Решение № 216 от 18.06.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1038/2025
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 18.06.2026
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128 · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.143 · Кодекс на труда
- чл.210 · Кодекс на труда
- чл.210, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.221 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.245 · Кодекс на труда
- чл.245, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.272, ал.1, т.6 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. ХАСКОВО, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600501038 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 - 273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „БиСи ИНДЪСТРИС“ ЕООД
– гр.*** е останал недоволен от Решение № 220 от 25.09.2025 год. и от Определение № 813 от 24.10.2025 год., постановени по гр.д. № 390 / 2025 год. по описа на Районен съд - Свиленград, поради което ги обжалва с искане същите да бъдат отменени и вместо тях въззивният съд постанови решение, с което отхвърли предявените против дружеството искове и определение, с което уважи молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – П. Х. П. – оспорва жалбите.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Х. П. против „БиСи Инсъстрис“ ЕООД - гр.*** за присъждане на трудово възнаграждение в размер на 6 981.75 лева за периода от 28.08.2024 год. до 18.02.2025 год., определено като разлика между дължимо и изплатено такова; законна лихва върху неизплатеното трудово 1 възнаграждение за същия период, в размер на 337.66 лева; обезщетение за прекратяване на трудовото възнаграждение без предизвестие в размер на 9 867 лева и лихва за забава върху неизплатеното обезщетение в размер на 82.19 лева.
В подадения от ответника отговор на исковата молба е заявено оспорване на исковете, включително и на твърдението на ищеца, че изпитателният срок е изтекъл на 27.08.2024 год., поддържайки, че в рамките на същия, а именно през м.август ищецът е ползвал отпуск в рамките на 4 дни, които не се включвали в изпитателния срок. Твърди още, че за периода от 09.12.2024 год. до 10.01.2025 год., ищецът е работил при непълно работно време, поради което не му се дължи пълния размер на договореното възнаграждение. При условията на евентуалност заявява възражение за прихващане със сумата от 5 718.87 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от ищеца в резултат на неизпълнение на задължението му да контролира подчинените си при полагане на извънреден труд, в резултат на което, дружеството - работодател било осъдено да заплати на свой служител М. М. Б., сума в размер на 4 000 лева, представляваща част от вземането за възнаграждение за извънреден труд, претендирано от нея като частично от общ размер на 5 718.87 лева. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.08.2025 год., първоинстанционният съд не е приел за разглеждане така заявеното възражение, приемайки същото за недопустимо, доколкото се с него се иска прехващане с претендирано от ищеца трудово възнаграждение, което се явявало несеквестируемо. С отговора на исковата молба е заявено и второ възражение за прихващане в размер на 15 000 лева – имуществена санкция, наложена на клиент за ответника, в резултат на неизпълнение на задълженията на ищеца, вменени му в нормата на чл.62, ал.3 от КТ, по отношение на което възражение първоинстанционният съд е изложил съображения за неговата неоснователност.
Като писмено доказателство по делото е приет трудов договор № *** от 26.02.2024 год., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който ответникът „БиСи Инсъстрис“ ЕООД - гр.*** е възложил на ищеца П. Х. П., изпълнението на длъжността ***, с място на изпълнение - с.***, Община **, Хасковска област, извън регулация, комплекс ***. Договорът е сключен със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, след изтичане на който в случай, че договорът не бъде прекратен преди изтичане на срока за изпитване, същият ще се счита за окончателно сключен за неопределено време съгласно чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Размерът на договореното месечно трудово възнаграждение на ищеца е определен на 8 562 лева, а след изтичане на изпитателния срок – на 9 867 лева, платимо до десето число на месеца, следващ месеца, за който то е дължимо. В договора е удостоверено, че ищецът е започнал работа на 27.02.2024 год.
Като писмено доказателство е прието уведомление от 18.02.2025 год., изпратено от ищеца до ответника, и получено от последния на същата дата, за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неизплащане на пълния размер на 2 договореното трудово възнаграждение.
Като писмени доказателства са приети и представените от ищеца фишове за заплати за периода от м.август 2024 год. до м.февруари 2025 год., заверено копие от трудова книжка, от извършеното в която отбелязване се установява, че на 19.02.2025 год. трудовото правоотношение с насрещната страна е прекратено на основание чл.327, ал.1 от КТ.
Видно от представените от ищеца преводни нареждания се установява, че получаваните от него заплати за периода от м.09.2024 год. до м.02.2025 год., включително са в следните размери:
7 240.72 лева, 7 240.72 лева,7 240.72 лева, 5 821.24 лева, 6 715.33 лева и 7 776.34 лева, съответстващи на тези, отразени във фишовете за заплати.
Във връзка със заявеното от ответника възражение за прихващане с дължимото на ищеца трудово възнаграждение, за сума в размер на 5 718.87 лева, ответникът е представил Решение № 108 от 22.05.2025 год., постановено по гр.д. № 434 / 2024 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което дружеството е осъдено да заплати на М.М.Б. сума в размер на 4 000 лева, предявен като частичен от общата сума - 5 718.87 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.03.2024 год. до 26.04.2024 год., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2024 год. до окончателното й изплащане.
По искане на ответника при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е назначена съдебно счетоводна експертиза от представеното по която заключение се установява, че през месец август 2024 год. ищецът е бил в законоустановен отпуск за 4 дни – за времето от 27.02.2024 год. до 31.08.2024 год. Вещото лице е посочило, че ищецът е работил при непълно работно време за периода от 09.12.2024 год. до 10.01.2025 год. Размерът на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.09.2024 год. до 18.02.2025 год. е определен от експерта на 6 965.78 лева, при отчитане на периода, през който е служителят е работил при непълно работно време, а размерът на лихвата за периода от 11.10.2024 год. до 23.04.2025 год. – на 331.09 лева.
