Решение № 8677 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8677 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110166997 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Е. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника му адв. В. Б. Б., АК – София против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, представлявано от П.Д..

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 3861237 от 16.07.2020 г., съгласно който на ищеца е отпуснат заем в размер на 4 500 лв., която А. Я. се е задължил да върне на 27 вноски при ГПР от 48,53 % и ГЛП от 40 %. На основание чл. 4 от договора за паричен заем, между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 3861237 от 16.07.2020 г., по който А. Я. се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1 610,55 лв., платимо заедно с вноските по договора за паричен заем – по 59,65 лв. на всяка вноска. Ищецът е заплатил изцяло задълженията си и по двата договора.

В исковата молба се излагат подробни доводи, че договорът за паричен заем и договорът за поръчителство са нищожни като противоречаващи на императивни правни норми и съдържащ неравноправни клаузи.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на А. Я. обосновава правния интерес от предявяването на обективно съединени искове за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 3861237 от 16.07.2020 г. и на договор за предоставяне на гаранция № 3861237 от 16.07.2020 г. и за осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати дадената на нищожно основание договорна лихва в размер 691 лв. и осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати даденото на нищожно основание възнаграждение за поръчителство в размер на 1 610,55 лв.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените 1 искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците представят отговори на исковата молба, с които оспорват исковете.

Ответниците оспорват исковете като недопустими и неоснователени. Сочат, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за недействителността на договора за потребителски кредит, след като е заявил правата си и с осъдителна претенция. Излагат подробни съображения за действителност на договора за кредит и договора за поръчителство и в частност за липсата на противоречие с императивни норми на закона, регламентиращи ГПР. Оспорват свързаността между двете ответни дружества да има отношение към предмета на спора. Поддържат, че процесният договор за обезпечение е напълно валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите нрави и принципа за справедливост. Оспорват престациите по договора да са явно нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

С отговорите ответниците не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание двете дружества не изпращат законен или договорен представител.

С протоколно определение от 10.02.2026 г. е допуснато изменение на размера на осъдителните искове, както следва: искът за връщане на даденото на нищожно основание по договора за потребителски кредит е в размер на 2 303,13 лв., а искът за връщането на даденото на нищожно основание по договора за поръчителство е в размер на 435,25 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 3861237 от 16.07.2020 г., съгласно който на ищеца е отпуснат заем в размер на 4 500 лв., която А. Я. се е задължил да върне на 27 вноски при ГПР от 48,53 % и ГЛП от 40 %, както и че на основание чл. 4 от договора за паричен заем, между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 3861237 от 16.07.2020 г., по който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1 610,55 лв., платимо заедно с вноските по договора за паричен заем – по 59,65 лв. на всяка вноска..

От представения Договор за паричен заем № 3861237 от 16.07.2020 г. е видно, че между ищеца А. Я., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 4 500 лева, която ищецът се е задължил да върне на двадесет и седем равни вноски в размер 255,35 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 48,53 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми:

1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор;

2 да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициерзаемодателя, за сумата по чл. т. 7 от договора със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки.

На 16.07.2020 г. между ищеца и втория ответник е сключен договор за поръчителство № 3861237, в изпълнение на задължението по чл. 4 от Договора за паричен заем. Въз основа на договора за поръчителство ищецът се е задължила да заплати на ответника възнаграждение, което било разсрочено за изплащане заедно с месечната вноска по кредита.

Съгласно уговореното в договора за поръчителство възнаграждението следвало да бъде заплащано на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество било упълномощено от ответника да събира в тяхна полза сумите по договора.

Съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че ищецът е заплатил по договора за кредит и по договора за поръчителство следните суми: 4 500 лв. – главница, 2 303,13 лв. – договорна лихва и 435,25 лв. – възнаграждение за гаранта. Вещото лице установява се, че действителният размер на ГПР е 85 %, като за изчисляването му са взети предвид размера на отпуснатия кредит, възнаградителната лихва и възнаграждението за поръчителство.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на „Файненшъл България“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на дружеството е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора. Макар от страна на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да се поддържа, че сключеният между ттози ответник и ищеца договор за поръчителство попада извън правния режим на този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения. Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. Поради тази причина преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава. В тази връзка и в отговор на наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните, закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по 3 договорите за кредит, по които е страна.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,53 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно- възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което по мнение на настоящия състав на съда се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, независимо че страна по правоотношението се явява търговско дружество, което формално и юридически е самостоятелен правен субект. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускането му, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант.