Определение № 2504 от 24.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2504 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Т. като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502098 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от EАД Е. И., Булстат 180978004 като пълномощник на И. Т.

Ж. против определение № 8895/17.07.2026г., постановено по гр. д. № 13762 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XI гр. с., с което се прекратява като недопустимо, поради липса на правен интерес, производството по гр. д. № 13762/2025г. по описа на ПРС, XI-ти гр. с., образувано по предявения от И. Т. Ж., ЕГН **********, против „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978 установителен иск, обективиран в искова молба вх. № 91927/01.09.2025г., уточнена с допълнителни молби с вх. № 29146/20.03.2026г. и № 61166/16.06.2026г.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност, тъй като обжалваното определение не било постановено в съответствие с константната съдебна практика и с правната теория, в които се приемало, че макар едно вземане да е прехвърлено, страни в правоотношението продължавали да бъдат първоначалният кредитор и длъжника, а новият кредитор не ставал страна в правоотношението, нито носител на задълженията.Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.

С отговора на ответника по частната жалба се изразява становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения. Моли се частната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за настоящето производство.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и писмения отговор по нея и се запозна с първоинстанционното дело, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от И. Т. Ж., ЕГН ********** чрез ЕАД Е.

И., Булстат 180978004 против „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК 207140327, с която е предявен установителен иск за нищожност на клаузата на чл. 20 от договор за кредит от 29.02.2024г., сключен между страните по делото, предвиждащ заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП и прекомерна.

При постановяване на оспорваното определение районният съд е взел предвид, че наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му, като интересът по всеки установителен иск е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца и следва да налице по време на цялата 1 висящност на производството, вкл. към момента на постановяване на окончателния акт по спора.Приел е, че в случая такъв правен интерес липсва за ищеца, тъй като в хода на делото ответникът е прехвърлил с договор за цесия вземанията си по процесния кредит и поради това ответникът вече не е кредитор, а е заместен от нов такъв, който с прехвърляне на вземането е станал носител и на спорното материално право.От това според районния съд следва, че ищецът няма правен интерес да установи спрямо цедента, че договорът за кредит е недействителен, защото това обстоятелство няма да обвърже цесионера, който нито е страна по делото, нито с прехвърляне на вземането е станал страна в договорното правоотношение.Съобразил е, че дори и при положителен изход за ищеца в процеса, той няма да получи търсената с иска защита спрямо актуалния си кредитор, а пък по отношение на предходния е безпредметно да се установява каквото и да е досежно процесния договор, доколкото вземането по него вече е прехвърлено.По тези съображения районният съд е счел, че производството по иска е недопустимо, поради липса на правен интерес и поради това делото следва да се прекрати.

Изложените мотиви не се споделят от настоящия състав на съда, поради следното:

Обявяването на дадена клауза за нищожна във всички случаи е от значение за разрешаване на индивидуалните спорове между страните по договора, тъй като няма да е необходимо съдът да се произнася по валидността на същата във всеки отделен случай, вкл. при предявен осъдителен иск впоследствие /в този см. решение № 131/10.09.2021г. по т. д. № 1036/2010г. по описа на ВКС, II т. о./.

Следва да се има предвид също, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск не зависи от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца /в този см. са задължителните разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 8/2012г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

Принципно произнасяне по допустимостта на иск, с оглед правния интерес от прогласяване нищожността на неравноправни клаузи, се съдържа в редица решения на ВКС /пр. решение № 131/10.09.2012г. по т. д. № 1036/2010г., II т. о., решение № 207/24.01.2012г. по т. д. № 580/2011г., II т. о. и др./. Макар и постановени в производство по колективни искове, даденото в тях разрешение относно правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, е напълно приложимо и по отношение на настоящето производство, което съставлява индивидуален потребителски спор /в този см. определение № 72/13.02.2013г. по т. д. № 802/2012г., II т. о. на ВКС/.

На следващо място, както е обосновано и в решение № 127 от 30.07.2018г. по т. д. № 1103/2017г. на ВКС, II о., договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията.Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат.Затова, макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента.Цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента.Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора.По аргумент от посилното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера.

Отделно следва да се посочи, че ограничаването на възможностите на потребителя относно вида на иска, с който е допустимо да сезира съда, би накърнило непропорционално правото му на ефективна съдебна защита. С оглед на това настоящия състав приема, че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска, предмет на делото.

Предвид гореизложеното частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а оспорваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на 2 районния съд за разглеждане на предявения иск по същество.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8895 от 17.07.2026г., постановено по гр. д. № 13762 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, ХI гр. с.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждане на иска по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3