При разглеждане на делото пред въззивния съд като писмено доказателство е приета представената от въззивника и неоспорена от въззиваемия Заповед от 20.11.2024 год., издадена от управителя на ответното дружество, в т.3 от която е предвидено, че считано от 09.12.2024 год. до 09.01.2025 год. се въвежда непълно работно време в Отдел ***, *** на който е бил ищеца.
По искане на въззивника се събраха и гласни доказателства чрез разпита на посочената от него свидетелка Я.Г., от показанията на която се установява, че в задълженията на ищеца като *** на Отдел *** е било вменено и задължението по организиране, възлагане и разпределение на работата на служителите в Отдел ***, в който работила и М.Б., заемала длъжността ***. Свидетелката, която работела и понастоящем като *** по правни въпроси и *** на Правен отдел при въззивника, твърди, че 3 в дружеството е нямало позволение за полагане на извънреден труд, но въпреки това по иск на Б. за заплащане на възнаграждение за такъв, въззивното дружество било осъдено да й заплати претендираната сума.
Твърди, че по делото, образувано по иск на Б. в качеството на свидетел бил разпитан и ищеца, който според свидетелката Г. не е успял да установи изпълнение на задълженията си като пряк ръководител на Б. да контролира спазването на работното й време, недопускайки полагането на извънреден труд. От страна на ищеца не бил подаван и сигнал за това, че не е в състояние да се справи с подчинената си. Офисите им били на един етаж и с остъклени сени, поради което двамата имали постоянна визуална комуникация. Счита, че извънредния труд от Б. се е полагал с мълчаливото съгласие на ищеца, който е превозвал Б. от комплекса в с.*** до гр.*** с автомобила си. Свидетелката твърди, че в дружеството разбрали за полагания от Б. извънреден труд едва с получаване на преписа от исковата молба, подадена от последната. Споделя още, че офисът на директора на дружеството се намира непосредствено срещу офиса на ищеца, както и това, че за времето, за което Б. е предявила претенция за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, директорът на дружеството е бил на работа, но е нямал възможност да контролира случващото се в отделите.
При така възприетата фактическа обстановка, като безспорно съдът приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 26.02.2024 год., сключен със срок за изпитване от шест месеца, изтекъл на 31.08.2024 год., изчислен при съблюдаване на изискването, предвидено в чл.70, ал.4 от КТ, предвид установеното по делото обстоятелство за това, че през месец август ищецът е ползвал платен годишен отпуск в рамките на четири работни дни, който период съгласно цитираната правна норма не се включва в срока за изпитване. Безспорно е още, че до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор не е бил прекратен, поради което и на основание чл.71, ал.2 от КТ, същият се смята за окончателно сключен. Няма спор и относно това, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 19.02.2025 год. по искане на ищеца, обективирано в подадено от него уведомление от 18.02.2025 год., обосновано с твърдения за неплащане на част от трудово възнаграждение, договорено в размер на 9 867 лева, считано от изтичане на изпитателния срок до прекратяване на трудовия договор. Като безспорно съдът приема и това, че за посочения период от 01.09.2024 год. – изтичане на изпитателния срок до 18.02.2025 год. – прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не е получавал пълния размер на договореното трудово възнаграждение – 9 867 лева, дължимо след изтичане на изпитателния срок, като разликата между дължимото и получено такова възлиза на сумата от 6 652.37 лева, формирана като сбор от следните вземания: суми от по 1305 лева – разлика между договорено и изплатено трудово възнаграждение за месеците септември, октомври и ноември 2024 год., суми от 1 064.60 лева и от 1 216.02 лева – разлика между договорено и изплатено трудово възнаграждение за месеците декември 2024 год. и януари 2025 год. и 456.75 лева – разлика между договорено и изплатено трудово възнаграждение за 4 м.февруари 2025 год., данни в каквато насока съдът цени от заключението на вещото лице, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза, прието от съда като обективно дадено, и неоспорено от страните. При определяне размера на възнагражденията за м.12.2024 год. и за м.01.2025 год., като разлика между договорено и изплатено, съдът отчита и това, че за част от посочените два месеца ищецът е работил при непълно работно време.
Наличието на трудово правоотношение само по себе си обуславя правото на работника или служителя да получи договореното с работодателя трудово възнаграждение, съответстващо на задължението на последния да начисли и изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Твърдението на работника или служителя, че не му е платено дължимото възнаграждение се явява отрицателен факт, поради което не подлежи на доказване от него, а от работодателя и в тежест на последния е да докаже факта на изпълнение на това свое задължение, основаващо се на разпоредбата на чл.128 от КТ.
Доказателства в тази насока, а именно за изплащане на трудовото възнаграждение в договорения размер, от страна на ответника не бяха представени, нито такива, от които да се направи извод за недължимост на договореното трудово възнаграждение за посочения период, като например данни, сочещи на виновно неизпълнение на задълженията по трудовия договор от страна на работника / служителя. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че за исковия период от време между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, неизправна страна по което се явява работодателя, предвид неизпълнението на поетото с трудовия договор задължение да заплаща възнаграждение в договорените размер и срокове.
Разпечатката съдържа 28 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61af0c3a-8710-4050-94e7-38f471ee419e