Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1531 от 11.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 776/2025
Вид
Решение № 1531
Подписан
11.11.2025
В сила
09.12.2025
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. Велико Търново, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110100776 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за кредит ****., по който ответникът **** е кредитор, а ищецът-кредитополучател. Ищецът твърди, че договорът за кредит е за сумата 650 лв., при ГПР 49,05%., като сочи ,че договора е с първа падежна дата 11.11.2021г и следвало да върне кредита на 6 погасителни вноски.

Общият размер на кредита е 727,94лв. Сочи се, че кредитът се обезпечава с поръчителство съгласно чл.5 от договора, за което се заплаща възнаграждение. Ищецът счита горепосочения договор за кредит за недействителен, при неспазване изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 и чл.12 от ЗПК. Счита ,че клаузата на чл.5 от договора е нищожна по съображения изложени в исковата молба. Ищецът заявява ,че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Ищецът отправя искане съдът да прогласи нищожността на договор за кредит №1074160/12.10.2021г В условие на евентуалност отправя искане за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.5 от договора за кредит, въз основа на която е сключен договор за поръчителство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковата претенция е оспорена като неоснователна по съображения изложени в отговора.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2021г. между ищеца С. Б. М. и ответника **** е сключен договор за потребителски кредит №1074160, по силата на който кредитодателят «*** предоставя на ищеца кредит в размер на 650 лв., при ГПР 49,05%. Погасяването на кредита се извършва на 6 погасителни вноски, като падежа на първата вноска е 11.11.2021г.

Съгласно чл.5 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство, 1 предоставено от ***, в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. Уговорено е, че кредитополучателят дължи заплащането на възнаграждение на дружеството гарант в общ размер 364,07 лв., на месечни вноски за срока на действие на договора.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1074160 от 12.10.2021 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 650лв., като последният се е задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 6 вноски, в размер по погасителен план, като падежът на първата вноска е 11.11.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49.05 % , но този размер на практика не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не включва съществена част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен с Feratum bank, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договор. Съдът приема, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство представлява разход по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на кредита – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на 2

Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съдът намира, че е налице включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна.

Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения в условие на евентуалност иск за нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направните по делото разноски в размер на 50лв. за държавна такса.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати адв. Д.М. - ПлАК адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищцата в размер на 480 лева с ДДС.

Ответникът е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в негова полза.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от С. Б. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес **** срещу „****, че Договор за потребителски кредит *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „**** да заплати на С. Б. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***** сумата 50лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА ***** да заплати на адв. Д. В. М. – Адвокатска колегия *** сумата в размер на 480 лв. с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение 3 за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищцата.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4