Разпореждане № 98461 от 14.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17425/2026
- Вид
- Разпореждане № 98461
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 98461 гр. София, 14.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 20261110117425 по описа за 2026 година намери следното:
С Разпореждане № 86921/16.07.2026 г. производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания за отстраняване на допуснати в исковата молба нередовности. На 06.08.2026 г. е постъпила уточняваща молба от ищцовата страна, с която нередовностите са отстранени частично, което налага даването на повторни указания за излагане на конкретни фактически твърдения, обосноваващи допустимостта на предявения по делото иск за нищожност на договор за кредит. В уточняваща молба ищецът поддържа, че надлежен ответник по делото е "ЕМ" ЕООД, имащо качеството на цесионер спрямо вземанията по процесния договор за кредит, а не насрещната страна по договора – кредитодателят "К" ЕАД. В тази връзка е необходимо да бъде съобразено следното:
Правната теория и съдебната практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването и длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най-важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави – арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение 1 за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По аргумент от по-силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. Именно поради наличие на вземане спрямо цедента неизпълнението на договора от страна на последния също не дава право на длъжника да иска обезщетение /връщане/ от цесионера. Изключение следва да е налице само в случаите на неоснователно обогатяване или при недобросъвестност на цесионера, макар законодателят да не го е изрично предвидил, заради специфичните особености на института на неоснователното обогатяване и присъщото на облигационното право общо изискване за добросъвестност. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е както облигационното естество на правото на вземане от неоснователно обогатяване и възстановителния му, според действащото законодателство, а не обезщетителен характер, така и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, като претенция за неоснователно обогатяване може да се предяви само спрямо обогатилия се и неговите правоприемници, но не и срещу лицата, на които първоначалният получател на неоснователно дадената имуществена ценност е прехвърлил същата с последваща сделка. В този смисъл е Решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1103/2017 г., II т. о.
Следователно за допустимостта на предявения по делото иск за нищожност на договора за кредит срещу сочения като надлежен ответник цесионер на вземанията по договора е необходимо ищецът да докаже конкретен правен интерес, изразяващ се в твърдения за неоснователно обогатяване или при недобросъвестност на цесионера.
Доколкото твърдения в този смисъл не са изложени от ищеца нито в исковата молба, нито в уточняващата я молба, на ищцовата страна следва да се предостави нарочна възможност да аргументира правния си интерес от воденето на настоящото производство, като съобрази изложеното в предходния абзац.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 47-ми състав,
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане да изпълни в цялост указанията, дадени от съда с 2
Разпореждане № 86921/16.07.2026 г., като изложи конкретни фактически твърдения, обосноваващи наличието на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит срещу "ЕМ" ЕАД в качеството му на цесионер спрямо вземанията по договора за кредит, съобразявайки указанията, дадени в мотивната част на разпореждането.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3