Решение № 7066 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7066 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100507076 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6950/17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 945/2024 г. по описа на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените искове от И. П. П. срещу „Национална компания индустриални зони“ ЕАД с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването на ищеца на длъжност „Специалист поддръжка и шофьор“ и за заплащане на обезщетение в размер на 18 450 лева обезщетение за оставането му без работа за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2024 г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба, в която се твърди, че решението е неправилно. Въззивникът сочи, че неправилно районният съд е приел, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган и че е мотивирана. Твърди, че противно на приетото от СРС, работодателят е следвало да извърши подбор преди прекратяване на трудовото му правоотношение. Предвид това, моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият сочи, че първоинстанционното решение е правилно, а предявените искове – неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

1

При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че считано от 04.04.2022 г. са в трудово правоотношение, като съгласно трудов договор № ЧРН-131/04.04.2022 г. служителят И. П. е постъпил на длъжност „Технически сътрудник/Управление на проекти“, а с допълнително споразумение от 22.02.2024 г. е преназначен на длъжност „Специалист, поддръжка и шофьор“ с код по НКПД 2421 6012 организатор ремонтни дейности, както и че със заповед № НКИЗ-0241/26.06.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата.

Възражението на ищеца, че заповедта за прекратяване е издадена от некомпетентен орган, както и в противоречие с установените от закона и съдебната практика изисквания за мотивираност, доколкото същата не препраща изрично към заповедта на изпълнителния директор, с която е утвърдената структурата и щатното разписание на дружеството работодател – Заповед № НКИЗ-0240/26.06.2024 г., съдът намира за преклудирани, доколкото подобни твърдения са релевирани едва с въззивната жалба пред настоящата инстанция.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба /в този смисъл решение № 665 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555 от 9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о.; решение № 1242 от 3.10.2011 г. IV г. о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011 г. IV г. о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. ВКС. и др./.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от представеното на лист 17 от първоинстанционното дело копие на заповедта се установява, че същата е подписана и подпечатана с печата на работодателя, като е положен подпис в графата „Изпълнителен директор“. Именно изпълнителният директор, въз основа на договор за възлагане на управлението на изпълнителен член на съвета на директорите от 30.05.2024 г. и в качеството си на едноличен орган на управление и представител на дружеството, е компетентен да издава заповеди за възникване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения с работниците и служителите. Съображенията, че процесната заповед е издадена в противоречие с установените от закона и съдебната практика изисквания за мотивираност, доколкото същата не препраща изрично към заповедта на изпълнителния директор, с която е утвърдената структурата и щатното разписание на дружеството работодател – Заповед № НКИЗ-0240/26.06.2024 г., в сила от 01.07.2024 г. също се явяват неоснователни. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника или служителя на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата.

Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението.

Дали въз основа на решението на работодателя за съкращаване на щата са били изготвени щатни разписания и доколко те са отразили точно промените в щата е без правно значение за законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, още по – малко съществува 2 изискване същите да бъдат посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и да обуславят нейната законосъобразност /в този смисъл решение № 306/09.10.2013 г. по гр. дело № 1851/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС/. Без правно значение е и обстоятелството, че в заповедта за прекратяване не е посочено конкретното допълнително споразумение към трудовия договор, доколкото в нея ясно са индивидуализирани страните по трудовото правоотношение чрез посочване на името на работника и заеманата от него длъжност – „специалист поддръжка и шофьор до 9 места“. Тези данни са напълно достатъчни, за да се установи по несъмнен начин за кое трудово правоотношение се отнася прекратяването, респективно липсата на препратка към конкретно допълнително споразумение не води до неяснота в съдържанието на заповедта и не я прави немотивирана или незаконосъобразна.

Като причина за прекратяване на трудовия договор в процесната заповед е посочено съкращение в щата на основание приета нова организационна, управленска структура с протокол № 3/20.06.2024 г. на Съвета на директорите и по – конкретно взето решение по т. 5 от дневния ред. Съгласно представения препис – извлечение от протокол № 3/20.06.2024 г. от заседание на Съвета на директорите на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, гр.

София, по точка пет от дневния ред е обсъдена необходимостта от извършване на структурни промени, които да оптимизират работните процеси и да повишат ефективността на работата. Считано от 01.07.2024 г. е приета и утвърдена нова организационноуправленска структура на компанията, като съгласно т. 4.6 два броя щатни длъжности „Специалист, поддръжка“ и „Шофьор“ се съкращават поради отпадане на необходимостта от същите.

