на Пловдивския районен съд, IV – ти н.с. постановено по АНД № 2200 по описа на същия съд за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 394874- F460015 от 07.01.2019г. на Директора на ТД на НАП- Пловдив, с което на „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: **** е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 950 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, вр. ал.

2 ЗОПБ.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен.

На първо място сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на производствените правила, накърняващо правото на защита на „Дериа Дениз“ ЕООД. На следващо място се твърди, че е извършено нарушение по смисъла на ЗОПБ.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

3. Ответникът по касационната жалба – „Дериа Дениз“ ЕООД оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител адв.Д..

4.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ.

За фактите :

6.

На 07.12.2018г. е извършена проверка на „Дериа Дениз“ ЕООД за установяване на основания за регистриране по ЗДДС, възложена с резолюция за извършване на проверка № 162691802423987 /28.11.2018г. по подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 16391180243848/28.11.2018г.

С акт за установяване на административно нарушение № F460015 от 13.12.2018 год. съставен от Т.И. Т. на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив било констатирано, че на 27.12.2017г. в гр.

Пловдив, в нарушение на ЗОПБ, „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК

*** не е получило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от Т. Т. Ч., ЕГН **********, на стойност 9 900лв., документирано с приходен касов ордер № 23 от 27.12.2017г., което представлява частично предоставяне на парични средства, съгласно договор за заем от 22.12.2017г. на стойност 36 000 евро, сключен между Т. Т. ч. / заемодател / и „Дериа Дениз“ ЕООД / заемател/.

Било прието, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЗОПБ.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и наказателно постановление, с което на основание чл.5 ал.1от ЗОПБ на „Дериа Дениз“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 950 лева.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

7.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Т. Т., който е потвърдил фактическите констатации в АУАН.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е отменил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни доказателства, че в АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН, а в НП съответно е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, които норми предписват задължение за актосъставителя и за наказващия орган да дадат пълно, точно, ясно и коректно описание на нарушението с всички присъщи негови признаци от обективна страна, като ключов елемент на тези признаци е изпълнителното деяние. Съда посочва, че разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОПБ предвижда две форми на изпълнителното деяние - „извърши“ или „допусне извършването“ на нарушение по смисъла на чл. 3 ЗОПБ. В конкретния случай, нито в АУАН, нито в атакуваното НП е посочено в коя от двете проявни форми се счита за извършено нарушението, който пропуск е съществен, тъй като ограничава възможността за адекватно организиране на защитата на жалбоподателя, защото е поставен в неяснота дали неговата отговорност е ангажирана като извършител или като допустител.

За яснота и пълнота на изложението, съдът е приел, и принципното положение, че „Дериа Дениз“ ЕООД е получател на сумата от 9 900лв.

Същевременно, използваната законодателна техника и лексика при изписване текста на чл. 5, ал. 1 ЗОПБ, налага разбирането, че извършител може да бъде само и единствено лицето, което предоставя (плаща) сумата, като нейният акцепиент ( получател), ще бъде единствено допустител.

На следващо място,съдът е приел, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 ЗАНН. Съобразно цитираната разпоредба, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа точно посочване на нарушените законови разпоредби. Съставяйки процесния АУАН, актосъставителят е посочил, че с поведението си дружеството- жалбоподател не се е съобразило с правилото за поведение, разписано в чл. 3 ЗОПБ. Цитираната норма обаче, съдържа две самостоятелни алинеи, първата от които е с две точки. Нито една от тези точки и алинеи обаче, не е посочена в съставения АУАН.

IV. За правото :

9.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.

221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неспазването на така установените нормативни изисквания, без всякакво съмнение има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт. В случая допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила са дотам съществени, че обусловят незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това процесуално основание, без да е необходимо дори да бъдат разглеждани въпросите по съществото на спора, точно както е приел и първостепенния съд.

11.В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.

При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.

221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 1210 от 24.06.2019 г. на Пловдивски районен съд, IV - ти наказателен състав, постановено по АНД № 2200 по описа на същия съд за 2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