Решение № 828 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

И. Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. В.ева като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300500982 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Е. С. Г. против решение № 172/24.11.2023г. по гр.д.№ 114/2023г. на РС- гр.Първомай, с което е прекратен гражданския брак между жалбоподателката и въззиваемия В. Р. Г., ползването на семейното жилище в с.***** е предоставено на въззиваемия и е постановено след прекратяване на брака жалбоподателката да носи брачното си фамилно име Г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, че е постановено в противоречие с указанията, дадени с Постановление № 10/3.11.1971 г. на Пленума на ВС.

Оспорва се като неправилен и необоснован изводът на първоинстанционния съд, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. В тази връзка са коментирани събраните гласни доказателства, като се твърди, че не е налице такова дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което да обосновава прекратяването му.

От въззиваемия В. Г. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 114/2023г. на РС- гр.Първомай е образувано по искова молба от В. Р. Г. против Е. С. Г., с която е предявен иск за прекратяване на гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 15.05.1992г., като нямат родени от брака деца.

Първоначално отношенията им протичали нормално, но от пет години се влошили в резултат на възникващи помежду им противоречия от различен характер. Ответницата постоянно посещавала дома на сина си, прекарвала дълго време там и отказвала да полага грижи за ищеца, който претърпял два *****. От около една година били във фактическа раздяла и водели самостоятелен начин на живот. В. Г. пребивавал в Р.Гърция, а съпругата му – и в Гърция, и в България, като често пътувала. Тя отхвърлила както предложението му за развод по взаимно съгласие, с обяснението, че се намира в чужбина и скоро не възнамерява да се завръща в България, така и това за възобновяване на брачното им съжителство.

1

С подадения от ответницата отговор на исковата молба искът за развод е оспорен.

Твърди се, че брачната връзка между страните не е прекъсната. Двамата живеели и работели в Р.Гърция. Отношенията им били нормални и се основавали на взаимна подкрепа, разбиране, грижа, внимание, уважение и зачитане на достойнството на другия. При условие на евентуалност е заявено искане за постановяване на развод по вина на съпруга, изразяваща се в неразбиране относно семейните им задължения в ежедневието и упражняване на психо- физическо насилие над съпругата.

Видно от приетото по първоинстанционното дело удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на 15.05.1992г. в с. *****, с акт за сключен граждански брак № *****.1992г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Кметство- с.*****, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си Г..

Нямат общи деца от брака си. От предишна връзка съпругът има четири деца – Д. В.ев Р., И.

В.ев Р., М. В.ева М. и Д. В.ева Г., а съпругата- един син С..

По делото на РС- гр.Първомай е разпитан свидетелят И. Р. /син на въззиваемия/. В показанията си той сочи, че баща му и съпругата му нямат общи деца. Тя имала един пълнолетен син от предходен брак. От първия си брак В. Г. имал още три деца. През 1994г. свидетелят, сестра му, баща му и съпругата на баща му и нейният син отишли да живеят в село ***** при майката на Г.. През 1999г. бащата на свидетеля и съпругата му заминали за Гърция. Същата година взели при тях свидетеля и сина на жалбоподателката. Живели заедно в село *****. След една година свидетелят заживял в отделна квартира, но отново почти през цялото време четиримата били заедно и били много близки. Бащата на свидетеля работел- и тогава и понастоящем- като пазач на една вила в селото. Синът на жалбоподателката, С., работел в село *****. Преди около пет години той се върнал в село ***** със семейството си, за да има кой да им помага. Тогава започнали неразбирателствата между страните. В. Г. помагал и на сина си И. Р. и на С.. Той й съпругата му започнали да се карат за това, кой от двамата какво е дал на децата си. Р. не бил свидетел на скандалите, но когато отидел сутрин в жилището на страните, те не си говорели, от което той разбирал, че са скарани. Разделили се окончателно през 2022г.. Жалбоподателката напуснала съпруга си и отишла да живее в дома на сина си. Така изминали около пет- шест месеца. През месец ноември С. взел майка си и я докарал в България, където вече се бил установил да живее.

Известно време тя живяла при сина си в къщата му в село *****, след което заминала за остров Крит. През времето, след като напуснала съпруга си, жалбоподателката не го била търсила. Не били имали никакви контакти. Въззиваемият бил прекарал два *****- единия през 1993г., а втория през време на престоя му в Р.Гърция.

Настоящият състав на ПОС намира, че макар свидетелят да е в близка родствена връзка с въззиваемия, показанията му следва да бъдат кредитирани, тъй като същите не се опровергават от нито едно друго доказателство по делото, а и не са в противоречие с конкретни твърдения в отговора на исковата молба. Освен това показанията на свидетеля относно фактическата раздяла между страните отчасти се подкрепят от изявлението на пълномощника на жалбоподателката, адв.Е. М., в о.з. на 25.10.2023г., а именно, че доверителката й, заедно със сина си, пребивава и работи на остров Крит.

Съгласно т.2 от Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона, а непоправимо е това разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.

Също така в точка 3 от цитираното постановление се приема, че „Една от причините, която може да доведе до разстройство на брака, е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тя не трябва да се счита абсолютно основание за прекратяването му. Съдът трябва да изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака“. В конкретния случай двамата съпрузи са във фактическа раздяла вече близо две години, като няма обективна причина за това те да живеят на различни места / например непреодолима пречка да си намерят работа в едно и също населено място/. Не са 2 налице данни някой от тях да е правил опити за сближаване. Самата жалбоподателка не твърди да е търсила съпруга си. Те нямат общи деца за които да се грижат и предвид трайно преустановената комуникация между тях следва да се приеме, че брачната им връзка съществува само формално, без да са налице отношения на взаимност и доверие. Във въззивната жалба не са изложени доводи против първоинстанционното решение в частта относно вината за разстройството на брака, но за пълнота на мотивите по отношение на същата следва да се отбележи, че не са налице доказателства въззиваемият да е упражнявал физическо насилие спрямо съпругата си, между тях е възникнало неразбирателство, карали са се и в крайна сметка са се разделили, поради което правилно е прието, че вината е обща.

По отношение на фамилното име на жалбоподателкта след развода също не са изложени никакви оплаквания във въззивната жалба. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 950 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 172/24.11.2023г. по гр.д.№ 114/2023г. на РСгр.Първомай, с което е прекратен гражданския брак между жалбоподателката Е. С. Г. и въззиваемия В. Р. Г., ползването на семейното жилище в с.***** е предоставено на въззиваемия и е постановено след прекратяване на брака жалбоподателката да носи брачното си фамилно име Г..

ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *****, да заплати на В. Р.

Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *****, ул. „*****, сумата от 950 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3