Определение № 11010 от 19.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11010 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. А. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. А. Гражданско дело № 20261110104108 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими за правилното разрешаване на повдигнатия спор, поради което следва да бъдат приети.

Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи ведомости/фишове за изплатени на ищеца работни заплати за периода от 01.05.2025 г. до 31.08.2025 г., като доколкото такива са представени от ответника за периода 01.09.2025 г. до 30.11.2025 г., по отношение на тях следва да остави същото без уважение.

Искането за задължаване на ответника да представи дисциплинарното дело в цялост също следва да бъде оставено без уважение, поради прилагането му към отговора на исковата молба.

Следва да бъде уважено искането на ответника за допускане на разпит на двама свидетели при режим на довеждане, доколкото е насочено към релевантни за спора обстоятелства и е обоснована необходимостта от същото.

По останалите искания съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание, след изслушване на допълнителни становища от странита за уточняване на фактическите твърдения и отделяне на спорните и безспорни обстоятелства.

Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 10 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

1

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи ведомости/фишове за изплатени на ищеца работни заплати за периода от 01.05.2025 г. до 31.08.2025 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи ведомости/фишове за изплатени на ищеца работни заплати за периода от 01.09.2025 г. до 30.11.2025 г., както и представяне на цялата дисциплинарна преписка.

ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане по искането на ответника за установяване обстоятелствата по прекратяване на трудовото правоотношение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2026 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото, както следва:

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове от Ю.

П. В. срещу „.“ ЕООД: конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № . г.; конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „..“ с код по НКПД: . в ответното дружество „.“ ЕООД; осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение в размер на 1 769,81 евро за периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г., ведно със законна лихва от 16.02.2026 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че по силата на сключен договор с ответника на 30.11.2020 г. постъпила на работа при него на длъжността „продавачконсултант“ в магазин за месо в гр. ... Сочи, че договорът бил сключен със срок за изпитване от шест месеца, като след изтичането му на основание чл.

70, ал. 2 КТ станал безсрочен. Било уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионална квалификация в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател. Също между страните било 2 уговорено, че трудовият договор се прекратява с предизвестие от страна на работника със срок от 1 месец през срока за изпитване и 3 месеца при безсрочен договор, който бил еднакъв за двете страни. На 01.05.2025 г. между страните било сключено споразумение за изменение на трудовия договор, по силата на което считано от 01.05.2025 г. трудовото възнаграждение на работника ставало 2 600,00 лева. Твърди, че на 16.12.2025 г. със Заповед № ./16.12.2025 г. било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, като със Заповед № . г трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 330, ал.2 т. 6 КТ.

Счита, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като в отправена от ответника покана за даване на обяснения не ставало ясно какви точно обяснения се искат от ищцата. Сочи, дадените обяснения не били реално обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение, поради което били нарушени изискванията на закона. Излага твърдения, че поради игнориране на дадените обяснения неправилно било наложено дисциплинарно наказание уволнение, поради което било нарушено правото на защита. Твърди, че в заповедта било констатиран само фактът за отсъствието на ищцата, но не били описани вредните последици от това, както и липсвал критерий за съразмерност между извършеното нарушение и наложеното наказание. Излага твърдения, че със заповед № . г. на ищцата било вменено задължение за изплащане на 3-месечно обезщетение за неспазване на предизвестие в размер на 10 384,32 лева, изчислено на базата на последното изцяло получено брутно трудово възнаграждение през месец септември в размер на 3 461,44 лева. Сочи, че последното получено брутно трудово възнаграждение било през месец октомври 2025 г., поради което обезщетението, в случай, че такова се дължи, следвало да бъде изчислено на базата на него. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че с докладна записка с вх. № ./24.11.2025 г. от служителя . работодателят бил уведомен, че от 19.11.2025 г., след като дошла на работа и изразила негативно отношение към работата си и колектива, ищцата напуснала своеволно работното си място и не се явила съгласно заложения график. Твърди, че още на 19.11.2025 г. прекият ръководител поискал да разговарят, но ищцата си тръгнала без да посочи обективна причина. В изпълнение на законоустановените норми били поискани писмени обяснения от служителката, чрез отправяне на покана, получена от нея на 05.12.2025 г., в която било заявено, че е открито дисциплинарно производство срещу нея. Твърди, че от получените писмени обяснения се налагал изводът, че ищцата признала извършеното нарушение.

Сочи, че управителя на дружеството също провел разговор с ищцата, в който я помолил да отправи молба с предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по нейно искане, но такова не последвало. Твърди, че били провеждани лични разговори и между ищцата и регионалния мениджър на дружеството – ., както и завеждащия отдел „.“ – . в същата насока. Доколкото 3 били поискани обяснения и от прекия ръководител на ищцата – ., при налагане на дисциплинарното наказание работодателят оценил дадените обяснения и от двете страни, като в заповедта подробно изложил установените факти. Счита, че дисциплинарното наказание съответства на извършеното нарушение, доколкото ищцата не се явявала на работа от 19.11.2025 г. до момента на получаване на заповедта за уволнение на 17.12.2025 г. – близо 30 дни, независимо че била предупредена какво нарушение извършвала и за последствията от това. Твърди, че с напускане на работното място без разрешение на прекия ръководител или друг висшестоящ ищцата поставила работния процес под допълнително натоварване, тъй като работата следвало да бъде поета от нейни колеги. Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на закона, тъй като в същата бил посочен нарушителят, нарушението и момент на извършването му, наказанието и заК.ия текст, въз основа на който се налага. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Между страните не е налице спор по отношение на това, че със Заповед № ./16.12.2025 г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, както и че със Заповед № . г. трудовото правоотношение на Ю. П. В. при работодателя „.“ ЕООД било прекратено.

По иска по чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл.330, ал.2, т.6 КТ, както и че са спазени заК.ите изисквания при уволнение, в това число извършените от служителя дисциплинарни нарушения.

По иска с правно основание чл. 334, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже размера на последното получено от него брутно трудово възнаграждение преди прекратяването, както и че е останал без работа за процесния период, за който твърди и претендира обезщетение. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи положителния факт на погасяване на дълга.

Съдът приканва страните към спогодба.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищцата и препис от писмения отговор и доказателствата към него.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4