Следователно, следва да се приеме за установено по делото, че към момента на връчването на уволнителната заповед е било взето решение за съкращаване на щатната бройка за длъжността на ищеца, взето от овластен за същото орган. Съдът приема, че представените документи – Договор за възлагане на управлението № 21/30.05.2024 г., протокол № 3/20.06.2024 г. от проведено заседание на Съвета на директорите, както и издадената в тази връзка и на основание чл. 52 от ППЗПП Заповед № НКИЗ-0240 от 26.06.2024 г. за утвърждаване на структурата и щатното разписание на Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД установяват, че преди уволнението по щатно разписание при ответника бройките за длъжността „Специалист, поддръжка“ и „Шофьор“ са били 2, като е взето валидно решение от работодателя за съкращаване на същите в цялост към момента на уволнението на ищеца. Тези документи не са оспорени от ищеца и установяват авторството на изявленията по тях, както и обстоятелството, че към 01.07.2024 г. съществуващите 2 щатни бройки за длъжността „Специалист поддръжка и шофьор“ са били съкратени.

Поради изложеното съдът приема за установено по делото, че щатната бройка за длъжността, заемана от ищеца реално е съкратена. Решаващ признак за реалното съкращаване на щата е обстоятелството, дали основните трудови функции на съкратената длъжност са престанали да бъдат съдържание на отделна длъжност по новото щатно разписание. Не е нужно трудовите функции да са отпаднали изобщо от дейността на работодателя временно или трайно. Ще е налице реално съкращаване на щата дори тогава, когато трудовите функции са разпределени за изпълнение на няколко други длъжности. Ще е налице реално съкращаване на щата и тогава, когато всички трудови функции на съкращаваната длъжност са възложени на друга длъжност, но последната има и други основни функции, различни от тази на съкращаваната такава. ( В този смисъл Решение № 242/02.12.2014 г. по гр. д.№ 782/2014 г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение 184/02.06.2011 г. по гр. д.№ 803/201 г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността „Специалист поддръжка и шофьор“, основните функции и задачи на работника са свързани с отговорност за текущи сметки на дружеството за битови и телекомуникационни услуги, следене техническото състояние на ползваната техника, извършване на дребни ремонти и куриерски услуги, отговорност за материално техническо обезпечаване на офиса, извършване на доставка на материали и консумативи свързани с работата на офиса, заедно с длъжността шофьор следи за правилната експлоатация на автомобилния парк, неговата поддръжка, ремонти, застраховки и др., извършване на служебни пътувания при необходимост, следи за 3 изпълнение на длъжността „Работник поддръжка“, управлява служебен автомобил, до 9 места и следи за неговата техническа изправност и документална изрядност. При осъществяване на дейността си служителят е пряко подчинен на Началник отдел „Оперативно управление на паркове и проекти“.

Следователно длъжността „Специалист поддръжка и шофьор“, заемана от ищеца, включва комплексни функции – текущо обслужване на битови и телекомуникационни услуги на дружеството, техническа поддръжка и дребни ремонти, куриерска дейност, материално-техническо обезпечаване на офиса, доставки на материали и консумативи, както и управление и поддръжка на служебния автомобилен парк, включително застраховки, техническа изправност и документална изрядност. Длъжността е подчинена на началник отдел „Оперативно управление на паркове и проекти“, което определя и административното място в структурата на работодателя.

Преценката дали е налице съкращение на щата се предпоставя от съпоставянето между трудовите функции на процесната длъжност, заемана от ищеца, и друга или други конкретно установени по делото щатни длъжности при ответника работодател, за които ищецът твърди, че се осъществяват трудови функции, несъществено отличаващи се от тези на заеманата от него длъжност. Съобразно твърденията, изложени с исковата молба, поддържани и с въззивната жалба пред настоящата инстанция, ищецът твърди, че в отдела в който е работил има още 19 служители, които изпълняват еднакви и/или сходни трудови функции с изпълняваните от И. П., а именно служители, назначени на длъжност „работник поддръжка“.

Видно от представената на лист 62-65 от първоинстанционното дело длъжностна характеристика, длъжността „работник поддръжка“ има различен професионален профил.